Случвало ли ви се е да преведете фраза от един разбираем на друг по-малко, но все пак разбираем за вас език в Google translate и получите резултат, който да ви изпълни с недоумение? Нека онагледим.

Английски: In their house, everything comes in pairs. There’s his car and her car, his towels and her towels, and his library and hers.

В превод (смислов): В къщата им всичко беше разделено по двойки. Неговата кола и нейната кола, неговите хавлии и нейните хавлии, неговата библиотека и нейната. 

Резултат от Google translate: В къщата им всичко идва по двойки. Има колата и колата й, хавлиите и хавлиите й, библиотеката и нейните.

Реално притежателните местоимения в английския са абсолютно видими, директно подлежащи на превод (не като непреведимата частица “ли” в българския език, например), както множественото и единствено число, но резултатът остава объркващ и крайно неточен. Изреченията за превод взехме от есето, по темата за напредващата и заместваща роля на технологиите в общуването на различни езици, на проф. Дъглас Хофстатър. Последният счита, че независимо от огромния потенциал на AI, в превода има нещо, което е много важно за крайния резултат, а именно разбирането.

“Няма фундаментална причина, поради която машините един ден да не успеят поразително добре да се справят с превода на шеги, игри на думи, сценарии, романи, поеми и разбира се, есета като това. Но всичко изброено може да стане само тогава, когато машините са изпълнени с идеи, емоции и опит, подобно на хората. А това не е нещо, което се очаква в скоро време. Всъщност, аз вярвам, че подобен развой на събитията е изключително необозрим. Или поне това е, на което аз, определящ живота си като възхита на на човешкия ум, дълбоко пламенно се надявам.”

Изучаването на чуждестранен език не просто отваря нови светове от знания и емоции за хората, но и е прекрасен инструмент за упражнения на ума ни. Закърняващ напоследък, според мнозина. Колко ли хора подбират книгите, които четат според човека, който ги е превел, което се оказва много важно? Интересуват ли се работодатели да повишат квалификацията на служителите си? Какви са подбудите за изучаване на нов език? Къде е ролята на емоцията? За всичко това си говорим с Доника Христова, основател на езикова школа в морската ни столица.

Как би се представила за нашите читатели?

Казвам се Доника, на 34 години съм и помагам на хората да учат чуждестранен език по техен избор. Или поне така е казано накратко. По-дългото представяне е, че съм собственик на учебен център Bell Education в град Варна. Смятам себе си за реалист, в същото време успях да осъществя една от мечтите си. Спомням си как преди 8-9 години бях курсистка в един местен учебен център, уж да уча нов език, но с недоумение наблюдавах какво се случваше около мен, като на всичко отгоре си бях и платила за това „шоу“. Бяхме 8 човека, разпределени на един диван и няколко пластмасови столчета, а срещу нас – учебна дъска, подпряна на стол. Седях, гледах я тази образователна халтура и си казах „това не е нормално и не трябва да е така“. И тогава знаех, че от образование не се печели много, но и онова не беше релевантно спрямо таксата, която бях платила. Нали знаеш как става много често у нас – когато нещо не ти е ОК, накрая се хващаш и си го правиш сам да е ОК. Та така – извадих всичките си спестявания и отворих Bell Education, който в момента е един сладък офис с розова градина пред входа и сърца по стените. Без да се усетя си го направих свой втори дом. Или поне така го усещам. В последствие срещнах и много нови приятели тук… та така.

Bell education, Варна, фотография: Мартин Кръстев

Секторът на образованието премина през много бърз обрат в развитието си, как се справихте вие?

