Не пиша този текст с идеята, че жените са недооценени и че имат нужда от морална подкрепа, за да се говори и пише повече за тях. В социалния и интелектуален пейзаж на модерната литература полът не е от значение, независимо дали говорим за изкуства или за нещо друго. Но за съжаление и до ден днешен се срещат хора, които отказват да разгледат роман, само защото е написан от жена. Хора, които се интересуват от мъжка литература, каквото и да означава това на техния език. Колкото и далеч да се намираме от периода, в който жени са избирали да пишат под мъжки псевдоними, за да има някакъв шанс ръкописът им да бъде издаден, предразсъдъци относно пола на авторите има и до днес.

Промяна в статуса и ролята на жената в литературата отдавна е налице. Жените не са по-лоши писатели от мъжете. Мъжете не са по-лоши писатели от жените. Литературата няма пол и ако в някакъв момент си предпочел да си купиш един роман пред друг, единствено заради името на автора му, ще те помолим следващият път, когато влезеш в книжарница да попиташ за някое от имената, които ще изброим след малко. И след като се запознаеш с него, никога повече да не съдиш по корицата. И по пола.

Тук ще представя няколко писателки, които са обогатили и усложнили съвременната литература генерално – било то с пробематиката на книгите си или със стила си на писане. Те не изчерпват списъка с важни писателки. И именно това е страхотното – подобен пълен списък би бил безкраен, защото жените, които заслужават да са в него, са много.

Много. Но все от някъде се започва и аз решавам да го направя с:

Дона Тарт

Елегантната американка, носител на Пулицър на 2014 година за романа Щиглецът, включена в класацията на Times за 100-те най-влиятелни личности през същата година. Ревностно пази личния си живот в тайна. Автор на три обемни книги, написването на всяка от които отнема около 10 години.

Спокойният, вглъбен и литературен стил на Дона Тарт я правят една от най-запомнящите се и важни литературни фигури на 21 век. Романите й са взискателни към читателите си, не толкова заради обема си, а заради търпението и отдадеността, от които се нуждаят. Тарт умее да изгражда образите на георите си бавно, уверено и твърдо. Зад всеки жест стои обяснение, зад всяка капка – океан. Похватите и механизмите, които използва, не са крайно характерни за съвременната литература, но именно това внася усещане за среща с нещо специално.

Насилието, любовта, доброто и красотата в книгите на Тарт имат философска изходна точка, но в крайна сметка се сливат с битието на персонажите и изграждат ситуации, които на теория биха могли да се случат на всеки. Но на практика това е по-близо до невъзможното. И именно така Дона Тарт издига романите си на още по-високо ниво – едновременно приближавайки ги до истинския живот и тотално разграничавайки се от него.

Ключови романи: Тайната история, Малкият приятел, Щиглецът

Зейди Смит

Британската съвременна литература дължи много на Зейди Смит. Литературата, която се съсредоточава около съдбите на емигрантите и животите им в различни страни и култури, дължи още повече на Зейди Смит. Модерната проза, пълна с авангардни нови строители и социални воини – също. Включена е в списъка на списание Granta като 20-те най-добри млади автори, носител е на наградата Orange за проза, а романът й Бели зъби е включен в класацията на списание Time за 100-те най-добри англоезични романи от 1923 до 2005.

Прозата на Зейди Смит е цветна като нея самата – слънчева, впечатляваща, изненадваща и коспомолитна. Нейните герои са жители на света, които, като всеки човек, търсят своето място под слънцето. А се оказва, че макар слънцето да е едно и също навсякъде, местата, които огрява, си имат свои закони и привички. Всъщност не само различните култури, религии и етноси са уникални сами по себе си. Всеки един град, всеки един дом по света е неповторим и различен. Зейди Смит рисува пъстротата на света около себе си по начин, който е крайно важен за всеки, който желае да види по-далече от носа си.

Ключови романи: Бели Зъби, NW, Swing Time

Маргарет Атууд

Да си поговорим за широкия размах, който някои автори притежават. Канадката Маргарет Атууд е на 77 години и зад гърба си има близо 20 романа, 10 сборника с разкази, 7 детски книжки, над 10 стихосбирки и детски награди. Тези неща нямаха да имат чак толкова значение, ако тя не беше толкова отдаден на света около себе си творец, който не спира да търси по-доброто у света чрез всичко, което създава. Освен с литература, тя се занимава и с технологии. Откривател е на технологията LongPen, която позволява на човек да пише със специален химикал върху специален бележник и същевременно информацията да се прехвърля на предварително избрано устройство като таблет или лаптоп.

Неуморна и пламенна, Атууд често е определяна като феминистка. Романът The Handmaid’s Tale е една от най-впечатляващите съвременни антиутопии и със сигурност една от най-важните книги на 20 век, касаещи проблемите на жените в съвременното общество.

