От години като се говори за българската литература неизменно
се стига до въпроса за липсващия в България литературен агент. Агентът ежизненоважна фигура в Западния свят, към който се стремим. Той е връзката междуписателя и издателя. Неговата задача е да отмени писателя от редицаангажименти, които изискват по-скоро мениджърско мислене, за да може писателятда прави това, което може най-добре: да пише. За пълна липса на литературниагенти в България не може да се говори, но примерите са по-скоро спорадични,отколкото някаква значителна тенденция.

Затова иписателите са принудени да се пазарят за хонорарите си, да подбутват издателствата,когато те се бавят с работата си. Да си търсят илюстратори, ако искат корицатана книгата им да е по-специфична. Да организират литературни четения ипредставянията на книгите. А за рекламата да се осланят на издателствата, коитои без това се огъват под тежестта на многобройните си ангажименти, с които себорят с прекалено малките си екипи. Резултатът е, че писателят рано или късноразбира, че всичко зависи от него. Тук си спомням едни знаменити думи на АлекПопов, който през 2010 г. по време на Созополския семинар по творческо писане,организиран от Фондация Елизабет Костова, ни заръча да предаваме книгите сивъв възможно най-завършен вид, защото никога не можем да бъдем сигурни дали теизобщо ще минат през някаква редакция или корекция. Положението е такова и товае.

За агентитеможе да се говори още много. На Запад не можеш да си писател, ако нямаш агент.Ако искаш да издадеш книга, една от първите ти задачи е да си намериш  такъв. По подобен начин стоят нещата и сдраматурзите – много театри не приемат пиеси, ако не са им предложени отлитературен агент. В Германия пък, където често нещата са леко по-различни, съществуватспециализирани театрални издателства, които освен че издават пиесите надраматурзите, ги предлагат и на театрите. Агенти имат и актьорите, разбира се.Изобщо това е една жизненоважна връзка с останалия свят за артистите итворците. Защото не всеки е в състояние сам да върши мениджърската работа,свързана с неговото изкуство. Без съмнение не са малцина онези, на които това имсе удава. Но е голям и броят на творците, които просто не притежават нужните затова умения. Да не забравяме, че изкуството е любима територия на градивнитесъмнения и колебания. Да си спомним за култови фигури като Кафка например. Ипросто да замълчим.

 В тазитипично българска ситуация, в която всеки говори за това, което го няма, и не скрива завистта си към развития Запад,съвсем неочаквано се появи светлина в края на тунела. Или ако трябва да бъдемпо-точни – появи се огромен прожектор, който в тъмното облачно софийско небеизписа върху облаците нещо като знакът на Батман, но в случая един неясен знак,ознаменуващ появата на първия истински български литературен агент.

Залитературата и поезията е типично да се каже: всичко започна с една жена, разбирасе. А ние ще продължим в духа на днешния ден и относно конкретната ситуация щесмигнем издайнически: всичко започна с един постинг във фейсбук, разбира се. Стената,на която изгря тази положителна за българската литература новина, е светеласъщо така силно през различни периоди. Защото човекът, който ще се захване стази мисионерска дейност, е Светлозар Желев. Човекът, чиито живот е неизменносвързан с книгите. Един от най-страстните читатели. И един от най-енергичнитепривърженици на съвременната българска литература.

Светлозар Желев от Иван Димитров       

Неговаташироко известна история включва работа в издателствата Сиела и Колибри,част е от създаването на Фондация Елизабет Костова, която се опитва даотвоюва нови територии за българската литература в англоезичния свят. Той същотака беше директор на Националния център за книгата, създаде и Перото. Самотова да беше, неговият принос по отношение на съвременната българска литератураби бил безспорен. Но всички, които го познават, знаят, че той просто не може дасе спре и постоянно търси нови и нови начини, по които да подпомогнесъвременните български автори.

Сега той ще се опита дастане първият пълнокръвен български литературен агент. И с неговатаработоспособност и отдаденост няма по-подходящ човек от него, който би могъл напрактика да провери дали тази дългоочаквана мечта може да стане реалност.Предизвикателствата са много – пазарът е малък, въпреки възраждането си впоследните години съвременната българска литература далеч не е най-любиматастока на повечето книжари. В България е почти невъзможно да се натъкнеш навитрина, отрупана почти изцяло с родни автори, както в Германия, САЩ, Франция ипр. Основния въпрос е дали един литературен агент може да бъде устойчив, да сезадържи на българския пазар, да се пребори с всички предизвикателства. Ако иманякой, който може да направи това в нашата страна, аз вярвам, че това еСветлозар Желев. И му пожелавам успех в това начинание. И да продължава дасбъдва мечти, както само той умее.