Отново е ред да се ядосаме на хетеросексуалния бял мъж, който получава награда вместо тъмнокожия. Само дето в този случай белият има и нахалството да е жив и да “ограби” тъмнокожия от наградата Оскар за най-добра мъжка роля тази година. Но хайде да не бъдем лицемерни поне за момент и да признаем факта, че ако Чадуик Боузман не беше починал от рак миналата година, този разговор дори нямаше да бъде проведен.
Всъщност не мисля, че има много българи, които да тръгнат да се тръшкат, че сър Антъни Хопкинс е спечелил Оскар, а 43-годишният чернокож актьор – не. И както можеш да се досетиш, вълната от онлайн недоволство също е тъмна на цвят, защото, както обикновено напоследък, не става дума за качества и изпълнение, а за социално послание. А наградите на филмовата академия демонстрираха огромното желание да се покажат като широко скроени хора, виждащи и уважаващи артистите от всички цветове и видове, особено ако са цветнокожи. Но дори те понякога трябва да отворят очите си към очевидните неща.
Обявяването на победителя в категорията за най-добра мъжка роля на тазгодишната церемония беше оставено за финал, сякаш от неудобство. Миналогодишният победител в категорията Хоакин Финикс обяви номинираните и след това кратко съобщи кой печели и че Академията приема наградата от името на сър Антъни Хопкинс, който не присъства на награждаването. Причините за неговото отсъствие не са известни, но едно е ясно – той трябваше да спечели и, за щастие, спечели. Трябваше, заради плашещата дълбочина на образа, който създава, заради лекотата, с която ни рисува разнищеното като парче стар плат лице на възрастта и влачещата се с нея забрава. Заради страха от края и неумиращата надежда, че светлината ще се върне. Заради това, че уязвимостта, крехкостта и чистотата на едно човешко същество са по-важни от всички цветове, които камерата може да улови.
В момента Антъни Хопкинс е на 83 години, което го прави най-възрастният актьор в историята, който получава Оскар за главна мъжка роля. Това е втората статуетка за актьора, като първата му е за ролята на д-р Ханибал Лектър във филма „Мълчанието на агнетата“, където екранното му време е сумарно 16 минути. Но за всички тези години актьорска кариера, надали е имало момент, в който някой, колкото и арогантен и безочлив да е, да дръзне да се ядоса, че Хопкинс получава признание за своя роля. До днес, 26 април, 2021 година. Време, в което социалното лицемерие се катери все по-високо по моралната стълбица в САЩ. От една страна нуждата от свръхкомпенсиране за времето, когато цветнокожите актьори са били пренебрегвани спрямо белите, е сравнително разбираема, но толкова бързо премина в гротескова крайност, че дори ме е срам да я коментирам сериозно.
Затова предпочитам да се върна на Антъни Хопкинс и „Бащата“, защото са тема, която заслужава повече внимание от „Fault is on the Oscar producers who, for ratings, needlessly made the loss of an icon even harder on those anticipating his honor.”
„Бащата“ е пълнометражен филм, базиран на едноименната пиеса на Флориан Зелер от 2012 година, носеща същото заглавие. Сценарият за филма е адаптиран от Зелер, за което снощи той получи и Оскар. Режисурата също е негова. Историята е проста – възрастен мъж на име Антъни (изигран от Антъни Хопкинс), който страда от деменция и живее с дъщеря си (Оливия Колман) , вижда как светът му малко по малко се разпада. Антъни Хопкинс разказва как получава сценария от агента си сякаш от нищото. След като актьорът го прочита и казва:
Беше просто перфектният сценарий. Чистотата и събраността му веднага привлякоха вниманието ми. Прочетох го. Боже, това е, казах си. Искам да го направя, написано е толкова простичко, без Холивудщина, просто малък независим филм. Френски филм с английски актьор в него.
И след това Антъни Хопкинс актьорът се превръща в Антъни бащата. Антъни объркания. Антъни изплашения. Антъни, който не може да облече пижамата си. Антъни, който забравя лицето на дъщеря си. Антъни, който опитва да не допусне светът да се изплъзне през тънките и сковани пръсти на паметта му.
Излишно е да казваме колко трудно от емоционална гледна точка най-вероятно е било това. Самият актьор вече не е млад и перспективата да попадне в подобна ситуация е налична. Да изиграеш един от най-големите страхове на всеки, прекрачил прага на старостта, е умение, което няма как да познавам, но има как да аплодирам. Роля без пищни ефекти, без звукови водопади, без крещящи социални конфликти, без чудене какво ще се хареса на Академията и бясното настроение за място под слънцето за всеки, особено ако е представител на малцинствена група.
