В западната част на Пиренеите, по брега на Бискайския залив, е страната на Баските. Там не използват черен пипер, а piment d’Espelette (или Espelette pepper). Не е някакъв силен пипер, разтърсващ сетивата, нито сладострастен, не очаквайте върховно сетивно преживяване. По-скоро е чист пипер, от онези, които насищат сетивата с красота. Макар и да е просто един пипер, в него е съсредоточен безграничен опит за пипера: пълнота и блясък на всяко знание в отглеждането. И вместо да разхищават знанието, да злоупотребяват с него, там, по брега на Бискайския залив, го пазят. Вкусът му е амалгама от сладко и люто, ала всъщност е вкус на една добре развивана и пазена култура, за да може в един момент крайния продукт да бъде наречен piment d’Espelette. Например – позволено е само веднъж семената да бъдат поливани изкуствено, след това единствено дъждовната вода ще ги крепи. Веднъж опитан, няма друг като него. Защото е истински, реален.

Фотография: Константин Вълков

Съвсем случайно четох за този пипер преди Белослава Хинова да влезе в радиото, висока, усмихната, идваше за уговорената среща. Няколко дни преди това майката на Белослава Хинова, страхотната Биляна Савова от списание EVA, ми разказваше за ревюто на Chanel в Париж и получената покана за пътуване до Банкок. Chanel е точно този piment d’Espelette на модния свят, Карл Лагерфелд е грижливо пазен, ненатрапчив, традиционен, но и вкусно модерен за всеки сезон. След разговора с Белослава щях да открия, че и тя е тази порода – от онези момчета и момичета, които поливаш веднъж, а след това, те се развиват сами, “храни” ги обкръжаващата среда, внимателно подбраната среда и тяхното нескончаемо любопитство.

У Белослава няма потребност за повече на всяка цена. Сякаш е от малцината, които повтарят всеки ден, че изкуственото напояване е излишно, ако има красота, то тя ще е като цялата красота на растенията, с тяхната тиха и вечна форма на любов и копнеж. Ще се случи естествено.

Питам БЕлослава дали я дразни грозното, пошлото. Тя: “Знаеш ли, не става въпрос с какви финанси разполагаш, всичко е въпрос на вкус. Най-важното е от какво семейство си. И също така с какви хора ще дружиш.”

Предлагам ѝ вода, чай или кафе, тя ми показва бутилка сок (“нося го цял ден, впрочем”), усмихва се, продължаваме да си говорим. “Взаимствам много от майка ми, от хората, с които се събирам, от ревютата, книгите, филмите, които гледам. Виждам нещата през моите очи, през моят прочит.”

Онзи ден в Париж нарочно минах по Rue Cambon, където са главните квартири на Chanel. В две сгради от 18 век, приютили основния магазин на Chanel на партера, нагоре – пет етажа и лабиринт от стаи, се създава онова, което е Chanel днес. Него ден, когато Белослава се явява, за да бъде одобрена за предстоящото важно дефиле на модната къща, Лагерфелд, главният артистичен директор на Chanel, работи с асистенти в една от стаите, а момичетата се представят пред него. Колекцията Пролет-Лято 2019 ще бъде представена на 1 октомври в Grand Palais. “Стана бързо,” разказва ми Белослава. “Преди това всичко е подготвено – дрехи, чанта, очила, аксесоари, бижута, всичко; влязох – той очевидно остана доволен и така, това беше…” Белослава е на 16, не изпитва притеснение, страх, нито някакви особени очаквания, такава е; и в този ден също – просто влиза в стаята, където е Карл Лагерфелд, съсредоточен в работата си, кратък разговор, един положителен откос с поклащане на глава и това “да” отвежда именно до голямото дефиле в Grand Palais.

Говорим си и за онова излъчване на невинност, на пясъка и вълните в Grand Palais по време на представяне на лятната колеция – всички модели изглеждаха истински, дори грешките, които се случваха в походка или друго, бяха наистина чаровни. Белослава харесва това. Да, обсъждали са с дамата от агенцията, която се грижи за нея, какво да подобри, как да се движи по-добре, но хубавото е, че го няма онзи хирургически перфекционизъм, познат от прекалено изпипаните неща. И не е ли хубаво – дори да има естествена грешка в походката на едно момиче, неусетна усмивка от друго, извънсценарен фал, защото всичко се случва естествено. “За самите ревюта, ако направиш грешка и я замажеш естествено, клиентите са доволни, казват си, че може да се работи с това момиче, то няма да се паникьоса…  ”

След фитинга, след одобрението на Карл, след ревюто на Chanel, след онази жестока песен “L’Amour à la plage” на Niagara (“знаеш ли, веднага след ревюто си намерих цялата плейлиста от ревюто, страхотна музика”), следват “обадиха ми се толкова много хора – и да ме поздравят, и за интервюта, пишат ми…”; Белослава се смее. Преди да излезе в Grand Palais, а там всичко е “grand”, самият сет е гигантски, Белослава се притеснява, естествено, но притеснението ѝ е друго. Не е свързано с това да успее на всяка цена, да бъде там, да я поканят пак. Притеснението е невинно, истинско.

