Действието се развива в Боровец, майска привечер. Ден от работната седмица, да кажем, че – аха – и ще завали. Или ще падне нощ. Сигурно е било към 9 вечерта, когато в лоби бара на Ястребец очите ни се срещнаха със Саня Армутлиева, знаете, какво правиш тук, а ти какво правиш тук, подобни. Всъщност аз просто се разхождах. Всъщност Саня Армутлиева правеше безброй интересни неща, свързани с организирания от нея Sofia Songwriting Camp. Потърсете за събитието, няма да съжалявате.

Фотография: Константин Вълков

Нея вечер се запознах с Ева Пармакова, която поканих за интервю като част от поредицата ни „Бал на дебютантите“. И ето я Ева, млада, смислена, влюбена в музиката. Разговаряме, после кратка фотосесия. И така.

КВ: Мислила ли си как е по-добре да се случат на един млад човек нещата – да започне мечтаната си кариера, докато все още учи или непосредствено след това?

Ева Пармакова: Мисля, че всеки човек има определен път. И в двете ситуации има позитиви и негативи, защото като започнеш по-рано имаш време, харесван си от по-младата публика, честно казано. А и в по-ранна възраст се научаваш на страшно много неща. Например аз, със сигурност се изградих като човек, като личност, като артист в рамките на тези две години – толкова много, колкото изобщо не съм очаквала. Естествено, когато завършиш училище, тогава имаш цялото време на света да правиш това, което обичаш и да посветиш всяка секунда на това.

КВ: Ясно е какво ти отнема от училището кариерата, но за какво ти помага?

Ева: Точно по време на училище помага с това, че е едно голямо предизвикателство. Буквално съм с две дини под една мишница. Учи ме как да бъда по-дисциплинирана, как да си разпределям времето. Това е един огромен урок и занапред.

КВ: От колко години се занимаваш с музика?

Ева: От петгодишна започнах сериозно да се занимавам. Откак се помня съм пяла и нито за миг не съм се разколебавала, че може би нещо друго бих искала да правя.

КВ: Навярно все пак има моменти, в които не ти се занимава с музика, да правиш едно нещо, колкото и да го обичаш, но продължителен период от време, не разколебава ли поне малко понякога? Имаш ли план Б?

Ева: Директно – не. Някои хора казват, че това е глупаво, че нямам план Б, но аз просто не мога да си представя да правя нещо друго, освен това. Това е нещо, което ще ми прави щастлива и го знам. Особено, когато напълно открия себе си като артист, като започна да правя точно тази музика, която на мен ми харесва.

КВ: Като те слушам си спомням за едно интервю на Алиша Кийс, също започнала от малка, ако си спомням правилно тя казваше, че се изнервя, когато всички искат всичко да изглежда перфектно – визията, снимките, клиповете, пеенето, сценичното поведение, всяка нота да е изпята перфектно… Това не прави ли нещата изкуствени? Не са ли хубавите неща онези, които са естествени, с известни недостатъци?

Ева: Да, винаги обичам да има едно леко задиране на моменти, някакво леко прихлъцване, обичам неперфектните неща. Не мисля, че човек трябва да е зверски перфекционист, макар аз малко да съм.

КВ: Амбициозна ли си?

Ева: Да, бих казала, че да. Искам нещата да се случват така, както аз ги визуализирам. Когато нещо не ми харесва, ще ме чопли отвътре завинаги.

КВ: Ти учиш, имаш кариера – две неща, които винаги завършват с оценки. Получаваш оценки в училище, получаваш оценки от специалисти, а като капак получаваш и оценки в социалните мрежи. Как един млад човек се справя с всичко това?

Ева: Честно казано в началото ми беше супер трудно, особено около X Factor. Хората все ще намерят нещо, което да не харесват. Но когато се изправиш пред това нещо многократно, в рамките на няколко месеца, ежедневно, ти просто в един момент разбираш, че няма смисъл да четеш, да се вслушваш във всичко това. До някаква степен е добре някой друг да прочете и да ти каже градивните критики. Но повечето не е градивно, а е изсипване на омраза. Не може човек да чете всичко това, защото всяка негативна енергия се попива по някакъв начин. Създавам си една невидима стена, която слагам пред мен. А за хубавите оценки – ако аз не съм съгласна с тях, също не ги приемам (смее се).

КВ: Може ли да се каже, че пееш основно за любов?

Ева: Като цяло песните сякаш са направени основно за любов (смее се). Моята последна песен е точно за това. Тя е нещо мое лично, реално. Първата ми песен не е точно за любов, малко в стил независимата мадама.

КВ: В едно интервю казваш, че си влюбена в Южна Африка. И тъй като и аз съм влюбен, обясни на читателите и слушателите ни защо си влюбена.

Ева: За първи път отидох, когато бях много малка. Бях на 5-6 години. Странно е, че почти нямам спомени за детството си. Но точно тази част от детството ми, Южна Африка, някак изплува. Спомням си усещането, когато бях там. Аз много помня усещания, а не картини. Онова, което съм изпитвала, докато съм била там, никъде другаде не съм го изпитвала. Мечтая да се върна отново някой ден. Страшна красота. Хората са прекрасни.

КВ: Предстои ти да завържиш училище.

Ева: Една година още.

КВ: Навярно си мислиш, че можеш да продължиш образованието си в чужбина, какво се случва тогава?

Ева: Със сигурност няма да е Южна Африка (усмихва се), не мога да се бъда толкова далече от дома. От малка искам да отида в Англия, но всичко това зависи от толкова много неща. Зависи и от Брекзит, и от това как ще се развие кариерата ми тук. Имаме амбиции да правим парчета, да ги изкарваме навън. Ако това се случи успешно, мога доста да размисля. Зависи от много неща.

КВ: Ако сега трябва да ти отпечатам визитка с твоето име, какво искаш да пише под него?

Ева: Всичко в едно – певец, артист, изпълнител, ученик, текстописец.

Повече за Ева на: Virginia Records.