Разбира се, това не прави ролята и приноса на Чадуик Боузман по-незначителни. Актьорът влага всичко в последната си роля, без да каже на някой от колегите си, че има рак. Затова и смъртта му втрещява толкова гръмко публиката и колегите му. Но това само по себе си не би трябвало да е причина за посмъртен Оскар, който не е награда за цялостен принос, а за конкретен филмов проект. И въпреки това:
View this post on Instagram
И въпреки че в тази категория наградата изглежда връчена заради качество на актьорска игра, остават такива, за които може да се поспори. Като категорията за поддържаща женска роля, в която отличена бе южнокорейката Юн Ю-джун за “Минари”. Или пък тази за режисура, където статуетката взе китайката Клоу Жао, като така стана втората жена с Оскар в категорията. Обаче все ми се върти въпроса, ако Жао беше руса жена от Калифорния, да речем, щеше ли да получи наградата? Мисля си, че най-вероятно не. Колкото и да ме изненада нейната награда, докато гледах лицето ѝ, излъчването, начина, по който говори, се изсмях сама на себе си. Естествено, че ще спечели тя. Вижте колко политкоректна е само физиономията ѝ:
Храната за размисъл остава. Но понякога нещата са наистина ясни. Да не кажа черни и бели.
А ето кои са номинираните и победителите на наградите Оскар тази година.
Най-добър филм:
The Father
Judas and the Black Messiah
Mank
Minari
Nomadland
Promising Young Woman
Sound of Metal
The Trial of the Chicago 7
Най-добър актьор:
Riz Ahmed, Sound of Metal
Chadwick Boseman, Ma Rainey’s Black Bottom
Anthony Hopkins, The Father
Gary Oldman, Mank
Steven Yeun, Minari
Най-добра актриса:
Viola Davis, Ma Rainey’s Black Bottom
Andra Day, The United States vs. Billie Holiday
Vanessa Kirby, Pieces of a Woman
Frances McDormand, Nomadland
Carey Mulligan, Promising Young Woman
Най-добър режисьор:
Lee Isaac Chung, Minari
Emerald Fennell, Promising Young Woman
David Fincher, Mank
Thomas Vinterberg, Another Round
Chloé Zhao, Nomadland
Най-добра актриса в поддържаща роля:
Maria Bakalova, Borat Subsequent Moviefilm
Glenn Close, Hillbilly Elegy
Olivia Colman, The Father
Amanda Seyfried, Mank
Yuh-Jung Youn, Minari-победител
Най-добър актьор в поддържаща роля:
Sacha Baron Cohen, The Trial of the Chicago 7
Daniel Kaluuya, Judas and the Black Messiah
Leslie Odom Jr., One Night in Miami
Paul Raci, Sound of Metal
Lakeith Stanfield, Judas and the Black Messiah
Най-добър чуждестранен филм:
Another Round
Better Days
Collective
The Man Who Sold His Skin
Quo Vadis, Aida?
Най-добър анимационен филм:
Onward
Over the Moon
Shaun the Sheep Movie: Farmageddon
Soul
Wolfwalkers
Най-добър документален филм:
Collective
Crip Camp
The Mole Agent
My Octopus Teacher
Time
Най-добра музика:
Da 5 Bloods
Mank
Minari
News of the World
Soul
Най-добра оригинална песен:
“Fight for You,” Judas and the Black Messiah
“Hear My Voice,” The Trial of the Chicago 7
“Husavik,” Eurovision Song Contest
“Io Si (Seen),” The Life Ahead
“Speak Now,” One Night in Miami
Най-добър оригинален сценарий:
Judas and the Black Messiah
Minari
Promising Young Woman
Sound of Metal
The Trial of the Chicago 7
Най-добър адаптиран сценарий:
Borat Subsequent Moviefilm
The Father
Nomadland
One Night in Miami
The White Tiger
Операторско майсторство:
Judas and the Black Messiah
Mank
News of the World
Nomadland
The Trial of the Chicago 7
Най-добри костюми:
Emma
Ma Rainey’s Black Bottom
Mank
Mulan
Pinocchio
Монтаж:
The Father
Nomadland
Promising Young Woman
Sound of Metal
The Trial of the Chicago 7
Звук:
Greyhound
Mank
News of the World
Soul
Sound of Metal
Късометражен игрален филм:
Feeling Through
The Letter Room
The Present
Two Distant Strangers
White Eye
Най-добър късометражен анимационен филм:
Burrow
Genius Loci
If Anything Happens I Love You
Opera
Yes-People
Най-добър късометражен документален филм:
Colette
A Concerto is a Conversation
Do Not Split
Hunger Ward
A Love Song for Latasha
Визуални ефекти:
Love and Monsters
The Midnight Sky
Mulan
The One and Only Ivan
Tenet
Дизайн на продукция:
The Father
Ma Rainey’s Black Bottom
Mank
News of the World
Tenet