Първо, Тръмп е за съдебната зала.

Второ, има и второ, да.

Не бива да придаваме прекалена важност на социалните медии. Едно от основните им предимства е бързината. И преди е имало листовки, хвърляни от самолет или апели по стените и в пощенската кутия. Ако искаш да кажеш нещо – намираш начин, стигаш до решение. Независимо дали става дума за Европа през 1848 година или Африка през 60-те години на миналия век – ако “тая революция е вече на вратата”, то тя се надига и това е. Памфлетите и срещите в църквите преди, както и мобилните телефони днес, улесняват това, но не причиняват революция. Европейските бунтове през 1848 година се случват по някакъв магически взаимосвързан начин, без мобилни телефони. Бунтовете днес се случват по същия взаимосвързан начин, вече не магически, защото знаем, че причината са мобилните телефони.

В този контекст е добре да знаем повече.

Като изключим абсолютно недопустимите действия на пощурялата тълпа и подстрекаването от страна на Тръмп (, което трябва да му коства президенството, да) – това е “първото”, добре е да знаем и “второто”. За “първото” сте чели доста. За “второто” – не толкова.

Доналд Тръмп, настоящият президент на САЩ, имаше 89 милиона последователи в Twitter. През ноември миналата година той получи вота на 74 милиона и 223 хиляди гласоподаватели. Това е вторият най-висок вот на президентски избори в историята на Съединените щати. За сравнение – Рейгън получи 54.4 милиона бюлетини в своя полза през 1984 година. За Обама гласуваха 65 милиона души през 2012 година.

След абсурдното поведение на Тръмп през изминалата седмица, социалната мрежа Twitter заключи завинаги профила на действащия президент на САЩ. Разбира се, за наше спокойствие, профилите на аятолах Али Хаменей (@khamenei_ir), Н. Мадуро (@nicolasmaduro), Салва Кийр (@pressalva), Башар Асад (@presidency_sy) и други почтени граждани все още работят (понякога ги спират, друг път изтриват туитове), но да не се взираме в геноцид-историята на някои от тях, такъв довод срещу Twitter е повърхностен.

Политически погледнато, решението на Twitter да изтрие профила на Доналд Тръмп може да действа като бумеранг и да втвърди позициите на привържениците на Тръмп. Решението вече бе аплодирано от редица либерално настроени демократи.

Политическо погледнато такива интерпретации пак са повърхностни, защото една огромна част от гласувалите за Тръмп 74 милиона американци никога не са били “за” Тръмп, те просто търсят подслон и утеха от канонада решения и действия на демократите, които са крайно неприемливи за тях.

Също така е добре да се знае, че повечето от “решенията” или “предложенията” на демократите не са такива, за каквито се представят, но дори знаците, които дават са обезпокоителни за мнозина. Да дам подходящ пример – една от последните новини, свързани с Нанси Пелоси, председател на Камарата и яростен противник на Тръмп, беше предложението за въвеждане на полово-неутрални алтернативи в един-единствен документ, наречен “Rules of the House of Representatives”. Една от предложените промени беше “баща” или “майка” да бъде заменено с “родител”, а “доведен син” или “доведена дъщеря” да бъдат заменени с “доведено дете” и т.н.

В общи линии излишен „дрън-дрън“, засягащ глупав вътрешен документ, който обаче предизвика вълна от недоволство в консервативните медии. Проследявайки ефекта в малкото място за закуска (например в Северна Дакота), предложението на Нанси Пелоси със сигурност се превежда по друг начин и генерира вълна от излишно недоволство. Добавено към други подобни изцепки, то катализира напрежение, което в един момент се проявява като бюлетина, пусната за Тръмп. И колкото е глупаво предложението на въпросната Пелоси, толкова е и глупава реакцията на половината от американците. Но това е положението.

Някой услужливо напомни, че подобни притеснения – за грешно възприемане на жестове на политици – съществуват от много години и ще играят все по-голяма роля върху схващанията на гласоподователите. Пат Бюканън, едно време автор на речите на Никсън, беше инструктирал вицепрезидента да обикаля и повтаря, че “една повдигната вежда или промяна в тона на гласа могат да повдигнат съмнения в милиони хора относно достоверността на изказаното от държавен служител или мъдростта на правителствената политика” – и причина за това е влиянието на медиите. “Всеки трябва да поставя под съмнение всичко”, казваха още тогава политиците на своите гласоподаватели.

