Една утрин, в късното столично лято, си говорим за колективния ни живот погледнат отгоре, опрян о калкана на блока, на близо 30 метра над земята, къде през очите на Дядо Добре къде зад гърба на Свети Георги. Който разбрал – разбрал. Нека говори Ясен Гешев от Хаджи Димитър.

Какви хора привличаш в живота си, Ясене?

Малко хора, но ненормални. Хора, които по някакъв начин си имат своите мании и в повечето случаи са асоциални, и това ми харесва. Изградил съм си някакъв bubble, от ненормални хора, за да оцелея, което е прекрасно, чувствам се привилегирован.

Какво виждаш ти от етаж 7 на твоя блок?

В София има много оазиси, като Докторската градина, освен панелните квартали, където виждаш основно мрак, глупост и суета.

Кой е този импулс, който движи теб и твоите хора от Urban Creatures в създаването на тези произведения на изкуството, познати ни от много столични (и не само) фасади?

Това е битка за оцеляване в духовен смисъл. Тоест – това, което ни липсва си го създаваме. Пак казвам, много е драматично, когато излезеш, например в Гърция, съседна държава, една от най-добрите туристически дестинации в света и виждаш как те превръщат най-обикновени неща в изключителни, влагайки малко повечко смисъл в тях. И те много добре знаят какво имат като продукт. Ние не знаем с какво разполагаме, не знаем как да използваме, хабим за тухли десетки милиони и никой не влага малко повече интелект в тия тухли, за да ги осмисли, те да работят. Представете си – построили сте някаква шармантна сграда, обаче никой не знае за нея. Тоест в съвременното общество можем да разглеждаме продукта като една сфера, половината от нея са тухлите или иначе казано – материалната част. Другата половина са нематериалната част или иначе казано – информацията за нея и възприятията, които се създават за нея. Ако човек се фокусира само върху тухлите и игнорира възприятието – няма нищо, сферата е нецяла. Нямаш продукт. И всъщност това наглед супер простичко нещо не се разбира от нас, от никой, от никаква власт, местна, държавна. Това е атмосферата на туризъм, градоустройство и т.н.
Едно време искахме да променяме света. После разбрахме, че никой не иска да бъде променян. Прочетох една книга на Дмитрий Глуховски „Метро“, и трите части са изумителни, четат се на един дъх. Сюжетът е пост апокалиптичен, последните оцелели са в метрото на Москва, където всяка станция се е превърнала в град със собствените си правила, има мутанти, всякакви свръхестествени събития, хората деградират и т.н. Един младеж обаче винаги си мислеше, че има и други оцелели на повърхността, което се оказа факт. Всъщност управляващите метрото пречат това да се разбере. Та той отиде и каза на хората: „Ей, пичове, имаме чист въздух, плодове и зеленчуци, чиста вода, там горе“. Хората знаеш ли какво му казаха? – „нас си ни е добре и така, тук“. Това като го прочетох и си казах „Яска, това е абсолютният отговор“. Никой не иска да си промени живота, страх го е да го промени и всъщност не иска да мисли за истината. Така решихме, че ще правим рисунките само за себе си. Нещо, което на нас ни липсва ще бъде изобразено там.

За какви истини напомняте в рисунките ви?

Едно време си мислих, че е много хубаво да си будител и да напомняш за неща. Не искам вече да напомням нищо на никого. Това по стените е нашият свят. В последната творба на Бозко, „Св. Георги“, ние го счупихме, съсипахме го Св. Георги, защото сме глупаци. Цяла планета от глупаци – суетни, нарцистични, егоцентрични глупаци. И малкото смислени неща, които се случват ги гледаме като Спасителя, просто, защото са малкото смислени неща на фона на масовото безсмислие, което се случва. И Свети Георги е за това. Но всеки го разбира по различни начин. Имаше хора oт министерството, които мислиха, че това е Путин в гръб. Реакциите там бяха от „WTF“ в самото начало до „WOW“, накрая, питаха ни какво ли не, и бяха свидетели на това как се изгражда една творба. Всъщност всички бяха много мили хора и много ни помагаха.
Всяко едно нещо, което виждате нарисувано от нас аз виждам само проблемите, които съм имал с него, докато го реализираме и не мога да видя, това, което виждат другите хора.

Свети Георги, художник BOZKO, Urban Creatures

Мъдри са тези ваши стени. А умен ли е градът ни, хората, технологиите?