Всъщност ние бяхме започнали да се подготвяме за този обрат, без дори да подозираме, че реално ще се случи. В последните 3 години имахме доста курсисти, които обучавахме дистанционно, но не в професионална за целта платформа. Някои от тях бяха от различни части на България, а други бяха наши курсисти, заминали в чужбина и решили да продължат да учат при нас, понеже са доволни. Това ни накара да се замислим върху подобряване процеса по обучение, имайки предвид нарасналото търсене. Разгледахме и тествахме различни платформи. Избрахме такава, която е професионална, максимално лесна за инсталиране и употреба на различни устройства, и най-вече – лесна за използване от хора на всякаква възраст. В продължение на няколко месеца идеята за въвеждането й в експлоатация остана на заден план поради големите количества текуща работа. Никога не съм приемала петък 13-ти за фатален ден, но онзи петък, 13-ти март, когато се въведе „извънредното положение“, си беше точно такъв. Обратът за нас настъпи, когато разбрахме, че ще трябва да преустановим всички присъствени занятия и максимално бързо да въведем онлайн обучение, което беше планирано за използване при част от уроците ни само. Със задружни усилия успяхте да уведомим всичките си ученици за предстоящата промяна. Отменихме всички занятия за петък, събота и неделя, за да посветим това време на адаптация. Като цяло успяхме. Под голям стрес. Представи си един предимно дамски екип, който, ще не ще, гледа телевизия и онези сърдити, намръщени хора с титли и пагони, които ти казват, че само ако си подадеш носа навън, едва ли не си „приключил“. И в същото време трябва да запазиш хладнокръвие, да успокоиш учениците си, да измислиш как да продължиш нататък. Въпреки обстоятелствата. Така мина първият ни уикенд от извънредното положение. Едни 48 безсънни часа, в които заедно с офис мениджъра ни успяхме да организираме всичко, така че още в понеделник дистанционното обучение да бъде факт и уроците, без изключение, да вървят по график.

Татяна Стоянова, Яница Боянова, Силвестър Янев и Теодор Симеонов – курсисти в Bell education, фотография: Мартин Кръстев

А учениците ви?

Голяма част от учениците ни са и наши приятели. Те споделяха впечатленията си с нас и това беше чудесно. Получихме доста похвали за бързата реакция и справяне със ситуацията. Имахме и ученици, които не се чувстваха комфортно да продължат обучението си дистанционно, но те бяха единици. По-голямата част продължиха и споделиха мнението си относно новия за тях начин на провеждане на уроците. То си беше изключително позитивно и доста от курсистите усетиха предимството, което носи със себе си тази форма на обучение. Разбира се, това нямаше да е възможно, ако нямах до себе си екипа от преподаватели. Освен, че са мои приятели, те преди всичко са изключителни професионалисти, а тази комбинация се намира трудно в наши дни. Щастлива съм, че работим рамо до рамо, макар и от разстояние, и те успяват да направят онлайн обучението толкова добро, колкото беше и присъственото.

Стартирате работата си през 2012-та година, би ли споделила наблюденията си по развитие интереса към обучението – чуждоезиково и такова за по-висока квалификация?

Владеенето на поне един чужд език в последните години стана абсолютно задължително. Една от основните причини, която поражда тази тенденция, е навлизането на множество чуждестранни компании, желаещи да инвестират в България. Не е тайна, че заради ниските данъци и заплати, страната ни е водеща аутсорсинг дестинация в Европа, включващо аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) и аутсорсинг на IT услуги (ITO).  Това което се забелязва е как все повече хора осъзнават, че не е достатъчно „да разбират малко“, а е необходимо да придобият наистина добро ниво на владеене на езика, с който работят, за да постигнат кариерно развитие.

Отделно, за добро или зло, доста голяма част от завършващите гимназия проявяват интерес да учат език, за да бъдат приети в чуждестранни университети. Много от тях не планират да се завърнат обратно в България след като завършат. За тези хора е наистина много важно да владеят добре езика на държавата, в която ще живеят.

Срещаш се с различни хора всеки ден, такива с желание да обогатят знанията си, какви са най-честите мотиви в представителите на различни възрастови групи?

Както споменах вече, голяма част от курсистите ни се стремят към по-добро кариерно развитие или искат да подобрят уменията в настоящата си професия. Тези хора се насочват към английски или немски, тъй като английския е основния език за бизнес комуникация в наши дни, а в България има много бизнес или компании, които работят пряко с немскоезични партньори. Не малка група хора обаче записват езици, към които са по някакъв начин емоционално привлечени или изпитват любов. Италианският и испанският са класически примери в това отношение. Често се случва човек, който е бил на екскурзия в Испания или Италия просто да се влюби в държавата, да започне да я посещава по-често и по-често… и естественото развитие на тази любов е да поиска да научи езика. Самата аз така научих италиански. Най-куриозният ми случай беше след онази нашумяла песен „Деспасито“ – имаше група от хора, които се записваха на испански само, за да могат да си преведат текста.

