– Какобичате да прекарвате свободното си време?
– Цъкайкина телефона.

Said.No.One.Ever.

Наясно сме, че прекарваме в пъти повече от здравословнотовреме зомбирани в екранчетата в ръцете ни. Утрепваме безценни свободни,несвободни и откраднати минути скролвайки и суайпвакайки във всички посоки отстрах да не изпуснем нещо. Важно. Много важно. Като сноубордистка, която слушаРиана и се снима със селфи стик без да разбере, че по пистата зад нея тичамечка. Или сензационна Не!Новина. Или ако някой ни тагне на архивна снимка от срещана випуска. Всичко, което се случва в телефона е толкова важно и неотложно, че трябвада му се реагира веднага. Разбира се, че не, казваме с дълбока убеденост ипосягаме за 150 път днес да проверим има ли нова червена точка върху някоя отиконите на екрана. Като 150 не е фигуративно казано, а реалният брой пъти наден, които отключваме телефона си.

Казаното дотук не е новина за никого. Новината е, че не естрашно. Страшно щеше да е, ако го правехме, защото така искаме, а не защотосме зависими. Истината е, че решението за това как милиони хора по света щеангажират вниманието си, го взимат шепа предимно бели мъже на възраст между 25и 35 години, които живеят в Сан Франциско. Това са продуктовите дизайнери на Google,Apple и Facebook. Осъзнават ли огромната отговорност, която имат? По-скорода. Правят ли нещо по въпроса да превърнат смартфоните от заробващи устройствав средство, което наистина прави живота ни по-добър? Рано е да се каже. Нопървата крачка вече е направена. Time Well Spent е проект наТристан Харис, бивш продуктов философ в Google, който не просто отварятемата за това как и защо всекинов технологичен продукт се прави с единствената цел да ни зариби за максималнодълго време, а призовава дизайнерите на апликации да преосмислят стойността на работатаси. И основната мерна единица за успех, която в момента е time spent, да бъде модифицирана на time well spent. Малка крачказа дизайнерите, голяма за човечеството.

Най-близката аналогия на прехода от прекарано време към добре прекарано време в отношенията ни стелефона е случващото се през последните 10-15 години в отношенията ни схраната. Технологичният свят в момента е това, което беше хранителнатаиндустрия преди еко-био-органик вълната. Мобилните ни апликации са фрашкани снатриев глутамат и аспартам, но мозъкът ни е пристрастен към тях и искаме още иоще. И дизайнерите слагат повече и повече, защото всеки звън от полученанотификация за нас е звън от паднала монета в тяхната касичка.

Също както с храната и тук има решение. Не е нужно да севръщаме към нокиата с фенерче, за да се отървем от робството на смарттелефоните. Можем да постъпим по същия начин, по който сменихме трансмазнинитес кокосово масло. Примерно. Идеята на Харис е, че при създаването на всяка новаапликация, сайт, платформа и т.н., дизайнерите трябва да се стремят да дават нахората смислени, ценни, подобряващи живота решения. А не такива, коитопостоянно те разсейват или държат в напрежение. Спомняте ли си, че в icq имаше опция DoNotDisturb и BeRightBack? Не само ги имаше, но и ги ползвахме. Да, тук съм, но сегаправя нещо важно, можеш да ми пишеш, но няма да ти отговоря веднага. Днестийнейджърите измерват това дали някой е влюбен в теб или не по това как тиотговаря на съобщенията. Ако пише на секундата е влюбен. Ако пише след 3 часа и42 минути, пак е влюбен, но се прави на интересен. Говорейки за по-младитеюзъри и зарибяването от страна на технологичните компании, най-големият злодейсъс сигурност е Snapchat. Платформатадава “награди” за определен брой разменени съобщения между двама души и така тийнейджъритеимат още една абсолютно изкуствена причина да си общуват денонощно цъкайки презтелефоните.

Връщайки се на аналогията с хранителната индустрия,трябва да кажем, че колкото и похвален и амбициозен да е проектът на ТристанХарис, промяната няма да дойде от тези, които дават баницата, а от тези които яядат. От мен, от теб, от всеки, който иска новия айфон, но без страничните муефекти. Търсенето на добри технологични решения трябва да е същото катотърсенето на домати, които не са торени с амониева селитра. Отдавна започнахмеда искаме по-чиста храна, време е да започнем да консумираме и пречистенатехнологична среда. И щат, не щат, онези бели мъже между 25 и 35 в СанФранциско ще започнат да ни я доставят в магазина с иконките.

Няколко идеи как да го направим:

Да преборим собствената си природа с помощта на майката природа– докато чакаш метрото е трудно да устоиш на импулса да не поцъкаш малко, но попътеката към Черни връх е лесно. Дигиталния детокс е най-доброто, което можемда си причиним, когато сме на ваканция и искаме наистина да рестартирамемозъчния хард диск. Пропуснахме да разкажем, че Харис пише менифестото на TimeWell Spent след като се връща от BurningMan. Много ясно. Ако на BurningMan не се превърнеш от googleguy в good guy, къде другаде.  

Да си наложим собствени ограничения – между ставанетосутрин и отключването на телефона да минават поне 40 минути. Последна проверкана фейсбук преди вечеря и край. (Замислете се колко вечери сте имали, в коитопреди да отворите книга или да пуснете филм, влизате за последно, за малко,само-нещо-да-видя и хоп, то станало вече един и половина).

Да си определим 24 часов дигитален “шабат” – аз лично гоправя по времето на истинския шабат (нямам нищо еврейско) и петък вечер исъбота през деня ми е много спокойно.

Да си изчистим първия екран на телефона от всички икони. Пробвах,изглежда жестоко. Ще видим дали работи, но идеята е, ако цъкна само, за да видяколко е часът, да не се изкушавам да отворя Instagram просто ей-така и да утрепя 8 минути за няма нищо.

Да прекарваме повече време, мислейки как си прекарвамевремето. Блогове като Wait But Way много помагат. Четене на каквото и да е много помага.

Да си сложим бележка на компютъра вкъщи “Отваряй само вкраен случай”, това е по Тристан Харис и звучи супер.

И ако нищо от изброеното не работи,да изгледаме за пореден път новото видео на Moby и да се сдухаме завинаги: