Да си го кажем направо – „предизборна кампания“ е евтино криминале, в което всеки се чуди кой е месията. Случайни месии няма и въпреки това целият кеф е в това да се чудиш – всеки месия оставя улики, защото, нали, иска да бъде разкрит.

Да си го кажем направо – след като за пореден път един кандидат изкара цяла предизборна кампания с две тениски в напън да превърне Ботев и Левски в конфекция, а голяма част от политическия елит се тури у носия и дефилира по фолклорни събори, тая линия на национална гордост и претенция за нови велики българи се поизчерпа.
В естествено продължение на този факт на преден план все по-често излиза религията. Кандидати от години включват в мизансцена на медийните си портрети икони – къде свенливо, къде не чак дотам – създавайки едно общо олтарно усещане като фон на светлия си лик. Ситуацията ескалира наскоро, когато друг кандидат говори в ефир пред икона и 2 (две) библии. Ако това продължи, рискуваме да трябва да гледаме очерк за живота и делото на политически лидер пред фототапет на Исус и една всеопрощаваща водеща с влажни очи, което, съгласете се, е малко неловко, така че нека подскажем няколко нови метода, чрез които новият месия би могъл да бъде разкрит.

  1. Политикът разписва библии в избрани книжарници в цялата страна. На опашката е майка от малцинствата с дете на ръце. Той целува детето, прегръща я топло и разписва бърже. Сетне тя започва да разбира езика на животните, а детето печели апартамент от Националната лотария.
  2. Образът на политика се явява на калкан на стара панелка в краен квартал, случаен минувач заснема всичко с телефона си и изпраща записа на Слави/Гала. Калканът се самосанира за една нощ. В платен репортаж младо семейство от третия етаж ритуално троши духалки и виждаме как съпругата приласкава съпруга в топлата спалня, щото демографски проблем, нали.
  3. Плакат като на Мили Ванили в списание BRAVO в края на 80-те, само че с коалиционни партньори и малко по-чудодеен – примерно да плаче с кървави сълзи, когато в страната влезе нелегален бежанец. В тоя ред на мисли и календарче на млада депутатка със стигмата би било добре прието във всеки трудов кооператив. Литийно шествие с най-ревалия плакат за годината също е опция.

Да си го кажем направо – не е само това и не е сложно. Постарайте се.