При Карл Лагерфелд повечето неща са “très chic, non?”, ала зад този шик се крие изключителна организация. Белослава ми разказва как зад кулисите е толкова интересно – за всяко момиче отговаря човек, всички популярни модели са там, фризьори, стилисти, сценаристи; всеки знае защо е там, какво прави, какво се случва, какво следва, кой за какво отговаря. Там са дамата от агенцията, както и майка ѝ. Подхвърлям пак за стила… Едва ли човек се ражда научен, средата е важна. Белослава потвърждава и говори с любов за майка си, за списанията, за книгите, за музиката, за онези неща, които днес са оформили стила ѝ. Усещам съпротива в нея, вътрешна, изначална, просто да стои тук “в някой клуб, по-интересно ми е да бъда там и да виждам какво се случва.”

Тя е възхитително тиха, когато споделя какво обича да носи: “въпросът е какъв си, ако си много смел, нищо няма да ти е трудно; лесно се носят, естествено, дънките, бялата тениска, правя го много често, защото е първото нещо, което виждам сутрин; а всъщност ставам 10 минути преди да изляза, просто слагам едни кецове, едни очила и готово, но всичко идва от теб самия – от това как ти носиш дрехите, а не какви са дрехите”; после пак скачаме към темата за първото ревю, спомня си как е наблюдавала случващато се зад кулисите на Grand Palais, открила е много неща там (“зад кулисите хората са спокойни, работи се много добре с тях, всичко е организирано”); в Grand Palais, където стилът се случва, създава се, измисля се новото, там е някаква плажна люлееща страст, където се ражда ново модно величие, неподвластно на времето, защото е Chanel.

Самотна ли е тази професия, питам: “… аз не познавам другите момичета, все пак едва два пъти съм стъпвала на такова място, но никак не е самотно; всички са много дружелюбни. Винаги има с кого да седнеш и да поговориш.”

КВ: Как се разбира, че всичко е минало добре? Казват ли ти? Някой прави ли оценка?

Белослава Хинова: На двете ревюта, на които бях, моята букерка Осана беше или в залата, или зад кулисите. Тя ми казваше кое е ОК и кое трябва да поправя. Казваше ми какво да репетирам пак. Но и двата пъти беше доволна от мен, каза ми, че се справям добре за опита, който имам. Но усещането, което имаш, след като се скриеш от публиката, ти подсказва как си се справил.

Белослава е от онези момичета, които живеят за бъдещето и не правят нищо на всяка цена (“всеки ден искам нещо ново; знаеш ли, онова, което е останало в съзнанието ми – исках да бъда ветеринарен лекар, но някак не мога да пристъпя към медицината толкова сериозно. Искам да се занимавам и с коне, да кажем това е моят план “Б”. До този момент работя като модел. Може би това ще продължи до 30 години (усмихва се), ако ми се получи. Ако ли не, бих си отворила ресторант. Каквото и да е. С всичко мога да се занимавам.”); харесва ми, че не прегръща слепешком сегашната възможност да дефилира за Chanel. Нито пък се подхлъзва или подвежда по повърхностните неща, макар и все още на 16, тя разсъждава трезво. Доверявам ѝ, че срещите с момчета и момичета като нея от “Бал на дебютантите” са изключителни. Тя кима и потвърждава, че това, което прави сега, наистина не е на всяка цена, че все още се учи, че се забавлява, че е любопитна, че животът ѝ е интересен.

Белослава Хинова очарова с нескончаема жизненост. Харесва ѝ да прави неща, които “ме правят щастлива, инвестирам в мен, инвестирам в хобитата си, уча се…“. Какво ѝ предстои (“вероятно Ню Йорк, не знам още, ще видим, нищо не е сигурно“). А после става, казва ми, че отива да види изложбата на Роджър Балън, Христо Йорданов я чака – неин скъп приятел, млад фотограф, който също сме представили в проекта “Бал на дебютантите”. А аз си мисля, че е точно от онези млади момичета и момчета, които стъписват със своята искреност, невинност, които – ами да – ще спасят света.

И още нещо, Chanel винаги е добра идея, не забравяйте. Заричам се след година да я поканя пак, да си поговорим, най-малкото да видим кои са новите песни в модните дефилета. Тя няколко пъти каза, че пораства бързо, заради всичко, което се случва (“всъщност се чувствам порастнала още преди това, което ми се случи… от някаква възраст, може би 14 години, се чувствам по-голяма, не ме е страх, не взимам нищо насериозно, непукист съм, не бързам за никъде… нещата ще си дойдат сами.”)

Любознателна е, каква ли ще бъде след година? Ще видим.

***

Бал на дебютантите #4: Мартин Пенев