Елис Вели влиза както само един сценограф може да влезе в непознат офис – със замах, преглежда стаята, мебелите, стените, декорите, после спокойно сяда и отдъхва, готова за интервю. А то, интервюто, започва веднага, лято е, но Елис има достатъчно ангажименти за деня, затова донякъде и бързаме, но не много.

Елис Вели е онова талантливо младо момиче, което беше номинирано за Аскеер тази година; този факт малко ни обърква – тя ОК ли е за поредицата ни “Бал на дебютантите” или не, все пак е доказан професионалист, но въпреки това се впускаме в разговор.

КВ: НАТФИЗ първото ли решение беше, когато започваше висшето ти образование или имаше друг вариант?

Елис Вели: Имаше друг вариант. Аз реших да уча в НАТФИЗ в последния момент. До 12 клас решаваш, а аз нямах никаква идея какво да уча. Започна се едно мислене коя работа е свързана с ученето ми, защото тогава бях в Художествената гимназия. Трябваше да е нещо, свързано с рисуване. Исках да е нещо подобно, но не си представях да рисувам, да се издържам от това. Започнах да гледам от практическа гледна точка. Първоначално мислих да уча нещо, свързано с графичен дизайн. Бях с впечатлението, че там има повече работа.

Имах една преподавателка, която ми каза, че аз няма как да стоя на компютър постоянно. След това пък имах друга идея – да уча мода. Това беше детската ми мечта. Рисувах принцеси с различни дрехи, когато бях малка. Казах си, това ще е. След това пък реших, че в България това е много трудно осъществимо и точно тогава ми се случи да отида на постановка в Народния театър, гледах “Полет над кукувиче гнездо”. Не бях я гледала. Отидох и… първо, че плаках много, а след това два дни премислях отново цялата пиеса. Споделих с преподавателката ми, а тя веднага предложи да уча сценография. Дори не можех да си представя какво точно прави сценографа (смее се). Но след това говорихме за декорите, за костюмите и реших да опитам. Кандидатствах в НАТФИЗ през септември, приеха ме и така…

КВ: Как се влиза в НАТФИЗ?

Елис Вели: Изпитът не е толкова труден, както този на актьорите. Няма толкова желаещи за тази специалност. Изпитът започва с етюд с цяла фигура, след това трябва да си подготвил готови решения по дадени пиеси, продължава с много забавен културен тест и завършва с показване на свободни работи. Има и разговор по картини на известни художници – разпознаване, разговор по произведенията, определяне на пространства, динамика.

КВ: Кое не ти харесваше в обучението в НАТФИЗ?

Елис Вели: Това, че не се обръща толкова внимание на рисуване и на живопис, защото аз съм свикнала в гимназията да ги уча по-усилено. Също така там всичко зависи от теб. Възможно е да не влагаш много усилия, да минаваш между капките. Навярно във всеки университет е така, впрочем. Искаше ми се да има малко повече изисквания, да ни пришпорват повече.

КВ: Къде беше, когато научи, че си номинирана за Аскеер в категория “костюмография” за “Развратникът”, постановка на театър “София”?

Елис Вели: Бях с мой познат, с който правихме нещо, свързано с изкуство. Разглеждахме някакви неща на моя телефон. Нямах никаква представа, не съм допускала, че нещо такова може да ми се случи, това беше супер неочаквано. Започнаха да ми пишат някакви хора, докато гледахме телефона. Първо започнаха от една група с момчета, с които работихме по една пиеса. Първоначално помислих, че се шегуват. След това отворих официалната информация и гледах вцепенено няколко минути. Започнаха да ми изпращат поздравления, направо не можех да повярвам.

КВ: Как се случват костюмите в главата ти – още докато четеш пиесата си ги представяш, трябва ти време да осмислиш време, епохи…

Елис Вели: Не е точно така, хрумват ми някакви неща, но задължително трябва да имам първа среща с режисьора. Възможно е пиесата да е в една епоха, но той да е решил постановката да е в друга. Първата среща е много важна. Така разбирам какво е виждането му за случващото се представление. Съвместна работа е, вече след този разговор започвам да мисля над това, което сме говорили. Надграждам, но в тази посока.

КВ: Коя част от процеса при създаване на костюми за “Развратникът” те затрудни най-много?

Елис Вели: Изборът на платове. Това беше най-трудното. Самото започване на изработка също. Трябва да се съобразявам и с декора, цветово и като материя. Това дали се съчетава добре или не. Гледах внимателно цветово всичко да е както трябва. След това всичко се случи отлично. Дамите, които шият в театъра много ми помогнаха – те съветват, мислят трезво, полезна е тяхната преценка. Актьорите също бяха доволни, което е много важно. Беше много хубав процес.

КВ: Какъв талант трябва да притежава един костюмограф?

Елис Вели: Да има вкус, това е най-важното. Това качество е определящо за мен. Също да вникваш в персонажа. Да мислиш, да си представяш какво би облякъл този човек, защо го е облякъл, как го носи, да усещаш какви цветове отиват на хората, да общуваш с актьорите, да прецениш дали ще се чувстват добре в дрехите.

КВ: А ти какъв талант имаш?

Елис Вели: Може би имам добър вкус (смее се).

***
Повече за поредицата “Бал на дебютантите” и в летния вестник на Дарик “dolce far niente”.

***

Бал на дебютантите #23: Ева Пармакова