Новият политически сезон – тази фраза, твърде често използвана от анализатори и всякакъв тип „-лози“ , освен че е до болкабанална вече е съвсем комична. Нов политически сезон всъщност няма. Или и даима някаква формална разграничителна линия тя смислово не е нищо повече отмалко ваканция за народнотопредставителство. Погледнато обективно – новият политически сезон си е съвсемкато стария, а той като по-стария, който от своя страна е индигово копие напреходния. 

Така в няколко нови политически сезона преминаватмандатите на правителства, президенти и кметове. Когато смрадта ни е домашна иси знаем и газовете (да не ползвам другата дума) и парфюмите, както казвашеедин наш политик, ако не е уютно, поне не е компрометиращо. Но новитеполитически сезони се сменят пред погледа не само на участниците в тях. Достанетипичен пример за външен наблюдател е френският посланик, който преди денпроизнесе впечатляваща реч за състоянието на страната ни. 

И под нетипичен се разбира, че Ксавие дьоКабан избра да не мълчи дипломатично. На прекрасен български той зададе онзивъпрос за гнилите ябълки, хвърли камък в блатото на съдебната реформа и показана гражданското общество у нас, че макар и усилията му да са напразни, то поненякой ги забелязва. Което в ситуацията в България, където десните са леви,левите са десни, а условно казано „добрите“ и „лошите“ са партньори, е ако недруго, то успокояващо. 

И така денят е вторник, а посланикът наФранция у нас, чийто мандат вече изтече произнесе последната си реч. 

В лекция пред Атлантическия клуб посланик дьоКабан посочи, че комунистическият режим е в основите на проблемите, с които сесблъсква България и днес. По думите му липсата на разкаяние, осъждане иосмисляне на режима гони младите хора от България.

“Тази липса позволява на избягали банкерии на други, които скоро може също да избягат, да ограбят милиарди… Тази липсапозволява на политиците да избират един 33-годишен олигарх за шеф на службите,само защото е верен на един бивш ръководител от Държавна сигурност… Тазилипса кара младите българи да напускат страната”, заяви Кабан.

Дотук добре. И то добре, в смисъл, че някойпостави точната диагноза. Но за лечението на заболяването Неговопревъзходителство страшно се обърка.

“Ако емигрирате, ще оставите страната сина Пеевски”, каза още той. Съгласете се, че подобни думи крият нездрав оптимизъм. В смисъл, че аконе емигрирате, обещанието е страната да е наша, не на Пеевски. 

Истината обаче е друга.  И да избягате, и да останете страната все ена Пеевски. Дали ще живеете в нея, или не, все той ще е факторът. Той щеуправлява. Заедно с Бойко Борисов иСотир Цацаров. Така че – ако емигрирате се махате от страната на Пеевски, аконе го сторите – живеете в страната на Пеевски. И той ще си купувадипломатически клуб чрез подставени лица, а в данъчната му декларация ще семъдри онзи пословичен 20-годишен бюргерски Опел. 

Посланикът казва и че, няма риск заевроатлантическата ориентация на България. И си е прав – нещо, което го няма,просто няма как да е заплашено. И тъй катоподозирам, че ще има вой по темата – да, България е формално евриоатлантическиориентирана, поради факта че сме членове на НАТО и ЕС. Манталитетно сме много,много далеч от тия абревиатури. И колкото повече не ги приближаваме, а ниеежесекундно бягаме от тях (това, че русофили по разни язовири тъпчат знаменатаим е най-малкият, но най-видим проблем), толкова по-малко евроатлантическата ниориентация ще бъде застрашена.

И не на последномясто – да, слабоумието не е голям проблем, стигада не е на власт, както казва Негово превъзходителство. Но тук посланикът пропуска изключително важенмомент. 

Слабоумието у нас (съвсем съзнателен тоталитарен продукт) е на властвинаги. Освен, че се възпроизвежда в коалиции, премиери, олигарси и партийнивождове, е трайно вкоренено в онези, които ги избират. Т.е. в нас. По тазипричина макар и формално неовластено, овластяващото слабоумие в България еповсеместно и гибелно. 

Слабоумието управлява. Слабоумието поднася натепсия на управлението на всеки вот. И най-важното слабоумието (порадихарактеристиките си на такова) не може да бъде коректив. То не може да изисква,да санкционира и наказва. Защото се възпроизвежда. И произвежда аксиомата:тръгнете ли си оставяте страната на Пеевски, останете ли – живеете в робствотона Пеевски.