Когато доставя удоволствие на автора. Като професионален дизайнер, който има постоянни клиенти, съм много доволна. Клиентите са ми специални. Занимавам се с личности, което е голям късмет. Веднъж в годината в арт контекст се занимавам и със себе си, което се вижда  в подобни изложби и това занимание мога да нарека почивка.

Мисля винаги отзад напред. Когато ми хрумне идея, веднага я виждам в някакво движение, действие т.е. виждам я в пърформанс. Модата я употребявам за материал и средство, което влиза в пърформанса. Аз съм дизайнер, който не се интересува от мода. Интересувам се от личността.

Основната цел ми е да провокирам. Да бъдем по-смели, от там нататък ми се струва, че нещата стават по-лесни, по-приятни и доста по-забавни.

Трябва да има доста добра професионална подготовка, за да издържи на съвременните изисквания за дизайн. Понеже и преподавам съм наясно, че без професионална подготовка, много трудно можеш да се справиш със съвременните комфорт-дизайн-стилистика. Смелост и работа. Това е тайната.

Условностите, които се превръщат в ограничения и които трябва да бъдат спазвани в обществото, за да бъде по-комфортно ми се струва трудна задача. Освен това моето чувство за мярка е по встрани от регулярното и когато успея да манипулирам общоприетите идеи за мярка, се чувствам изключително добре. Премереният стил ми е скучен. 

С твърде провокативни модни ревюта. Това не са просто пърформанси. Удоволствие от работата си, започнах да изпитвам след години. В началото използвах модели, които да представят мои облекла и изглеждаха като скулптори. С времето промених нещата. Понеже моята майка е изключително атрактивна личност, която поддържа един и същи фасон от много години, реших че ще е интересно да вкарам и нея в един мои проект: Пролет, лято, есен, зима. И за да бъда честна спрямо хората, с които работя и моите близки, реших да употребявам себе си. Реших да изиграя различни роли, да се представя по-различни начини.

 

Преди две години имах повече време и реших, че е време да си подредя творчеството.  И реших, че книгата е най-добрата форма, която би го побрала. Само, че да издадеш арт книга е дълъг процес, отнемащ много прецизност и внимание и ето, че две години по-късно е на лице.

Това е един експеримент със себе си. Идеята беше с фотографа Данаил Щърбанов да извадим един по-различен портрет. И понеже сватбената рокля ми е любима и обожавам да я трансформирам в различни неща, например женски аксесоари и решихме, че с тази глава на моруна можем да изцапаме тази класическа сватбена рокля и с този си акт да надскочим морала на обществото.

Това е проект, който се казва Интериорни  аксесоари в женски род. Сватбената рокля е много специална, ритуална и важна, но аз не смятам така. Тези пайети и дантели биха могли да функционират като интериорни аксесоари от женски род-постелки, възглавници, изтривалки, завески.

Аз като моден дизайнер съм много критична към подобен тип облекла. Те носят някаква ритуална стойност и извършват ритуална функция, но аз съветвам професионалния театър, отколкото дилетантския, защото една сватба, изисква репетици и прочие и имаме много прекрасни театри, тук в София.

Първо се опитвам да ги провокирам с работа от самото начало, за да разберат дали искат да се занимават с това.  Защото тази работа е трудна и изисква съответното време и усилия.

Инсталирам себе си. Изследвам се и се опознавам. Разбрах, че това ми доставя огромно удоволствие и ме прави по-толерантна към хората, около мен.

Провокира ме Жан Пол Готие. Един дизайнер, който извади кича като естетическа категория и затова много го уважавам. Той е човек, който може да употребява кича за себе си, което го прави още по-интересен.

Всичките ! (Смях). Най-впечатляващият ми е FASHION FIRE 2013, когато изгорих цяла модна колекция в Централната пожарна. Поканите бяха под формата на кибрити и някой хора не обърнаха внимание и съответно не дойдоха. Но не чувствам вина, поканила съм всички.

Защото след падането на режима, тук можеше да правиш каквото си поискаш. Всички заминаваха, аз се върнах. И бях изключително щастлива от този факт. В началото на 90-те ситуацията беше трудна, но пък беше много романтична. Тук беше мястото ми.

Трябва да има самочувствие и вкус.

Много цвят. Микс във визията от смесени стилове и много цвят.