Годината е 1969. И това се случи, разбира се, умножено по хиляда, заради способностите на социалните медии. В ония години белият елит с безпрецедентния си достъп до средствата за масова информация оформяше мнението на гласоподавателите по свой си начин. Днес елитът е друг, ако въобще е елит, но прави същото.

Независимо дали филтрите са правилни или не, днес такива съществуват, както в либералния бастион „New York Times“, така и в консервативната какафония на водещите на радиопрограми, защитаващи Тръмп и най-озверелите републиканци.

Хората таяха тиха надежда, че социалните медии и възможността всеки да каже всичко по всяко време, са онова оръжие на свободното слово, макар и нож с две остриета, което може да убие филтрите, наложени от традиционните медии.

Уви, поставяйки под съмнение всичко, дори собственото ни съмнение, изплува друга истина.

Навярно сте забравили, но в началото на своя път към Белия дом г-жа Камала Харис, вече избрана за вицепрезидент на САЩ, се прочу (освен със спорните си решения като главен прокурор на Калифорния) с продължителния си вой за затваряне на профила на Тръмп. Това беше преди година и половина. Twitter тогава се въздържа от действие, но сега го направи.

За да си обясним защо здравомислещи хора все пак гласуват за Тръмп и то в рекордни граници, добре е да поразровим още малко американската медийна действителност. Мнозина забравиха един материал във вестник „New York Post“ – да, таблоид, но с 220-годишна история. Въпросният материал, уличаващ сина на кандидата за президент Джо Байдън, беше буквално заглушен от останалите медии, както и от социалните медии, които блокираха всеки опит той да бъде споделян, коментиран, разпращан и т.н. Тогава сякаш за първи път стана ясно, че преяждането с власт на социалните медии е гаргантюанско. Социалните медии, управлявани от Силициевата долина, се бяха превърнали в новия медиен диктатор, разпределящ световните информационни порции по свое усмотрение. Британският историк Доминик Грийн е прав, замислете се, когато казва, че „социалните медии са чудно място, в което да открием последните тенденции в порното, расизма, терористичните филми или съжденията на аятолах Хомейни, но не и да разберем какво става в новините”. Какво става и защо става е друг въпрос. Че не можем да разберем, това е важното.

Каквито и приказки за монополното положение на големите играчи в социалните медии да витаят във въздуха, едно е ясно – избраният за президент на САЩ, господин Джо Байдън, без да оспорваме качествата му, е получил толкова финансиране от жители на Силициевата долина (официално), че няма друг, който да го бие. Даренията за Байдън от жители в тази част на Сан Франциско са в размер на 200 милиона долара. Даренията за Тръмп от жители в тази част на Сан Франциско са десет пъти по-малко. Вярвам, знаете за кого гласуват собствениците и работещите в т.нар. Big Tech компании, което – разбира се – е тяхно право.

И вие да сте собственик на компания, застрашена от монополно законодателство, и вие ще гласувате за другия кандидат, това е повече от ясно.

Въпросът е как така същите тези социални мрежи, така брилянтно организирани в защита на демокрацията, доброто и мира, не успяха да уловят надигащата са врява из техните канали, пропагандиращи нападение над Капитолия. Ако вие споделите снимка на гола дама, ви очаква цялата мощ на тяхната блокираща гилотина. Ако вие събирате хора и организирате погром някъде, до минути полицията ще чука на вратата ви. Цял месец преди бруталната атака над Капитолия, цял месец преди това, над 100 хиляди пъти във въпросните социални медии се е въртял призивът “Storm the Capitol”.

При положение, че софтуер за мониторинг на социални медии се използва от години, както от обикновени граждани, така и от правозащитни органи, е изключителна изненада, че никой не е взел мерки. В определени форуми, дори 30 дни преди нахлуването, се е дискутирало в детайли как ще се случи цялата вакханалия, какви оръжия да се носят, по кой маршрут да се мине. И въпреки това, полицейските сили не бяха подготвени. Да се твърди, че полицаите са били хванати по бели гащи, да изтъкваме, че полицаите на Капитолия са само 2300 души, е малко странно. Как така някакви пълни малоумници в карнавални костюми са заплаха за американската демокрация, това остава неразбираемо. За справка – бюджетът на ФБР е 10 милиарда долара. Все имат 30 долара месечно за абонаментна такса са някоя компания, която практикува “мониторинг на социалните мрежи”.

