Имаш едно от най-яките игрални заглавия в последните години – Assassin’s Creed. За филм по него се говори от много години насам, или с други думи – има хайп. Послесъбираш на една лента – повече от актуалния – Майкъл Фасбендър, Марион Котияр и легендарнияДжеръми Айрънс и всичко изглежда супер! Само че… филмът се оказва провал,който може някой ден и да си избие парите, ама не е много сигурно.

Защо така? Къде сбъркаха продуцентите, сценаристите ирежисьорът Джъстин Кързел? Името ли не е достатъчно популярно? Само на геймърили се разчита да дойдат в салоните? Майкъл Фасбендър, Джеръми Айрънс и МарионКотияр не са достатъчно популярни ли? Или…

Или просто филмът не е и наполовина толкова грабващ,колкото беше играта?

Отидох в киното с тази мисъл – дали историята във филмаще е по-добра или поне равна на тази от играта. Даже не очаквах много, честно.Просто исках да видя дали ще направят добър прочит на една игра с адски якаистория

Уви, не е дори близо.

Героят на Фасбендър (Кал Линч / Агилар) няманищо общо с героя от играта (Дезмънд Майлс / Алтаир, Ецио, Конър), но това щешеда е приемливо, ако поне имаше някаква предистория. Бил убиец, имал склонносткъм насилие, после чак в средата на филма се разбира кого всъщност е убил, ноне се разбира защо. После се озовава там, където се озовава, среща се с хора,чиято предистория разбираме от половин изречение и бум, тряс – всичко започва итой вече е в Анимус машината, която го свързва със спомените на неговияпрароднина Агилар по времето на испанската инквизиция. Точно толкова рязко иобъркващо става всичко във филма.

До него Марион Котияр (София) през цялото време му говорис прогресивно досаждащ шепнещ гласец, като мотивацията и странната ѝ инеобоснована привързаност към Кал предизвикаха доста свити рамене и търсещилогика погледи из салона. Джеръми Айрънс (Кикин) като баща ѝ пък имаизключително нелепа роля с изключително нелепи реплики и по някое време насамия Айрънс почва да му личи, че съжалява, че се е съгласил да играе в тозифилм. Ролята не му отива и колкото и да се опитва – просто няма какво даизтръгне от нея. Изобщо – май на никой в тоя филм ролята не му отива. Добри актьорис ужасно слаби роли и история на нивото на детските игрални Power Rangers серии.

Още по-големият проблем на филма е, че няма ясна логика. Катоза начало – Райската ябълка, или Ябълката на познанието, е с леко променена(спрямо играта) цел, която обаче така и не разбираме как би могла да осъществи,а никой дори не се опитва и да ни обясни през целия филм. Тя има силата да изкорени насилието от хората и да ги лиши отсвободната им воля! Уау, супер, ама как? Ми ей така пък.

След това идва Анимусът, който в играта е машина, накоято лягаш, но във филма е променен, явно за да бъде по-грабващ визуално.Основната му роля обаче е по-скоро да задържи Майкъл Фасбендър гол и напъващмускули, пък току-виж в киното влезе и някоя дама, която принципно не се интересуваот Assassin’s Creed. Само дето Анимусът от филма ни показва как Майкъл Фасбендър се бие, скачаи катери стени в пространството, но скрива от нас как минава огромниразстояния, язди и изминава стотици метри вертикално в спомените на Агилар.Защо? Защото няма логика да е в този си вид, зат’ва.

Е, поне има екшън. Не точно добър екшън, но… екшън. Иманяколко скоростни бойни сцени, много паркур, скачане по стени (единственатащо-годе силна връзка с играта) и общо се пролива около половин консерва силнопотъмнена PG-13 кръв, но в повечето сцени кадрите се сменят през една секунда. Това, освенлошо режисьорско решение, може да доведе до главоболие още в средата на филма,особено в комбинация с напълно излишното 3D.

За финал, някакви хора, чиито имена сме чули по веднъж иза чиято мотивация ни се дават около 10 секунди екранно време, за да разберем,идват и обръщат нещата. Междувременно Марион Котияр първо е окей с това, коетоКал смята да направи, но 0.078 секунди по-късно вижда последствията и вечеизобщо не е окей. И край.

„What the fuck is going on?!” – с тази реална реплика на Майкъл Фасбендър от филма може да се опишецелия Assassin’s Creed. И можем само да се чудим защо при бюджет от 125 милиона долара, този филмне се е възползвал от завладяващата история от Assassin’s Creed игрите. Даже не говоря за последните няколко Assassin’s Creed игри, които заизлизаха като на конвейр, загърбиха историята и опитаха даиздоят до последната капка прекрасната идея от първата игра.

В оригиналната игра ти си Дезмънд Майлс – барман от НюЙорк, а Анимусът те свързва с твоя сирийски прароднина Алтаир ибн Ал-Ахад –дете на християнка и мюсюлманин, отгледан да бъде асасин от рождението си. Итъй като си представям как някой горд български борец за чиста раса вече крещи: Илюминатите налагат на нашите деца любов къмбежанците и искат да ни унищожат!, ще побързам да го успокоя – спокойно,историята в играта не се вълнува от политкоректност, а когато излезе, в Сириявсе още нямаше бежанска криза. Пък и Алтаир няма религия – той е асасин и живеесъс съвсем друга цел, макар че има дълбоки религиозно познания. Действието серазвива в края на XII и началото на XIII век, а приключението в търсене на ябълката на познаниетое толкова завладяващо, че Assassin’s Creed заслужено се превърна в тотален хит и любим гейминг бранд по целия свят.

Продълженията на играта със следващия герой –харизматичния италианец Ецио Аудиторе, издигнаха играта на още по-високо ниво иоще по-елегантно задълбаха в конспиративните теории за асасини, тамплиери,тайни общества и древни извънземни цивилизации. И ако някога е ималоконспиративни теории, които да те накарат да си кажеш баси, би било яко, ако наистина беше така! – то те са в първитеняколко игри от поредицата.

Алтаир и Ецио Аудиторе направиха Assassin’s Creed една отнай-харесваните компютърни игри изобщо. Но дори да не си ги играл и да не можешда направиш сравнението, пак няма да харесаш Assassin’s Creed като филм, просто защото всеки елемент от оригиналната история е адаптиранадски зле. Реално, целта на филма била да се продадат повече игри отпоредицата. И може и да им се получи – защото аз смятам да си купя първия Assassin’s Creed и да сенасладя още веднъж на истински яката история от играта. Пък току-виж успея дазабравя за това непоправимо (вече) недоразумение час по-скоро.