Напоследък наблюдаваме и интерес към по-екзотичните и рядко срещани езици, каквито са японски, китайски, корейски, шведски. Хората ги намират за интересни и различни, понякога се записват просто, за да добавят такива езикови знания към групата „по-традиционни“ чужди езици, които така или иначе владеят.

Често ли получавате запитвания от работодатели за партньорство в обучението на екипа им?

За щастие, да. Радвам се от това как все повече компании осъзнават, че повишаване квалификацията на служителите, езиковите им умения, носи добавена стойност за бизнеса. Много фирми от различни сектори заявяват интерес за корпоративни обучения, като най-често получаваме запитвания за масово използваните – английски, немски, испански и италиански език. Тези на богатите държави в ЕС, но се среща и интерес към по-екзотичните – японски, корейски и китайски език.

Защо това е важно?

Много компании предоставят възможност за спортни активности за своите служители, което е страхотно. Но нека не забравяме, че мозъкът може да се тренира и развива подобно на мускулите с физически упражнения. Ученето на език е едно изключително добро и ефективно упражнение, развиващо мозъчната дейност. Изучаването на чужди езици не само повишава квалификацията и развива служителите, но и подобрява концентрацията и възможността за мултитаскинг. Друго предимство при чуждоезиковото обучение е подобряването на паметта.  Нашият съвет е всяка компания да инвестира в развитието на своите служители, като резултата от подобна инвестиция почти винаги се усеща в доста кратки срокове. Много бързо се забелязва повишена мотивация за работа, справяне с текущи задачи значително по-експедитивно и с подходящо настроение, което за всяка ценяща служителите си компания би следвало да е от изключително значение.

Татяна Стоянова, Яница Боянова, Силвестър Янев и Теодор Симеонов – курсисти в Bell education, фотография: Мартин Кръстев

Онлайн обучение или такова с личен контакт? Защо?

Това е изключително актуален въпрос, който получаваме ежедневно от новите ни курсисти, които все още не са решили коя форма на обучение би била подходяща за тях и изпитват известна доза страх от технологиите.

Важно е да отбележа, че уроците в Bell Education, без значение онлайн или офлайн, се провеждат с преподавател на живо, покривайки всички важни аспекти от изучаването на езика, в т.ч. писане, четене, говорене, слушане, граматика и произношение.

Като цяло двата метода имат своите предимства и недостатъци. Мисля, че е по-удачно да споделя какво казват курсистите ни за онлайн обучението. Голяма част от тях споделят, че дистанционно обучение им дава възможност да разполагат по-свободно с времето си, тъй като пестят от придвижване до учебния център. Чувстват се комфортно у дома, на бюрото, седнали на дивана или с чаша кафе на терасата, докато се наслаждават на времето. Това им дава и свобода да планират спокойно почивките си, без да се притесняват, че ще изпуснат от учебния материал на курса. Между другото, все по-често курсистите си сипват и по чаша вино, особено, ако става въпрос за вечерни занятия. Явно им е приятно и се забавляват.

От друга страна, за малките ни ученици е много по-интересно, тъй като всичко ново привлича повече вниманието им, но след известно време започва да им липсва личния контакт.

Какво научихте по време на обстановката във физическа изолация?

Нещото, което всички осъзнахме е, че винаги трябва да сме подготвени за непредвидени ситуации. Животът ни поднася изпитания, но с правилната настройка и, разбира се, с правилните хора около нас, заедно можем да се справим и да продължим напред. Всъщност, именно в такива ситуации успяваме да разберем до колко притежаваме лидерски умения и дали хората в екипа ни са т.нар. „team players“.

Може ли всеки независимо от местоположението си да изучава при вас чужд език?

Разбира се. Точно това искахме да постигнем с онлайн обученията – всеки, без значение от местоположението си има възможност да изучава при нас желания език, без да усети спад в качеството на услугата, която получава. Ако ще и на Луната да се намира, стига да има достъп до интернет, ще може да научи това, което иска с нас. В този ред на мисли, защо пък да не помислим варианти да привлечем за курсисти обитателите на Международната космическа станция? Стига да имат желание, можем да ги научим на български. 🙂