Не ни разбирай погрешно.

Нямаме никакво намерение да ти даваме наклонна четеца. Чети каквото си искаш, остава си за твоя сметка. Ние имаме намерениеда направим същото, но понеже ни е кеф да пишем за онова, което ни е интересно,няма да пропуснем да си покажем есенния списък с книги. Той е базиран натотално субективни и лични критерии и въпреки това сме твърдо убедени, че вмомента това са едни от най-свежите нови заглавия, вкоито човек може да инвестира известно количество ресурси.

Подбрахме книги на български език, макар впо-общ план да има и по-интригуващи романи от тях, които обаче ще опитаметърпеливо да изчакаме да се появят на родния пазар. Така, например, ще серазминем с четенето на Swing Time – най-новия роман на Зейди Смит. Както и с Nutshell на Иън Макюън и Eileen на Отеса Мошфег. Но при добро стечение на обстоятелствата догодина-две-три ще се е появил превод на поне една от тях. Не губим вяра.

Последната територия, МомчилНиколов

Добре де, признаваме, че този дори сме гопреполовили. Най-малкото от уважение към очевидно големия и прецизен труд наМомчил Николов, който (барабани и туш) НЕ Е НАПИСАЛ поредния български соц роман. След като избърсахме сълзатаот умиление, появила се в края на окото ни, взехме да четем Последната територия и взе, че нихареса. Засега.

До неотдавна Николов ни държеше в Барселона,където българин, който изглежда си е загубил краткотрайната памет, малко помалко започва да си я възвръща и се оказва замесен в интересни неща, част откоито включват експерименти със странен психиатър, нереално-реални сънища,екстравагантен анархистки приятелски кръг и намек за престъпление. В момента сенамираме в София, където мъж, прясно зарязан от жена си, посещава психотерапевтвъв връзка с множеството си емоционални проблеми. Някъде по света различни хорасънуват един и същи мъж, за когото твърдят, че никога не са виждали.

Изглежда, че Последната територия е многопластов роман с добра архитектура. Презцялото време четем с ясното съзнание, че съзнанието на героите не е ясно и чесъс сигурност остава нещо скрито. Играта с чуждото съзнание очевидно е водещатема в книгата. Възможно ли е един човек да има способността да обитава чуждитесънища?

Нула К, Дон ДеЛило

Започваме с Дон ДеЛило, защото бързотоизлизане на Нула К си е цяло събитие,което ни изненада смущаващо приятно. Въпреки че досега сме имали връзкаединствено с романите му Бял шум и Космополис, нещо силно ни подсказва, че небива да пропускаме среща с него.

В Нула К изключително богат тип се опитва дасе пребори със смъртността на неприлично младата си съпругата. С помощта нафинансовата си мощ и бързо напредващите технологии той успява да я включи впроект, при който човешкото тяло се консервира за определен (дълъг) период от време, за даможе да се съхрани за етап, в който лечението му ще е възможно. В момента предиконсервацията обаче съпругът решава да последва съпругата си и да се консервиразаедно с нея. А оттам нататък какво ги чака, най-вероятно дори и един Господ незнае.

ДеЛило е от онези автори, от които смяташ, чезнаеш какво да очакваш, а истината всъщност е, че няма как да си по-далече отистината. Живеем в странни времена, а историите му са техен пряк резултат, накойто просто трябва кротичко да ги консумираме.

Нищо, Яна Телер

Понякога поглеждаш някой или нещо, харесваш гозверски от пръв поглед без да имаш идея защо, а след това решаваш да му отделишповече време и стискаш палци да не си се прецакал. Ние оцелихме десетката с Нищо. Корицата ни хареса МНОГО, а наиздателство Лабиринт лоша книга досега несме срещали. Един вид съдба си беше.

Нищо е история за момче, което е абсолютноубедено, че животът няма смисъл. С това неговият живот такъв, какъвто е билдосега, приключва. Момчето се качва на едно дърво, от което крещи насъучениците си, че са жалки наивници, които си мислят, че знаят нещо, новсъщност знаят точно нищо. Те не приемат това добре и решават, че ще го научатна едно-две неща. На всеки обаче му е ясно, че детските игри могат да са какторозови, пухкави и невинни, така и жестоки до кръв. И буквално, и метафоричноказано.

Не очакваме от Нищо на Яна Телер да ни забавлява. Очакваме шамар. Със сигурност щеси го получим.

Каквото ти принадлежи, ГартГрийнуел

Роман на млад американец, живял и преподаваланглийски език в София до преди няколко години. Каквото ти принадлежи е еволюиралата новела Митко, която още в първите си месеци литературен живот предизвикваредица позитивни реакции под формата на награди и читателска любов.

Митко е обикновено софийско гей-жиголо, коетоуспява да забърше млад преподавател от Американския колеж в София (какво беше онова за всяка прилика с действителни лица и събития?). Но жиголото пенисите мени, а нрава – никога, както е известно.Романтичните и нормални взаимоотношения между лирическите герои е тоталноневъзможна, което от своя страна е плодородна почва за развитие на интересконфликт. Гарт Грийнуел обещава една интересна среща с интересни герои. Нещо ниподсказва, че любовната история няма да има щастлив край. А това ни харесва.Доста.

Геният,А. Скот Бърг

Бърг е носител на Пулицър и автор на няколкобиографични книги, най-ярката от които е Геният.Въпросният гений е Максуел Евартс Пъркинс – мъжът-откривател насветовноизвестни таланти като Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд, Томас Улф,Ринг Ларднър, Марджъри Кинан Ролингс, Джеймс Джоунс и много други. Как сеслучва процедурата с откриването, какво се случва след това, ревнуват ли сеавторите и мерят ли си тиражите най-вероятно ще разберем.

Обикновено писателите са във фокуса навниманието. Различното в тази книга е, че този път е различно. Геният е онзизад кулисите, онзи, който редактира и преправя думите, които после ще четемподписани от друго име.

P.S. Ще опитаме първо да прочетем книгата и чак след това да гледаме Гений врамките на фестивала CineLibri.