Всичко това съвсем не отменя факта, че Тръмп трябва да се озове в съдебната зала възможно най-скоро. Както и всички онези, които разпращат смъртни заплахи и призиви за насилие в Twitter. Но това никога не се случва.

Какво да отговорим на Алексей Навални, който казва: “Не ми казвайте, че Тръмп е вън от Twitter, защото е нарушил правилата. Получавам смъртни заплахи всеки ден, но Twitter не е забранил никой от тези, които ми ги пращат.” Добавете към това и решението на YouTube за премахване на всички видео файлове, в които се говори за измама в изборния ден. Дори и да е имало измама с един глас в някоя секция, ако случайно сте заснели тази измама, то няма как да я качите в YouTube, собственост на Google, защото в някакъв широк контекст “провокира към безредици”.

Решението, както знаете, беше въведено наскоро и е в сила за всички видео файлове, качени след 9 декември 2020 година. Едно е да затвориш мошеника Алекс Джоунс и страницата му InfoWars, която беше практически изтрита от всички познати и непознати платформи, след като стана ясно, че поддръжниците на Републиканската партия използват социалните мрежи по-ефективно от тези на Хилъри Клинтън и влиянието на InfoWars е огромно. Но там ставаше дума за откровени манипулации, странни търговии и т.н. Друго е да забраниш на хората да споделят линк от вестник с повече от 200-годишна история.

На 8 януари тази година Facebook забрани и страницата #WalkAway, в която бивши демократи споделяха своите истории защо преминават към Републиканската партия. Получава се странен парадокс – нямате право да цитирате Томас Джеферсън, защото е имал 600 роби, но имате право да цитирате Барак Обама през новия си мобилен телефон 12 Pro, нищо че директно или индиректно е произведен от съвременни роби, третирани в китайски фабрики. Уйгурските мюсюлмани в Китай, работещи при нечовешки условия и “превъзпитавани” от официалната китайска власт, със сигурност са участвали в създаването на последния ви чифт маратонки Adidas, блуза Lacoste или мобилен телефон Apple.

Да имаш глас в националния дебат без страх от намеса, това е основно право. Разбира се, този глас не бива да призовава към насилие, нападение, саморазправа, убийство и т.н. Ако го прави, със сигурност има законово установени норми за заглушаването му. Цензурата обаче едва ли е от тях. Защото винаги действа като бумеранг.

Въздългата политическа надпревара преди избора на президент на САЩ, освен замерянето с компромати, има и хубава страна – раждането и споделянето на идеи. Част от въпросните идеи позволяват на демократичните общества да вървят напред, да се развиват. Други – не, но именно заради наличието на вторите идеи, ги има и първите идеи.

Преди години вярвахме в клишето „ако искате свободно общество, дайте му достъп до интернет”, днес разбираме, че тази идея има и своя наивна страна, която не бива да се пренебрегва. Достойнството и свободата са далеч по-важни от достъпа до интернет. Достъпът може да бъде само средство за борба за повече достойнство и повече свобода. Само технологичните утописти считат, че социалните медии са панацея. Хората ще намерят начин да споделят идеите си – утопични, опасни, добронамерени – и без социални медии, рано или късно. Защото Тръмп трябва да бъде остраняван по законно установен начин от мястото си в Овалния кабинет, а не от мястото си в някакъв си Twitter.

Колкото е корумпирана някоя медийна империя на Мърдок, толкова е корумпирана и новата медийна империя на Джак Дорси, основателят на Twitter, ловък емо-поет, пропагандиращ крипто-анархия в по-славните си младежки години. Но и това ще мине. Няма да мине увлечението ни към социалните медии, създадени така, че да ни увличат. И нищо няма да върне петте души, починали при абсурдно глупавото нападение над Капитолия – инициирано от Тръмп, но и проспано от т.нар. защитници на реда.