•
3 септември 2019
КВ: Гледах, че си тренирала 12 години художествена гимнастика в Казахстан, имаш ли спомен за своята първа тренировка?
Катерина Слугина: Започнах на 4-5 годишна възраст и нямам спомен от най-първата си тренировка, но имам много спомени от първата и втората година, защото изглеждах много по-различно от всички останали. Бях с много къса коса и не се харесвах много. Това е много женствен спорт, а аз не можех да си събера косата за едно кокче дори, изглеждах като малко момче. Спомените ми са, че бях много дървена и никой не можеше да ме разтегне.
КВ: Имало ли е момент през тези 12 години, в който ти е писвало и си искала да се откажеш?
Катерина Слугина: Имало е със сигурност стотици такива моменти. Особено в тази предпубертетна възраст, когато си четвърти, пети клас и искаш социален живот, приятели. Аз много рано се озовах в професионалния спорт и нямах много време, в което да осъзная дали го правя професионално, или не, и се оказа, че аз съм живяла в залата и не съм имала много приятели, не съм имала тези излизания, не съм ходила на кино, на рождени дни. Просто го пропуснах този период и тогава, в този училищен период, исках да се откажа, обаче майка ми не ми даваше.
КВ: В тези години, докато си тренирала художествена гимнастика, имало ли е някакъв друг спорт, който си искала да тренираш? С който си искала да замениш художествената гимнастика?
Катерина Слугина: Не. Аз винаги съм била влюбена визуално в гимнастиката и ако не е била тя, сигурно е щяло да бъде балет, въпреки че балетът не е спорт.
КВ: Казваш, че първо брат ти идва в България, ти кога дойде за първи път, на колко години беше и как реши, че тук ще е мястото ?
Катерина Слугина: Мисля, че първият път, когато дойдох в България, съм била на около 12 години. Бяха пратили брат ми да учи тук и никой не предполагаше, че един ден и аз ще живея тук. Всичко стана много спонтанно – точно преди пет години, когато дойдох да изкарам лятото при брат ми, и ми писна да седя само в нас. Аз съм на 14-15 години – никой няма да ме пусне да се разхождам сама в София, а аз исках да правя нещо и помолих брат ми да ме заведе до най-близката зала и така се озовах на НС „Васил Левски“. Разрешиха ми да тренирам там и така си прекарах лятото. Самата треньорка не ме харесваше, нямаше особен интерес към мен, но там ме видя бъдещият ми треньор Николай Боев. На следващото лято се запознахме и той ми предложи да остана тук и да съм в неговия отбор.
КВ: Когато гледам инстаграм профила ти виждам, че сега се занимаваш с много различни неща от худ. гимнастика? Като моделството, например.
Катерина Слугина: Наложи се да се откажа от спорта точно преди четири години заради травмите и започнах абсолютно различен живот. По-нормален, по-земен. И така се получи, че моделството замести спорта.
КВ: Какво всъщност е моделството, какво е да си модел? Това, което ние виждаме е едно непрекъснато ходене по кастинги, едни непрестанни фотосесии. Изненада ли те с нещо тази професия, имаше ли нещо, което се оказа различно от представите ти?
Катерина Слугина: За да се отговори на този въпрос трябва или да се напише книга, или да се заснеме филм, защото темата е много голяма. Аз никога не съм искала, не съм си представяла или мечтала да бъда модел. Просто така се получи, когато се отказах от спорта. Аз никога не бях правила нормални човешки неща, освен да ходя в залата и да тренирам. И нямах приятели, нямах живот в училище и трябваше да пробвам нещо ново. Един приятел на нашите ме видя, че съм висока и слаба и ме нави да ида на кастинг. И така се получи. Аз не знам как да отговоря на въпроса ти така, че да не отнеме два часа.
КВ: Кажи какво ти харесва и какво не ти харесва?
Катерина Слугина: Най-много не ми харесва стереотипната представа на хората, когато разберат, че си модел. Да не говорим за това, че моделите се смятат за глупави и още по-гадните неща.
За мен това беше лично предизвикателство, защото когато започнах бях с адски много комплекси за външния си вид, даже не само за външния си вид, даже и за социализацията, защото не съм от най-отворените хора. Не знам дали си видял в профила ми има линк към едно интервю, което направих за едно парижко списание. Точно там ме питаха за това. Аз даже мога да кажа, че клинично страдах от „социална фобия“, имах панчески атаки, не се чувствах добре изобщо, когато съм в социум. С моделството ми се наложи много рязко да се сблъскам с всичко това. И това много ме промени. Мисля, че това е едно от нещата, които много ми харесват. Това е една адски динамична среда, всички бързат нанякъде, тичат нанякъде, но това много дисциплинира.
КВ: Може ли да се направи някакъв паралел между моделството и спорта?
Катерина Слугина: Да, абсолютно. И в спорта, и в моделството те оценяват първо по външния вид, това е много важен критерий. Не става въпрос за дрехи, аксеасоари, а да се грижиш за себе си. Второ – да цениш времето – твоето и на другите. Не можеш да закъсняваш, всичко се върти в абсолютно неадекватен темп и всички бягат и бързат и всичко е навързано. И трето – това е една от най-жестоките сфери. Сега, слава Богу, не те оценяват само по външния вид, ако говорим за големи и добри клиенти в моделството. Сега всички търсят „личност“, „индивидуалност“. Това те научава да не реагираш трагично, когато ти откажат. Аз всеки месец получавам по няколко отказа и това те учи да не се отчайваш, а да продължаваш да правиш това, което ти харесва.
КВ: Как си намираш работа? Имаш агент или сама си действаш?
Катерина Слугина: В момента се водя “freelancer” и работя сама за себе си, сама си уреждам всички ангажименти. Преди съм била в няколко агенции в България, но просто не се получиха нещата, бях и в агенции в чужбина, в Париж е много трудно да намериш хора, на които можеш да имаш доверие в тази сфера, сега съм на 20, а преди като съм била още по-малка или трябва да си много смела, или безумна.
КВ: Стилът ти на обличане промени ли се откакто се занимаваш с мода?
Катерина Слугина: По-скоро се появи. Когато попаднах в моделството трябваше вече да го мисля като цяла концепция, не само за външен вид, но и имидж.
КВ: Използваш ли инстаграм профила си с тази мисъл, да има някаква идентичност, за да ти помага в работата?
Катерина Слугина: Да, абсолютно, преди моят профил беше като нещо лично, сега 90% от нещата, които поствам, гледам да са обвръзани с работата. Както ти ме намери през инстаграм, така и повечето клиенти ме намират през инстаграм.
КВ: Разбрах, че се занимаваш и с поезия. Кога започваш да пишеш, как се случва като процес?
Катерина Слугина: Аз мисля адски много, но не за нещата, които ме заобикалят и касаят точно мен и са много близо, обаче мисля за абсолютно всичко. Точно заради това мога да се депресирам, защото главата ми е заета с неща, които са толкова далечни, но пак ме товарят много. Не знам защо съм толкова въвлечена в тези неща. Обикновено, когато ми идва нещо, е защото съм осъзнала, че чак сега съм го осъзнала и искам да го запиша. Просто защото смятам, че това е много важно и това сигурно е една от причините да започна да пиша.
КВ: Дай ми някакъв скорешен пример?
Катерина Слугина: Аз спрях да се публикувам, защото сега имам някакъв период на трансформация на нещата, за които пиша. Те сега стават много по-различни и нямам много кураж да ги публикувам. Не съм много сигурна дали това прекрачва някаква граница на много лично пространство. Едно от последните неща беше проектът ни с Христо Йорданов. Снимахме нещо от типа на едиториал, аз написах една къса поема за младостта и направихме снимки, които да я илюстрират. Изпратихме снимките на едно място и те са ги публикували. Това е.
***
Катерина Слугина е тук: @negniluha
***