В София има наистина изключителни хора, те са малко, но ги има. Умен е градът, който припознава таланта на хората, това е всичко. Едно нещо разбрах за моите 42 години живот – няма значение колко пари имаш, има значение как работиш и дали влагаш интелекта си където трябва, парите винаги идват. Проблемът е, че ние живеем в общество, където не ни интересува интелектът, гледаме да го мачкаме на всякакво ниво, независимо в коя сфера. Интелектът плаши, той ти разбива схемите, той разкрива глупостите, които са наслоени и са превърнати в традиции и всъщност основната функция на нашата държава последните 30 години е да се потиска интелекта на всяко едно ниво. А България е една много, много богата страна и, когато се обърнат нещата и интелектът бива толериран, със същия ресурс, който имаме, страната ни ще се превърне в изключително място за живот.
За да се роди една технология също е нужен интелект. Когато се роди една нова технология тя разгръща стотици нови посоки и възможности, в които може да бъде надградена. Технологиите правят бъдещето ни планируемо, а животът по-лесен и безопасен, но ние всъщност не успяваме да ги осмислим много. Веднага ти давам пример – колко хора в момента осъзнават, че държат в джоба си цялото знание на света? Едно време, когато се борехме да прочетем на английски някакви ксерокопирани учебници и книги, сега ги имаме на три клика със смарт телефона, намираш ги в оригинал, но никой не го прави. Изумително се. Това трябва да направим – да осмислим технологиите колко много полезни неща могат да ни дадат. Иначе – в света никога няма да изчезнат суетата, нарцисизъма и воайорството, където Марк Зукърбърг е създал механизъм, който да ги експлоатира до живот.
Технологиите са гениални, стига да осмислиш какво са и да използваш това, което е полезно от тях.

Urban Creatures виждате града от високо. Как според теб ще расте в бъдещето – по вертикала или по хоризонтала?

Бих ти казал как искам да бъде – представям си го ниско и широко, защото естественият начин на живот е да си близко до земята. Земята зарежда, аз лично го усещам. Когато живееш в квартали като Младост, Люлин, Подуене и т.н. виждаш как ние нямаме нищо общо с природата, макар тези квартали да са озеленени, този океан от сиви, грозни сгради те смазва.
Така си представям града на бъдещето – зелен и пълен с хора, които разбират какво значи да живееш в общност.

Дядо Добре, художник NASIMO, Urban Creatures

На теб, на вас, не ви ли е тъжно, че в един момент тези красиви произведения на изкуството, които правите по стените като Дядо Добре, Свети Георги, Memorial, Творецът и неговите битки, няма да ги има? Или климатът ще ги развали, или сградата ще бъде или санирана, или съборена?

Да, едва ли ще издържат хилядолетия, 50 години ако издържат ще сме супер щастливи. Замисли се – колко неща издържат 50 години? Ние живеем във време, в което средното внимание на потребител върху дадено съдържание е 6 секунди…Тези 50 години къмто 6 секунди са някаква утеха. Но ако гледаме още по-философски на нещата, то всяко едно нещо е временно, суета е да искаш да оставиш нещо след себе си или да имаш претенцията да остане много дълго време. Чудя се още защо го правим това, което правим…не знам, вероятно е заради самите нас най-вече. Осъзнаването, че искаш да оставиш нещо след тебе, предполага, че ти си изживял някакъв много дълъг вътрешен път, не съм убеден, че много голяма част от хората го изпитват. По-скоро по-голямата част от хората искат да се случи нещо за тях сега и веднага, за сметка на останалите и единици са онези светли типове, които се борят я за гората, я за някой друг плаж, я за някой друг смислен проблем, който седи 200 години и никой не иска да го реши. Но те са едва ли има 1000 такива човека. Останалите 7 000 000 къде не могат, къде не искат, къде не са го осъзнали.
Макар да ти звуча песимистично, аз дълбоко в себе си съм оптимист и вярвам, че всичко е възможно да се постигне, единственото, което си мисля, че много болка трябва да изживеят много хора у нас, за да разберат, че опцията „аз сам и не ме интересуват другите“ – не е опция. И нито едно общество в света не е успяло така да прогресира. Усилието на всеки един от нас е необходимо, за да се случват онези хубави неща, за които жадуваме.

Творецът и неговите битки, художник BOZKO, Urban Creatures

***
От 9-ти до 11-ти септември парк „Врана“ се превръща в мащабна светлинна арт инсталация Sofia Lights.
За единадесетото издание на проекта за градско изкуство Urban Creatures, който е част от Календара на културните събития на Столична община, ще бъде създадена мащабна светлинна инсталация, която слива в едно светлина, музика, природа и технология.
В рамките само на 3 вечери, от 20:00 до 24:00 на площ от 100 000 кв. м. жителите и гостите на София ще могат да се потопят в реалност като никоя друга.
Sofia Lights е замислено като едно от малкото събития в София, което да бъде приятно, забавно и достъпно едновременно и за родители и за деца.

SOFIA LIGHTS by URBAN CREATURES