Защото не си чувал нещо по-красиво и искрено от прощалния албум на Боуи насам
All the
things we love
We love
We love
We Love
We lose…
Пее мистър Кейв в “Anthrocene” – едно от най-красивите, тихи, странни, дефрагментирани парчета в шестнайсетия албум на Nick Cave & The Bad Seeds. И зад всяка от тези думи се прокрадва сянката на вероятно най-голямата трагедия в живота на австралийския музикант.
През последните четири десетилетия Кейв е написал десетки стихове и песни, засягащи почти всяка тема, вълнуваща този грешен свят – религия, секс, любов, алкохол, зависимост, независимост, сила, слабост, прегрешение и изкупление. Нещо повече – той съумява всеки път да бъде убедително поетичен/вулгарен/смирен/кръвожаден, сякаш наистина е застрелял дузина хора, както неговия герой в “O’Malley’s Bar”, или пък е живял като побъркания хедонист Лари от “Dig, Lazarus, Dig!!!”. Разбира се, в повечето случаи парчетата на Nick Cave & The Bad Seeds са истински откровени и лични, но рядко са били толкова лични, колкото в Skeleton Tree.
Skeleton Tree е много личен разказ, който се появява заради нуждата да бъде разказан
Защото когато през юли миналата година Артър, 15-годишният син на Кейв, загина след падане от крайморските скали до английския град Брайтън, единственият коментар по темата беше безкрайно лаконичен:
“Синът ни Артър почина във вторник вечерта. Той бе красиво, щастливо и любящо момче. Молим Ви да осигурите на нашето семейство нужното спокойствие в този тежък момент.”
Преди година Кейв се скри от камерите и микрофоните и не даде нито едно интервю. Днес вече знаем, че по онова време той вече е записвал Skeleton Tree заедно с The Bad Seeds. Личи си. Цялата му тиха мъка, мрак и празнота след загубата на Артър по съвсем естествен начин са намерили своето място в албума – той, както и съпътстващия го документален филм One More Time with Feeling са неговия спомен, неговия разказ и неговата изповед за онова, което е почувствал и някак е успял да надмогне.
“Въпросът не е в това, че Ник не иска да говори за случилото се. Мисля, че просто не желае да го прави публично, пред някакви абсолютно непознати хора. Затова реши, че би се чувствал много по-комфортно, ако покаже всичко в един филм,” разказва режисьорът на One More Time with Feeling Андрю Доминик (същият, който режисира великолепно-нетрадиционния уестърн The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford, над саундтрака на който се трудиха Кейв и Уорън Елис).
Неслучайно филмът и албумът излизат на една и съща дата. Те са допълващи се, неразривно свързани елементи – чернобелите кадри от студиото и репетиционните, доминирани от вглъбения поглед на безупречно костюмирания Кейв са точното отражение на наглед минималистичните, но подмолно сложни парчета в Skeleton Tree.
И точно така, както One More Time with Feeling е абсолютно различен от иначе отличния филм за Ник Кейв 20,000 Days on Earth, така и новият му албум заедно с The Bad Seeds притежава колкото очакван, толкова и необичаен саунд. Тук липсва енергичността на Abattoir Blues и Dig, Lazarus, Dig!!!, да не говорим за хедонистичния рокенрол на Grinderman – Skeleton Tree е едновременно много ясно продължение на излезлия през 2013 г. Push The Sky Away, но и доста различен, необичаен албум във вече внушителната история на групата.
“Magneto”, “Jesus Alone” и “Anthrocene” са мрачни, изключително странно структурирани и много вечерни парчета, които няма да достигнат нито до радиостанциите, нито до каквито и да било чартове, но те не са и предназначени за тях – защото Skeleton Tree е много личен разказ, който се появява заради нуждата да бъде разказан, а не защото трябва да достигне конкретно до някого.
Което е рядкост в днешни дни, истинска рядкост.
Skeleton Tree можеш да стриймваш в iTunes Music и Spotify. Физическо копие от албума можеш да поръчаш тук.
Ексклузивни прожекции на One More Time with Feeling се случват на 9 септември в различни градове (уви, нито един от тях не е в България), но пък можеш да посетиш Ник Кейв партито в софийския клуб Neu Berlin (Султан тепе 18) на 9 септември след 20:00.