Ключови романи: The Handmaid’s Tale, Слепият убиец, The Year of the Flood

Тони Морисън

Тони Морисън е първата чернокожа жена, носител на Нобелова награда за литература. Освен писателка и редактор, тя е и професор в Принстънския университет. Носител на Пулицър и на награди в областта на хуманитаристиката. Тони Морисън е от онези хора, които често са наричани човек с главно Ч. Литературната история не би била същата без нейния роман Възлюбена (1987). Романът е вдъхновен от действителната история на Маргарет Гарнър, тъмнокожа жена, която по времето преди Гражданската война избира да убие дъщеря си, вместо да я остави да живее живот на роб. Малко след публикуването си Възлюбена не успява да спечели National Book Award и 48 тъмнокожи писатели и критици излизат на протест. Успехът и ефектът на романа са смазващи. Няколко години по-късно той е филмиран, а главната роля е отредена на Опра Уинфри.

Тони Морисън не обича етикети и граници. Тя смята себе си за свободен физически и духовно човек, който не желае да бъде ограничаван нито в мислите си, нито в творчеството си. В нейните стремежи, думи и произведения винаги ще отеква думата свобода.

Ключови романи: Възлюбена, The Bluest Eyes, Sula, Song of Solomon

Елена Феранте

Елена Феранте е псевдоним и въпреки че книгите, написани под това име през последните 10 години, са придобили статут на световни бестселъри, авторката не дава признаци, че има намерение да разкрие самоличността си. Онова, което се знае, е, че тя е италианка, родена през 1943 година в Неапол и че през 2016 година е обявена за една от 100-те най-влиятелни личности на Time. Никой не знае как изглежда, с какво (освен писане) се занимава, какво е нейното семейство и защо е избрала анонимността. Едно е сигурно обаче – анонимността е от огромно значение за Феранте. Тя е съобщила на издателите си, че ако самоличността й бъде разкрита, това ще е краят на литературната й кариера и тя няма да пише повече. Въпреки това предупреждение, опитите да се открие кой се крие зад псевдонима са упорити.

Смята се, че псевдонимът Елена Феранте е намигване към Елса Моранте – единствената италианска писателка, застъпена в училищните програми по литература в Италия.

Най-популярните романи на Феранте са четирите книги от т.нар. неаполитански романи, в които се разказва за две умни и находчиви момичета, които се опитват да се справят в съвременния свят.

Феранте твърди, че веднъж написани, книгите нямат нужда от автора си.

Ключови романи: Моята гениална приятелка, Дни на самота

Сара Уотърс

В мисловната работилница на Сара Уотърс се смесват фини субстанции, които създават величествени литературни продукти. Натикана в клишето автор на гей-литература, Уотърс живее в рамките на това определение, докато романите, които пише, са с проблематика, която е толкова богата, че трудно би могла да бъде изчерпана с няколко определения. Еротиката и любовта при Уотърс са разляти в океана на човешките чувства, независимо от какъв пол е източникът им. И това, че нейните герои имат по-важни проблеми от това да си поставят спирачки, не я прави автор на гей-литература.

Сара Уотърс има пищна литературна култура, която позволява всеки неин роман да е издържан в различен литературен стил и да е поставен в различна литературна епоха. Учила е литература в различни университети, след което завършва докторантура по литература. Междувременно работи в библиотека и книжарница. Сара Уотърс конструира разнообразни сюжети и ги облича в оригинални жанрове. Онези, които могат с еднаква лекота да създадат готически и викториански роман, а не след дълго и мощна история за Втората световна война (и всички адекватни и главозамайващи), определено не са много.

Ключови романи: Нощна стража, Малкият непознат, Крадлата

Джоан Роулинг

Излишно е да обяснявам коя е Роулинг, още по-малко какво е написала. Само ще напомня за огромното влияние, което поредицата за Хари Потър оказва върху милиони деца по цял свят вече 20 години. Историята на Момчето, което оцеля продължава живота си под различни нови издания и продължения, но кариерата на Роулинг като писател не се изчерпва с това. След като издава романът Вакантен пост, тя започва поредица криминални романи за частния детектив Корморан Страйк, която подписва под псевнодима Робърт Галбрейт. Романите са успешни, макар да нямат платинения статус на поредицата за Потър.

На фона на досега споменатите дами в списъка, литературата, която Роулинг създава е силно жанрова. Това не е от значение, особено що се отнася до влияние в съвременната проза.

Ключови романи: поредицата за Хари Потър, Зовът на кукувицата, Копринената буба

Амели Нотомб

Амели Нотомб е допълнителното захарче, което слагаш в кафето си без никой да види и което ти оправя настроението за поне няколко часа. Тя е лишена от претенцията за сложност. В контекста на нейните книги става дума за свободата да бъдеш онази откачалка, която искаш да бъдеш – да се забавляваш, да отпускаш юздите на въображението си и да препускаш в галоп с всяка една нова идея. Френската изтънченост на ленивостта е съвършен начин да избягаш от собствения си свят и Нотомб използва това оръжие умело.

Тя е крайно продуктивна и себична. Изкусителка, престъпница, любовница, приятелка, утешителка, амазонка. В общи линии – всичко, което можеш да си представиш.

Отпечатъкът на Нотомб върху модерната литература най-вероятно е във формата на шапка. Като някоя от онези, които тя обожава.

Ключови романи: Козметика на врага, Хигиена на убиеца, Живак, Петрония