Другата масова паника в момента е онлайн обучението, абсолютно разбираемо, но то е все пак временна мярка. При новите технологии процесът на обучение също се променя. В България вече се оборудват високо технологични класни стаи и се обучават учители. Това е дигиталното образование – когато всички са в класната стая и работят заедно с учителите, а посредством технологиите опознават света с повече сетива от преди. Много хора бъркат онлайн обучението с дигиталното. Други пък мислят, че дават началния тласък към дигитално образование като предоставят на малките си деца умни устройства, с които да убиват времето. Вашите наблюдения?

Седмият смъртен грях е мързелът. Много родители мислят, че като хвърлят един таблет в ръцете на детето са решили всички проблеми. Това всъщност е началото на проблема. Това е огромният проблем. В Германия масово родителите дават на децата си по 15 мин на ден да гледат телевизия, без компютърни игри, без таблети. При нас как е? Аз съм свидетел по времето на една лагер-школа с децата на родители работещи в една голяма българска компания в сферата на информационните технологии. Родителите са инженери на световно ниво. Идва едно дете трети за четвърти клас, учещо в софийско училище, което по цял ден играе убийци срещу крадци. То не можеше да чете, не можеше да си напише името. Българско дете. Родителите не трябва да си въобразяват, че машините ще решат проблемите вместо тях.

Не може да се прави дигитално общество с абсолютно неграмотни хора, които с всяка изминала година стават все по-неграмотни. Дигитално общество означава първо една огромна обща култура, която трябва да се придобие в училище, у дома и на извънкласни занятия. Не само техническа, но и хуманитарна култура.

И нещо много важно – моралният императив. Един човек, който е абсолютно неграмотен като морал, ако му дадеш един високотехнологичен продукт, той може и да унищожи света. Има една теория на катастрофите, според която има гении, има идиоти, но има и гениоти. При сегашните технологии светът става все по-уязвим.

Първобитният човек управлява мускулна мощност от 40 вата, ако не мърда много и около 160 вата, ако се развихри.  С тази енергия може да направи поражения на един, двама човека около себе си или на някое животно. Съвременният човек управлява гигавати и теравати мощности. Един оператор в ядрена централа или президент на свръхдържава, държащ куфарче с ядрени кодове. А ако този човек изповядва онзи морал – зъб за зъб и око за око, а има религии, в които се говори за един шамар-смърт…

Коронавирусът дава много теми за размишление също в тази посока. Не е задължително да стане с ядрени бомби. Една лаборатория с относително малки средства, със само един д-р Злобюл, който познаваме от детските филми, може да направи такава бактерия, която да обиколи света и никой да не може да я спре. В този смисъл, моралната подготовка е много по-важна, отколкото математиката и физиката взети заедно.

Как вие възпитавате учениците си на морал?

Правя го. В нашите школи много хора се чудят как може на лагер по физика да се занимаваме с поезия на древния изток или търсене на нравствения абсолют. На нашите занимания сме коментирали поеми от сорта на „Спор на разочарования с неговата душа“, която е писана преди 6 хиляди години на египетските пирамиди.

Значи има морални норми, търсене на нравствен абсолют, формули за оцеляване на човечеството, не само на отделния индивид. Отделният човек дали има или няма някакъв инстинкт за самосъхранение, няма значение. Той може да се саморазрушва, но е една клетка. Тя умира в обществото, но друга се ражда. Обаче, когато като колектив тръгне да умира, тогава става страшно. В момента светът е в смъртна опасност точно заради кризата на ценностите. Всичко е разрешено! Тялото си е мое, мога да правя каквото си искам и тотална липса на елементарна мисъл. Хората не искат да мислят. „Имай смелостта да знаеш!“ Хораций го е казал преди 2000 години на римляните.

Днес хората искат машината да мисли вместо тях. Всички дигитални технологии да мислят вместо тях. Значи освен физическа работа, няма и умствено да се товарим. Тогава напълно си заслужаваме, ако някой програмира съответните машини, да ни изтребят.

Хората наистина са много, Земята е пренаселена и тези, които най-не трябва, се размножават най-много и най-бързо. Това не може да продължава до безкрайност. Катастрофата наближава и планетата изчерпва ресурсите си.

