Канатица е древен и универсален символ,  разпространен в различни култури по цял свят. Той е преплетен и в българските шевици. Думата се свърза с „крилете“ на безсмъртието, знак с дълбоко послание, носител на вселенските истини за хармония и единство. Канатицата е интерпретация на вечността, символизира връзката между миналото, настоящето и бъдещето, свързвайки ги в едно цяло. По този начин албумът изобразява дълбоката символика на вечността, увековечавайки мистерията на фолклора, времето, измеренията, началото и безкрая.

Любовта към българския фолклор и желанието ни да го разпространим по един нов и вълнуващ начин сред младите и вдъхновени почитатели на искрената музика.

Познаваме се от една приятна музикална среща на фестивала Мини Арт Фест, а след това започнахме да работим заедно по създаването на едночасов концерт, част от концепцията One Man Party, където се роди и идеята да реализираме създадените от нас композиции в албум.

Албумът е една картинна галерия с много разнообразни композиции, които могат да бъдат обединени от стила етно фюжън. Вариращи от чисто акапелно изпяване, през електронни ритми и звуци, до медитативни композиции без ритъм. Идеята ни е да накараме слушателя да изключи света покрай него за един час и да се потопи в душата си и вгледан във вътрешната си красота, после да може да я вижда и навсякъде покрай него.

Песните са подбрани, както по смисъла на текста, така и по чисто интонационното привличане, което излъчва всяка една от тях. Посланията в тях са много древни и обясняват бита на нашите предци, техните начини да се поклонят пред природата, семейството и духовното.

В процеса по създаването на албума, усетих нуждата той да бъде допълнен с още живи инструменти и виртуозни изпълнители. Така се стигна до поканата ми към Теодосий Спасов, който се вдъхнови да подкрепи проекта с легендарния си звук и в две от песните ни кара да политаме с лекота. Стоимен Стоянов (Nocktern) допринесе композицията “Момина молитва” да се понесе още по-нависоко след неговия струнен аранжимент. Димитър Бодуров вплита звука на пианото си в 3 от композициите и с това им придава много красота и въздух. Бурак Малчок свири на ней в “Трака Трен” и допълва композицията с премерен източен мистицизъм, а Даян Куцаров (L 33) направи така че “Стара Планино” да ни заземи с хипнотизиращия си ритъм и усещане за безкрай.

За да изразя себе си със звук. Музиката ми дава крила, пренася ме в различни емоционални състояния, позволява ми да запечатвам важни моменти от моя живот и с това тя е и моя основна душевна терапия.

В началото сътрудничеството ни беше вдъхновено от любопитството на Теодосий да експериментира с електронен звук и моя огромен респект към неговия талант да възхвалява българската традиционна музика и да я вплита в различни музикални жанрове.

Сега с Теодосий създаваме музика във всевъзможни посоки, чувствайки се свободни и вдъхновени от срещите ни в студиото и на сцената. В този албум с него загатваме и какво следва от нас, а именно още много музика освободена от рамки, премерена в изказа си и носеща много пространство и красота.

Можем да пренасяме духа на слушателя в различни състояния, от медитация до транс и танц, използвайки похвати от автентичния фолклор, джаза и авангарден електронен звук.

Издаването на двата ни албума като Бalkansky, турнето ни в САЩ, видео клиповете и музиката ни вдъхновяващи безброй много хора по света, усещането че младите хора в България заобичват повече корените си и виждат в музиката ни свобода, любов към природата и историята ни.

Да вдъхнем на младите българи усещане за национална идентичност и да покажем на останалия свят какво още се крие зад красивите природни гледки тук.

Издавайки музиката ми на винили в последните 12 години ми даде възможност да обиколя всички точки на света, понеже по този начин музиката ми достигна до меломаните и ценителите на качествен звук.

Музиката, която издавам никога не е била комерсиално насочена и за това продажбите на плочи не са били водещото звено в кариерата ми, те служат повече за визитни картички, представяйки ме пред по-специална публика.

Най-силно развит в световен план все още е проекта ми Cooh, с който продължавам да обикалям ежеседмично по клубове и фестивали в Европа, Южна Америка, Австралия и т.н.

Тази вечер (16 март 2017) ще представя drum and bass музиката ми на една сцена с Atari Teenage Riot и още над 250 световно признати музиканти на един от най-големите електронни фестивали в Англия – BangFace.

