Над 7 години живях до Канала в София. Прекрасно място в централните части на столицата, буквално на минута път от Софийски университет. Въпреки даденостите – течащата река, буквално на няколко метра от входа на блока ми, красиво оформеното каменно корито, място за отдих около водата… никога не съм слизала “там долу”. Откровено казано, никога и не съм възприемала това пространство за повече от канал. Не рядко източник на зловоние…

С изненада разбирам, че има хора, с различен на моя някак повърхностен, дозирано надменен и преливащо ограничен мироглед, относно реките, не каналите, в столицата ни. Не отдавна се запознах с арх. Мартин Янков и хората обединени под общото “Колективът“, които съвместно с главния архитект на София работят по облагородяване средата около водите на р. Перловска и р. Владайска.

Следя с огромен интерес техния напредък, запознах се с целите на проектите им, слушах мненията на специалисти и убедена в смисъла на тази инициатива, имам удоволствието да ви запозная с хората, мисията и напредъка в детайли.

Самата представа да жевея отново там, където излизайки от дома си виждам не канал, а смислено парково пространство около чистите води на реката, би дало изцяло нов смисъл на онези години, нова стойност на постройките наоколо и изцяло променен облик на сивия, мътен градски пейзаж.

*

Започваме именно с проект и екип “Перловска”, а.к.а. Каналът.

А реката всъщност носи името си от факта, че по течението й перли е имало… да!

„Да намерим перлите, а не боклуците.“

арх. Здравко Здравков,

Главен архитект на Столична община

 

Моля, представете ни екип „Перловска“.

Валери Гюров, архитект на свободна практика, основател на GIFTED Sofia, съосновател на “Трансформатори”, The Red Flat, Smart Fab Lab.

Ани Коджабашева, магистър по история на архитектурата, копирайтър, автор на свободна практика.

Деница Великова, практикуващ архитект завършил и работещ в чужбина.

Рая Димитрова, кандидат ландшафтен архитект, с интерес към градските и игрови пространства.

арх. Красимир Райновски – Raynovski Architects – специализация Конструкции в Германия и Великобритания. Ландшафтна регенерация на Експо Шанхай, Китай.

Владимир Герасимов – криейтив директор. Дългогодишен опит като Главен редактор на go guide.

View this post on Instagram

A post shared by КОЛЕКТИВЪТ (@kolektiv.bg)

Как се ражда подобна инициатива – частни креативни студиа обединени в колективи да правят предложения/идейни проекти за конкретно подобряване на градската среда?

[Дени:] Хрумването, разбира се, е на Колектива, фондацията, която организира инициативата Реките на София, с идеята да се съберат хора с разнообразен подход и опит, с които да допринесат към проекта. Според мен, идеята е много добра, но и много смела. Има рискове в това да събереш екип от хора, които не са се срещали преди (в повечето случаи) и да се надяваш, че за кратко време ще се нагодят достатъчно добре, за да измислят нещо стойностно, особено като става дума за толкова значим участък от градската среда. Нашият екип, за щастие, много добре успя да създаде една приятна за работа обстановка и да използва разнообразния опит на всеки в полза на проекта.

[Рая:] През годините реките на София и по-специално Перловска, са представлявали обект на различни инициативи за специалисти в областта на градския пейзаж. Всички те са имали за цел да подчертаят потенциала на изграденото речно корито и да преосмислят неговата функция. Голямата стъпка в случая, бих казала, е подходът, който фондация Колективът избраха, а именно – комуникация. За успешното реализиране на идеите е важно те да бъдат съгласувани с всички заинтересовани страни, което е не лека задача.  Подобни инициативи са добре познати като работещи в Европа и света, а колкото до водата – тя винаги е била естествен притегателен център.

Кой определи бюджета и до колко сумата беше водеща при създаване на идейния проект или фокус винаги остана нуждата от чисти водни басейни в столицата?

[Валери:] Бюджетът беше определен от организаторите на работилницата като реалистичен за набиране от спонсори. Старали сме се да се вместим в него, но сме планирали и бъдещи намеси, които го надхвърлят неколкократно, за да имаме цялостна визия, а не просто работа на парче.