Буда е казал: Има две възможности да бъдеш щастлив. Или всичко да имаш, което е невъзможно или нищо да не искаш.

Остава опцията нищо да не искаш. Най-греховната дума била „искам“. Хората твърде много искат.

Цивилизовани хора ли сме тогава в момента?

Сега много се говори за емоционална интелигентност. Всеки тълкува това понятие както иска. Има една фантастична поредица, по която сега се прави филм – „Дюна“. Там има един момент, в който Лейди Джесика ражда престолонаследник. Отива при една стара вещица да й каже човек ли е родила или животно. Старата вещица трябва да пъхне ръчичката на детето в една черна кутия, при което то да изпита чудовищна болка. Разсъждението е следното: когато едно животно попадне в капан,  да речем му е хваната лапата, то изпада в паника и ужас, прегризва си със собствените зъби лапата и бяга на 3 крака с течаща кръв. Животинската реакция.

Какво прави разумното същество? Първо трябва да издържи на болката. Емоционална интелигентност. Боли те, но се усмихваш. Онези от далечния изток го умеят. Затова успяват. Тайната на успеха е точно това. Боли го, но се усмихва. Да отложиш удоволствието, това ги прави толкова успешни там. На изток. Заставаш в капана, правиш се на умрял и чакаш да дойде този, който го е заложил. Когато ловецът отвори капана, тогава се опитваш да избягаш или да го убиеш за живота си. Търпението е ключът. Да издържаш на болка и да не даваш външна изява на чувствата си. Отлагането на удоволствието за момент, когато ще изпиташ още по-голямо такова, когато си достатъчно зрял и то да бъде съвършено във всяко отношение. Или за да получиш съвършеното удоволствие трябва да умееш да го отложиш.

Какъв съвет бихте дали на хората в момента за справяне с това затваряне и изолация?

Това е шанс човек да се фокусира първо върху себе си. Екзистенц философите казват така: Човек живее пълноценно само в отделни моменти. В по-голямата си част е едно безумно съществуване, при което нещата се повтарят по един и същи начин. В момента, в който си избегнал гибелта от катастрофа, да речем и си видял смъртта в лицето по какъвто и да е начин, за секунди животът ти минава като на филмова лента и това е истинското живеене. Останалото е полу-умно съществуване.

Имаше един разказ, където един човек отива на гарата да пътува за някъде, но забравил за къде точно. На гишето като дошъл неговия ред да си купи билет му станало неудобно да си признае, че е забравил закъде е тръгнал и поискал билет за същото място като човека преди него. На билета обаче, имало само някакви кодове и цифри и той продължавал да не знае за къде пътува. Отишъл до човека преди него и го попитал за къде пътува, но в отговор получил същото – и той не знаел, та си купил  билет като онзи преди него на опашката.

Тази алегория е правена още от Питер Брьогел. Любима тема на старите художници в началото на Ренесанса. Слепец слепеца води!

Та, хората живеят като овце. На стаден принцип.

Лично за себе си мога да кажа, че винаги съм бил различен и съм държал на това. Никога не съм искал да живея като другите хора, а съм търсил някакъв смисъл. Това е и част от успеха ми и именно на това уча учениците си. Да държат на своята индивидуалност и автентичност.

Има ли учители от новото поколение, които са като Вас в това отношение? С високи нравствени ценности, които искат да предадат?

Аз си имам наследници. Щастлив съм от това. Съидейници, приятели, ученици, ученици на мои ученици, надявам се да се множат… Защото иначе краят на света ще е твърде скоро. Знания трябва да търсим винаги и то на границата на невъзможното. Аз винаги съм се стремял към това и фактите го доказват.

От една държава като България с големината на един град в Европа, от едно малко градче, което е 1/160-та от държавата ни, от една паралелка да изкарам 6 души на международна олимпиада по физика и донесат 3 златни медала за България. Интересувал съм се, но не ми е известно за подобен прецедент, където и да било, дори в най-напредналите в технологично и образователно отношение страни. Значи може.

