Константин Вълков: Аз се запознах с теб като член на щаба на независимия кандидат за кмет на София Борис Бонев, това беше преди повече от два месеца. Ако сега трябва да направим твоя визитна картичка какво ще пише на нея?

Чами Нгуен: Точно за това си мислих, че ще ме питаш. Нямам никаква идея. Най-близките скорошни призвания са координатор в щаба на Борис Бонев, градски активист, финансов анализатор и така нататък. Може би най-добре градски активист, защото хем е хоби, хем работа, хем признание.

КВ: Преди да се запознаеш с Борис Бонев, върни ни малко назад, с какво се занимаваше?

ЧН: Преди това бях студент в Англия.

КВ: Разкажи малко за тези студентски години. Какво учеше там, какво не ти харесваше там, какво ти помогна в развитието ти?

ЧМ: Времето не ми харесва там. Бях много на север, в Северна Англия. Там времето е много мрачно. Самият град беше страхотен. Сутрин, когато се разхождаш имаш чувството, че си в 16-ти век. Сградите не са променени, всичко е запазено за разлика от София. Завърших „Бизнес и политика“. Сега денем работя „бизнес“, а в останалото време се занимавам с “политика”. Работя това, за което съм учила. Много неща научих за себе си. В студентските си години израстваш, научаваш много неща за себе си.

КВ: Като те види човек последното нещо, което би му хрумнало е, че се занимаваш с бизнес. Как точно се занимаваш с бизнес?

ЧМ: Занимавам се с финансите на една голяма IT компания. Аз отговарям за портфолио-договорите, следя дали финансово вървят прилежно, счетоводно, дали някой не забърква счетоводни измами. Гледам всичко да се извършва коректно.

КВ: И в един момент се срещаш с Борис Бонев? Как се случи тази среща? Как те запалиха? Как реши да се занимаваш с това и да отделяш голяма част от времето си?

ЧН: Това се случи през едно лято, когато се бях върнала в София след втората ми година и бях видяла някакви кампании в интернет, всички говореха за някакъв нощен транспорт, че искат да се прави, за „Спаси София“. Разхождах се по „Витошка“ и стигнах до щанда на „Спаси София“ на „Витошка“ и „Солунска“ и си казах: „Хайде да видя за какво се вдига толкова много врява“. Първо се запознах с Андрей и ме спечели с каузата, не се бях замисляла преди колко е нелепа липсата на нощен градски транспорт, така че не само дадох своя подпис, но на следващия ден бях на улицата с тях, за да събирам подписи. Така се случи. На следващия ден се запознах и с Борис Бонев, бях изненадана колко млади са тези момчета в организацията, припознах се в тях, защото всички те се бяха завърнали от чужбина – дали учили или работили, и правеха нещо за града. За мен беше политическо, нещо, с което щеше да има реална промяна. И си казах, че има смисъл.

КВ: Разкажи ми за преживяванията ти в „активна агитация“ по улиците, защото ти често можеше да бъдеш забелязана да агитираш, да раздаваш листовки, да обясняваш на хората  за какво става дума и със сигурност си се сблъсквала с всякакви случаи?

ЧН: Само мога да кажа, че сега ми е супер странно да не нося жълтата тениска или лилавият суитшърт. Те си ни бяха нашата кожа за лятото. Срещнах всякакви типажи това лято дали положителни, дали негативни, или странни. Очаквахме тези хора, бяхме се подготвили предварително какво могат да ни питат, да ни критикуват, но е имало всякакви случаи. Не знам защо, но ще споделя един случай, на нас ни е любим. На Женския пазар сме, на един от щандовете на „Спаси София“ и аз нещо се разтягам и една леличка на 60 години се тросва и казва: „Каква е тази тука да се разчепва толкова вулгарно?“. Или такива моменти, в които взимат флаерчето, което им даваш късат го пред теб и го хвърлят демонстративно. Всякакви прояви на качества сме виждали. Мисля, че печелих с моя по-нестандартен вид, хората се спираха, чудеха се какво прави това момиче с всички останали. Опитвах се да споделя за нашите идеи и каузи.

КВ: Разкажи за деня на изборите. Какво се случи там?

ЧН: Всичко започна с усърдна подготовка – кой какво ще прави. Аз отговарях за 40 застъпници, които щях да бъдат по секциите и да се застъпват за Борис Бонев и Гергин Борисов нашите кандидати. Имаше активна координация с тях. Трябваше да ида да гласувам много рано, за да подкрепя Борис. После се започна с паниката в щаба – гледаме всички медии и в коя медия какво се казва, какви са прогнозите, активно постване на информация, активна връзка и комуникация с последователите, защото аз отговарям и за Instagram-профила на организацията. Имаше голям наплив от съобщения, постове. Настроението беше на 100.

КВ: В проучванията преди изборите даваха по-нисък резултат, бяхте ли готови за изненади, за това че всъщност ще има друг резултат?

ЧН: Абсолютно имаше изненада. Не знам дали трябва да казвам това, но ние вътрешно си имахме залози и част от нас се повлияха от тогавашните „проучвания“, но всички бяхме много приятно изненадани. Знаехме, че хората вярват в каузата, но и мислехме, че проучванията са повлияни също от хората.

КВ: Коя беше твоята голяма грешка, която сега отчиташ, че си направила по време на предизборната кампания, а можеше да постъпиш по друг начин?

ЧН: Грешки имаше всеки ден. Като организация правихме грешки, учихме се. Това е все пак първата ни кампания, в която участва граждански кандидат, никой нямаше как да ни съветва. Моята лична грешка е, че може би не бях достатъчно търпелива с някои от хората. След толкова много разговори, нерви, човек става по-нетърпелив, става по-рязък. Аз съм се извинила лично, но да, учим се, млади сме, по-буйни.

КВ: Последно, условието за този проект е хората, които каним да ги намираме в Instagram, да са непознати лица, да не са гостували в Дарик. Разкажи ми ти как поддържаш своя Instagram профил, какво целиш с него, с какви снимки и информация го пълниш?

ЧН: Моят Instagram първоначално беше подпомагаща медия към моя тогавашен моден блог. Когато модните блогове избухнаха, станах модерни, разбира се и аз се качих на този влак. Когато започнаха по-активните стадии на образованието ми го спрях, но Instagram остана единствената медия, с която споделям снимки. Аз съм много въвлечена в уличната мода, искам да споделя своя светоглед, интересно ми е да споделям как се обличам в градска среда, повечето ми снимки са софийски. Обичам да споделям кои са любимите ми места в София. Когато бях по-млада го нямаше това, надявам се с моите постове да покажа София на хората и също така малко готини дрешки и позитивни мисли и слова от мен дали ще са свързани с живота, или по-политически, свързани с глобалното затопляне, искам хората да се замислят и да знаят какви могат да бъдат решенията.

Повече фотографии в Instagram на: @konstantinuvlkov