Музиката винаги е вървяла заедно с изобразителното изкуство в моя живот. Започнах да свиря на бас китара когато бях на 15 и имах метъл група със съученици от художествената гимназия в Троян. През деня се занимавахме с керамика, графика и скулптура, а привечер хващахме китарите и свирихме в различни репетиционни, включително физкултурния салон на училището. През 2008-ма един приятел, от една от групите с които свирех, ми показа как мога да правя музика на компютъра му и така се вдъхнових да експериментирам с електронен звук. По-късно през 2001 реших, че ще продължа в София с изучаване на графика в НХА и така стигнах до по-голяма аудитория и заедно с Валери Шолевски (Ogonek) започнахме да правим партита, на които пускахме изцяло авторски drum and bass парчета. До обяд рисувах в академията, а следобед се застопорявах пред компютъра и правех електронна музика в най-различни жанрове. Продължавам в същия дух и до ден днешен, непрестанно сменям молива и перото с компютъра и електронните инструменти в студиото ми, запълвайки деня ми с изкуство.

Композицията, контраста, перспективата, динамиката, естетиката… В графиката се работи много с бялото пространство оставено върху листа, в музиката това е тишината и разстоянието между звуците и нотите.

Музиката, която създавам е повлияна от моето ежедневие на творец и за мен тя е пряката връзка на душата ми със света покрай мен. Бих я нарекъл многопластова, разнообразна, динамична и спокойна, вдигаща и покоряваща, агресивна и нежна.

Перфектната аудитория е тази, която е широко скроена и респектира повече жанрове и посоки на съвременната музика. Перфектният слушател е този, който може да се чувства вдъхновен от първата до последната минута на някое от моите One Man Party-та, където минавам през крайно различни музикални посоки, но се придържам към целта музиката да те вдъхновява да си представяш различни картини, когато затвориш очи.

Едно от тях несъмнено е проекта ми с пианистката Ayse Deniz Gokcin, с която издадохме съвместен албум с кавъри на Nirvana и представихме шоуто ни на редица престижни музикални форуми.

Албумът се посрещна много добре от критиката и в момента работим по нов албум с Ayse Deniz Gokcin, в който създаваме изцяло авторска музика, базирана на класическото пиано и електронен звук

В момента работя по много нова музика с английският IDM продуцент Valance Drakes, с който имаме над 100 композиции, готови да бъдат издадени в поредица от албуми. Преди седмица излезе и новия албум на холандския IDM продуцент Roel Funcken, в който участвам с две колаборации с него и съм автор на обложката на албума.

Аз се вдъхновявам от всичко покрай мен, но най-силно това идва от влюбването, търсенето на комуникация с любим човек, красивите гледки в природата, пътешествията ми по света, най-обикновения ден, крайния срок дори.

Създаване на адекватна и силна връзка между минало, настояще и бъдеще. Превеждане на древния език на музиката в съвременната естетика на нашето ежедневие.

Неизбежно това са елементите във фолклора, които ме карат да потрепна по един или друг начин. Обожавам безкрайността, която ми носят космическите гласове, свободата, която чувам в кавала, неравноделните ритми и пулсиращата драматургия в историите от отминали времена.

Неговото безвремие. Никой не знае с точност, кога са се родили тези народни творби, но те остават силно свързани с нас и сега и ще са тук и за хилядолетия напред. Философията за живот вплетена в старите текстове, музикалните теми прекосили хиляди години за да стигнат до нас и да ни докоснат, разтуптят и разплачат. Ние притежаваме най-голямото богатство – напълно безплатно, крайно време е да се научим да го ценим.

За мен е много важно да имаш силно развито въображение, когато работиш с хореографи, чиято работа се е да създават движения и да описват картини без да използват думи или визуални елементи. В тази посока, музиката е тази, която разказва как трябва да се почувства танцьора и да го свърже с публиката.

Задачата е многопластова и много интересна. Аз не спирам да се вдъхновявам от всеки нов проект и всеки различен хореограф и танцьор.

Основното е, че мога да се издържам изцяло от изкуство и дори да помагам на семейството ми.

Това, че съм видял голяма част от света и красотата му, която ме зарежда за още музикални пътешествия и посоки.

Свободата, която идва с това да правиш това, което обичаш.