На запад има една вълна в момента, която се надига срещу капитализма, посочен като порочен враг, който използва. Какво е вашето мнение за подобни крайности, в които тази вълна може да премине?

Значи има здрав капитализъм и болен капитализъм. Аз съм привърженик на Свети Хенри Форд, който изобретява нов начин на производство, създава благоденствие за милиарди хора. Той прави така, че с малко хора се произвежда колосално количество продукция. Всеки работник да може да си купи кола и всеки селянин да може да си купи трактор. Мечта, която е постигнал. Започва от нулата в една работилница и нито една банка не му дава заем. Става първият милиардер в човешката история по време, в което за един долар в Ню Йорк можеш да се храниш, пиеш и преспиш в хотел за едно денонощие.

Това е трудовият капитализъм. Този на Хенри Форд, на Джордж Уестингхаус, на Ото и Дизел… Капитализъм, който движи и храни света. Предприемаческият капитализъм. Някога мечтата на американците е била да станат като Томас Едисон, да бъдат велики откриватели, от което да спечелят пари.

Сегашната им мечта – да осъдят някой богат човек за нещо и да му вземат парите. Отива в голяма сграда рано сутрин, където жените чистят пода, плъзга се на мократа повърхност, чупи си крак или ръка и съди фирмата, която подържа тази сграда. Да съдиш и забогатееш с измама от този, който работи. Не да станеш велик откривател. Не да нахраниш света с нещо. Не да дадеш благо на човечеството.

Инверсия на ценностите!

Другата страна на капитализма е паразитният – живееш от напечатани хартийки без покритие и от борсови спекулации. Повече от 100 години има война между трудовия капитал и паразитния. Паразитите досега винаги са печелили войната. И сегашната криза е поредния рунд. Паразитите съсипват трудовия капитал. Спекулативен капитализъм, който е разрушителен – учи на паразитен начин на живот и разрушителни инстинкти.

От друга страна са трудовите хора, където един човек може да храни хиляди, но тези на всичко отгоре биват охулени.

Това говори за липса на инстинкт за самосъхранение за цялото човечество. Гигантски организъм, който трябва да прояви малко егоизъм за да се освободи от тези саморазрушителни инстинкти. Цялото човечество.

Може ли да има силна държава, съставена само от социално слаби? Не! Не може акцента да бъде само върху социално слабите и тези, които са патологични случаи, патологията на обществото.

Америка не е велика държава благодарение на цветнокожите си роби, а на онези светли умове с велики открития. 1897 г. Никола Тесла с Джордж Уестингхаус показват на изложението в Чикаго електрически локомотив!

Вземете за пример квотите – раздаване на награди за артистични постижения, университетски постове и дори съставяне на правителства, не според нивото на талант и компетентност, а по расови и полови характеристики… Много лъжа и лицемерие се трупа в уж цивилизования ни свят. Получава се пародия на пазарно стопанство и лоялна конкуренция.

Обнадежден ли сте за новата реалност? Виждате ли светли хора?

Има. Да! Има такива хора. Аз по-рано смятах, че са на изчезване, но в България има такива хора, които си мълчат и си работят. В околностите на Стара Загора има една ферма от 3150 декара земя, работеща за българска компания, която се поддържа от 5 души с космическа техника. Едни гигантски машини заравняват непрекъснато почвата. 8 милиона корена зеленчук годишно от 5 човека. С точност до 2 см компютри, управлявани през сателит, садят разсада и изхранват милиони. Такива хора движат и хранят света. По цвета на разсада сателитът познава каква добавка му е необходима и посредством капково напояване я набавят за правилно отглеждане на всеки корен от тези култури. Това са хората, които движат света.

Лошото е, че паразитите искат властта и да управляват. Най-примитивните. Аз съм на страната на здравите елементи. На трудовите хора и би трябвало да им се даде на тях възможност да контролират нещата, за да оцелее света с нас в него.

Технологиите могат да се използват за градеж. Да тренираме умовете си и да ги използваме в рамките на моралните ценности. Има неща, които ние можем и, в които сме по-добри от останалия свят. Именно това е надеждата. Ще се справим.

***

Част I:

Теодосий Теодосиев за конспирациите, морала и инверсията на ценности днес