“Не е чудо за умиране, боли само когато дишам или се движа, или нещо такова.”

Въпреки че продажбата на козметични продукти, тествани върху животни, е забранена в рамките на ЕС от 11 март 2013 година, това продължава да бъде световен проблем, защото законите са създадени (сякаш) да се нарушават. А заекът е заек и няма как да каже “не ми бъркай в окото с тази спринцовка, моля”. Пък и е доста лесно заменим от друг. И после от още един. И от още един.

Именно около този проблем се обединяват двама души, които на пръв поглед нямат много общо, освен смущаващо доброто си чувство за хумор.

Режисьорът Тайка Уайтити и комедиантът Рики Джървейс участват в късометражния филм Save Ralph („Спаси Ралф”), като част от кампания  на The Humane Society of the United States, която цели да забрани тестването върху животни в цял цвят. Той разказва историята на заека Ралф, чието семейство от поколения работи във фабрика, където са подложени на всевъзможни експерименти с козметични продукти. Сценарист и режисьор на филма е Спенсър Съсър.

Save Ralph е дълъг малко над три минути и е препоръчително да го видиш:

По последни данни на PETA все още основната част от продуктите, които се предлагат в обикновените дрогерии по цял свят, са тествани върху животни. Основната част от предлаганите там козметични продукти се произвеждат от няколко основни мощни корпорации, които не полагат особени усилия да променят политиката си.

Защо компаниите тестват върху животни?

Защото е по-лесно да си измиеш ръцете с животно, което мълчи, отколкото с човек, който може да каже, че качеството на козметиката е лошо. Според официалния сайт на PETA големите корпорации тестват продуктите си върху животни и дори когато тестовете покажат, че продуктите са некачествени, те реализират стоките си на пазара. Така ако се появи недоволен потребител, който да има смелостта да ги съди, те излизат с позицията, че резултатите от първоначалните проучвания са били добри и не е имало нужда за притеснение. След това плащат на недоволния клиент да си мълчи и нещата отшумяват. За съжаление тази практика продължава, макар много американски съдилища да не слагат знак за равенство върху резултатите от тестове върху животни и потенциалния ефект на същите продукти върху хора.

И в крайна сметка животните дават живота си напразно. Защото нито потребителят от човешки вид получава качествен продукт, нито животното е успяло да види нормален живот. Излиза, че тестването върху животни е абсолютно безсмислено. А да не говорим, че е жестоко и долнo.

За колко животни годишно говорим?

Само в лабораториите в САЩ всяка година над 100 милиона животни са убивани в следствие на тестове с козметични продукти. В това число мишки, плъхове, жаби, зайци, хамстери, кучета, котки, риби и птици (отново по данни на PETA).

 

Всеки би предпочел продукт, който не е тестван върху животни. Тогава защо го правим?

Макар над 50% от потребителите открито да заявяват, че не биха закупили такъв продукт, продажбите на този вид козметични стоки, продължава да са огромни. Защо се получава така? Защото ниската цена, мощният маркетинг и познатото име на марката производител се оказват достатъчни, за да може клиентът да забрави гореизброените.

Какво се очаква от нас?

Да бъдем по-отговорни и по-малко невежи за онова, което се случва около нас. Насилието над животни има стотици форми и пренебрегването им води не само до отнемане на милиони животи, но и до разрив на околната среда, което пряко влияе на нас като човешки същества. Трите минути, които ще ни отнеме да изгледаме „Спаси Ралф“, няма да бъдат достатъчни. Чистата съвест не може да бъде закрепена единствено върху факта, че си се разчувствал на бяло зайче, нарязано, изгорено и наблъскано с химикали. Защото най-вероятно ще го забравиш и ще приемеш, че е просто анимация. Но не е. Гугъл-ни “animal testing” и погледай малко реални картинки. Ралф може да е само началото на по-адекватно самосъзнание у хората, които да дават повече гласност на тестването върху животни и които да саботират купуването на козметични продукти на компании, които продължават да убиват, за да произвеждат стоките си. Това не е трудно. Просто ще прочетеш един етикет и ще вземеш решение. Ако пък това изглежда твърде неналожителна задача, можеш да се прибереш вкъщи, да погледнеш малкия си немски шпиц, за който си дал немалко пари, и да си представиш, че днес през него се изреждат 10 души в престилки, с медицински очила, които да пробват върху него 10 различни препарата, от които козината му ще окапе на места, устата му ще започне да се пени, дясното му око ще изтече и междувременно задните му лапи ще се парализират.