[Рая:] Реките на София и изобщо градската екосистема следва да се чете като единица – нещо единно, да се разглежда в цялост, за да функционира адекватно. Хубаво е реките да се изследват още от местата където извират, да се осъществяват намеси по цялото им протежение – където, каквото е нужно. В случая, целта на концептуалните проекти е те да отключат една част от реките и да припомнят, че Перловска река не е канал. В този ред на мисли, екипно си позволихме да сме по-смели в проектното решение, с идеята че зададеният бюджет е само първата стъпка.

Срещали ли сте към момента съпротива и ако да, от къде (например живущите от двете страни на Канала)?

[Валери:] Към момента не сме 🙂

Какво следва и според теб има ли шанс тези проекти да останат само в дигитален формат?

[Ани:] От самото начало мислим за финансиране, спонсори, как проектът да се самоиздържа. Имаме зелена светлина и от главния архитект на София. Миналото лято вече се състоя първото издание на фестивала “Реките на София”, който постави началото с временни намеси на това място. Дори и не всичко да стане така, както ни се иска, нещата вече са стигнали доста по-далеч от екрана на компютъра/телефона. Това е важно, централно място в града, където с малко намеси може да се постигне много. Както е мотото на проекта, всичко това е “на една река разстояние” 🙂

Някъде споменавате за културното каменно наследство около коритото на Перловска река. Моля, разкажете ни малко повече и споделете, ако нямахте ограничение на бюджета (никакво) какви материали бихте използвали там? Същите?

[Рая:] Културното наследство представлява освен камъка и пешеходните, и озеленени пространства по протежение на реката. Както нашият консултант арх. Даяна Николова загатна – ситуацията с тези обекти е много фина и до този момент, липсва ясна методика за процедиране, което вместо до опазване, често води до занемаряване на въпросното наследство. Вярвам, че изпълнението на този проект би дал един добър пример за отношение към ценностите на града.

[Ани:] Ако има повече средства, според мен те би трябвало да се инвестират в екология. Еко зоната с пречистващи габиони с растения, която сега сме предвидили да е от ул. “Граф Игнатиев” до Стадиона, може да се удължи нагоре до НДК. Бих предпочела материалите да останат леки – конструкции от метал и дърво, които не нарушават целостта на коритото. Само да има повече озеленяване. Така хем мястото си запазва духа и историята, хем става по-чисто и приветливо, една зона за отдих и разходка в сърцето на града.

Моля, представете ни екип „Владайска“.

Арх. Владимимр Райновски, докторант, архитект, инженер, урбанист, съосновател в Райновски Архитекти и Студио ХОРА, Проект Ръководител в ЩРАБАГ.

Златимира Симеонова, студент специалност Архитектура и със специализация за устойчив дизайн в Белгия.

Ивелина Вълчанова: ландшафтен архитект. Богат проектантски опит и интерес към  устройството на крайречни зони с оглед превенция срещу наводнения.

Йонко Добрев: хидроинженер. Специализация във Австрия и интерес към хидравлично моделиране на открити течения и ренатуриране на водни тела.

Стефка Цанева: куратор и културен мениджър. Богат опит с организация на културни събития, най-вече в сферата на съвременното изкуство.

Силияна Панова : архитект, сървис дизайнер и треньор по дизайн мислене. Богат опит с  устойчиви и иновативни намеси в градска среда в България и чужбина.

View this post on Instagram

A post shared by КОЛЕКТИВЪТ (@kolektiv.bg)

Сигурна съм, че проектите ви са направени така, че един ден да имат своето естествено продължение, какво би било то?

От гледна точка на програми ние единствено и само подсилваме контекста като създаваме предпоставки зоната да се доразвива от хората, които са ползватели на мястото.

От гледна точка на отдих ние единствено и само подсилваме естествено създалите се джобове/меандри като добавяме растителност която очакваме да се доразвие.

Целим чрез подобряване на зоната около Лъвов мост да активираме дейности свързани с ревитализация на цялото корито на р.Владайска. Превръщането и в по-приятно място за пешеходци и велосипедисти би спомогнало за обвързаността на прилежащите и територии с други важни локации за столицата и бъдещи проекти.

Ако трябва да осъществите проектите поетапно с какво ще започнете и кое бихте оставили последно от вече създадената идея?

Разработихме модул, който е с обхват – достатъчно малък, за да бъде изпълнен и достатъчно голям, за да тества както зоната за програми така и зоната за отдих.