Междувременно друга кинозвезда от години също е агент във войната срещу насилието към животни (и опазването на околната среда), само че далеч по-мащабно от своите колеги Тайка Уайтити и Рики Джървейс. Става дума за Хоакин Финикс, който е веган от 3-годишен (!) и е едно от основните лица на голяма част от кампаниите на PETA. Най-новият му проект, свързан с правата на животните и тяхното опазване, в филмът „Гунда“, чиято премиера за българските зрители беше в рамките на кинофестивала София Филм Фест.

„Гунда“ е документален черно-бял филм без диалози и без музика, в който единствените герои са група животни, които си живеят живота. Всеки детайл от тяхното ежедневие – от първите стъпки на малките прасенца на майката Гунда във ферма в Норвегия, през игрите и борбите им, до първите стъпки в тревата на еднокрак петел, държан затворен досега, – са заснети с изумителна прецизност, внимание и реалистичност. Животните в филма изглеждат спокойни, щастливи и свободни. Зрителят се радва, може би дори се умилява на идиличната картина и на малките животинки, които си играят в тревата. Докато един камион не пристига, не натоварва всички малки прасенца на Гунда и не тръгва най-вероятно към някой симпатичен месокомбинат. Е, голяма работа, може да си помислите, това са естествените неща от живота. Само дето не са. Естествено е всичко, което сме гледали досега във филма – игрите, малките сбивания, въргалянето в калната локва, спането. Не и крещящата майка свиня, която изведнъж се оказва без нито едно от малките си. И не знае къде са. А може би е по-добре, че не знае. Защото те са в нечия чиния, чанта, обувки. В което няма нищо спокойно, щастливо или свободно.

Хоакин Финикс е продуцент на „Гунда“ заедно с руския режисьор на документални филми Виктор Косаковски. Двамата така и не се срещат на живо заради пандемията, но споделят обща цел – да покажат живота на животните, с които споделяме една планета, един въздух, едно слънце. И да го направят, без да насаждат идеалите и убежденията си. В нито един момент от филма не се появява и намек за веган пропаганда. Но усещането, което „Гунда“ оставя е ясно – просто остави животните да си живеят живота. Според Хоакин Финикс, когато зрителят погледне на останалите животни така, както гледа на кучето или на котката си (като същество със собствен и смислен живот), това ще промени и начина, по който гледа върху цялата индустрия, която използва животни животински продукти в производството и продуктите си.

Сравнително близкото излизане във времето на „Спаси Ралф“ и „Гунда“ са чиста случайност. И двата филма обаче засягат общата тема за животинския свят и неговото експлоатиране в 21.век. Понякога не е излишно просто да се замислим малко повече за действията ни и за ефекта от тях. Празните приказки и удобството на лицемерието са се сраснали дотолкова с народопсихологията ни, че вероятността за промяна изглежда хърбава и беззъба. Както обикновено. Ще подминем поредното доказателство, че е нужно нещо ново. Ще споделим публикация за ранено животно, на което обаче няма да му помогнем. Ще сложим името си в онлайн подписка срещу изтребването на норки, но ще си купим кожена чанта. Ще изглеждаме късо филмче за заек, върху който се тестват продукти, но ще продължим да си купуваме такива. Ще помилваме домашния си любимец или улично коте, но няма да имаме против, че някъде по света в същия момент са избивани хиляди животни, за да има какво да ядем, обличаме и с какво да мием косата си. Защото е лесно. А никой не обича да му е трудно, нали?

British funnyman Ricky Gervais launches a new global campaign to stop animal testing in cosmetics http://is.gd/KKtMhE

Posted by Inhabitat on Friday, 16 March 2012