Проектът е замислен  да използва икономични архитектурни съоръжения.

Предвиждаме в етап 2 (при наличие на повече финансиране), съоръжения които позволят на хора с ограничена  достъпност (възрастни, жени с колички, инвалиди) да стигат директно до зоната с реката (без да заобикалят до намиращите са наблизо рампи).

Вярвате ли в това, че виждайки облагородяването на речните пространства, хората ще променят отношението си към „каналите“?

Започнахме проекта с наблюдение и интервюта с хора от района. Мисълта за нуждите на различните посетители на мястото беше водеща през целия ни проект. Предстои тестване и събиране на впечатления от посетителите. А големият успех за нас ще дойде, когато хората припознаят мястото и продължат сами да го развиват.

Повечето хора не са слизали посредством реката да усетят контраста между заобикалящата среда и „ там долу“. Затова сме убедени, че в момента, в който им поднесем интересен достъп, отношението ще се промени.

„Човек понякога докато не види, не вярва.“

Моля, разкажете ни в малко повече детайли за забавянето хода на водата и потенциала, който може да има Владайска?

Характеристика на естествените реки е редуването на зони с бързи течения и зони със забавяния, което създава предпоставки за развитие на биоразнообразие. Съвместно с леките меандри, джобове и басейни, които предвиждаме в малкото корито, целим да разнообразим параметрите на течението и то да придобие все повече характеристики на естествено такова, а не на градски канал, без това да застрашава основната функция на това засега само инженерно СЪОРЪЖЕНИЕ. Тези мерки ще спомогнат Владайска да започне да се припознава като река, а не като канал! На места описаните  процеси по-горе са се отключили вече и могат да се наблюдават в различни участъци от реката.

Намесата, която предлагаме за корекция на реката следва тенденцията за връщането на реките към естествен вид като доказан метод за самопречистване и по-успешна превенция срещу наводнения. Потенциалът, който може да има р. Владайска – превръщането ѝ в крайречен парк с обособяване на функционални зони и корекции на коритото, съобразени с прилежащите имоти и инфраструктура.

Как пречиствате водите на реките?

Чрез изграждането на естествени речни форми, заедно с привнасяне на характерен субстрат за изграждане на малкото корито и специална водолюбива растителност целим да отключим самопречистващия механизъм, характерен за естествените реки. От друга страна зоните със забавено течение са предпоставка за улавяне на плаващия битов отпадък и механичното му отстраняване. В дългосрочен план разчитаме на информационни кампании, които да разясняват на малки и големи как може всеки един от нас да допринесе за по-чисти реки, не само в София.

Част от предвидената растителност има способността да задържа по-големите отпадъци, които ще трябва да бъдат отстранявани механично. Предимствата от такава регулярна поддръжка не само ще допринесат за добрата визия за мястото, а и ще облекчат разпространението и натрупването на отпадъци в последващи зони по поречието. Някои растителни видове допринасят за подобряване качеството на водата, което допълнително спомага за бъдеща ревитализацията. В началото растителността ще е внесена, но се надяваме, че с времето ще се настанят допълнителни видове, които ще са много по-устойчиви на периодичните заливания и ще допринесат към усещането за паркова среда.

Какво прави проектите устойчиви?

·       Проектът разглежда реката и прилежащата й територия, като екосистема и действа в посока възстановяване на екоравновесието, с ефект увеличаване биоразнообразието и подобряване микроклимата на района.

·       Проектът е замислен да удовлетворява нуждите на хора от различни етноси и социални прослойки и цели да е притегателно социално място.

·       Превръщаме необитаемо място в обитаемо.

·        Създаваме пространства за обмен на стоки – търговска дейност и заетост.

·       Създаваме пространства за обмен на култура.

·       Използваме модулно градско обзавеждане, което е и мултифункционално, лесно трансформируемо, в зависимост от конкретни нужди и са използвани  материали, устойчиви на средата / периодичните заливания.

·       Предвиждаме стартиране с прототип, който да тества както избора на система и заложените функции, така и реакциите на гражданите.

* Пълната презентация на двата проекта заедно с коментарите на главния архитект на София – арх. З. Здравков, можете да изгледате в социалните канали на Работилница: Реките на София или тук: