Кауза: изкуство #egoinstatakeover #doit
Свързахме се със Serpentine gallery, Лондон, които с радост приеха поканата ни за участие в проекта #egoinstatakeover Кауза: изкуство. Галерията обаче все още е затворена и техният #takeover ще е малко по различен…
Serpentine gallery е една от водещите в света на съвременното изкуството. От отварянето си през 1970 г. до момента там са презентирани над 400 новаторски изложби на млади и установени автори. Над 5 десeтилетия Serpentine заедно с изгряващи и световно известни творци адресират важните теми на деня посредством изкуство, дизайн, архитектура, пърформанс, събития, социални проекти начело с артисти и трансформиращи нови експерименти в областта на изкуството и технологиите. Изтеглете мобилното приложение Bloomberg Connects, от където можете да разберете от артисти, куратори и специални гости в дълбочина повече за програмата на галерията. Целогодишно вратите й са отворени за милиони посетители с безплатни програми в два обекта ситуирани в сърцето на Kensington Gardens. До пандемията. Когато и там залите, офисите и красивия ресторант дело на безсмъртната Заха Хадид опустяха, за да вземе превес дигиталното…
The artist is present 😍 Be one of the first (after Marina Abramović) to experience @cao_fei’s virtual reality experience…
Posted by Serpentine Galleries on Saturday, 7 March 2020
Артистичният директор Ханс Улрих Обрист избра да участва в настоящия #takeover посредством легендарния арт проект стартирал през далечната 1993 г. Do it, известен с това, че е най-дългият такъв. Изложба-в-процес, която продължава. Всъщност преди няколко дни, на 14-ти май, беше даден старта на нова глава от do it (around the world), художествен проект на 4-ворно международно партньорство: The Serpentine Galleries, Лондон; Independent Curators International (ICI), Ню Йорк; Kaldor Public Art Projects, Сидни и Google Arts& Culture.
Всичко започва преди 27 години в кафене Select, в Париж по време на разговор между Ханс-Улрих Обрист с френските артисти Кристиян Болтански и Бертран Левие. Обрист споделя, че една мисъл не му дава мира, а именно как изложбеният формат би могъл да бъде преструктуриран с цел да е по-гъвкав и отворен. Болтански от своя страна вече е имал творби, които отговарят на подобна концепция, давайки възможност да бъдат копирани и интерпретирани от когото поиска. Точно както в музиката. За него винаги е била интересна идеята за предаване, трансмисия и счита, че има два начина за това. От една страна посредством обект, от друга посредством знание. Втората му е по-интересна, намира я за по-важна и дава следния пример:
В Япония храмовете са били разрушавани всеки 20 години, но са били възстановявани на същото място и по точно същия начин, по който са съществували столетия наред. Храмове едновременно толкова стари и толкова нови.
Относно моите творби, близо 90% от тях се унищожават след изложба, но аз мога да ги “изсвиря” отново. Това е заложено и в do it от самото начало. Няма вече “свети мощи”. Шопен е написал свое музикално произведение и всеки може да го изсвири. Добре или не толкова добре. Свирещият може да бъде професионалист или аматьор, но всеки има възможност да го изсвири. С do it е същото. Всеки има инструкциите и може да интерпретира свободно, и прави каквото иска с тях. Единственото нещо е, че има правила и трябва да се спазят. Но най-важна за мен остава идеята за “светите мощи”…
За Болтански е интересното, не толкова това какви артисти пишат инструкциите и участията на множество различни поколения, а идеята, че около “светите мощи” още от древни времена се развива цивилизация. Както около открити мощи на светци се изграждат религиозни храмове, събиращи поклонници и градовете се разрастват. Днес подобна е ситуацията с музеите, според него, като в гр. Билбао. “В голям музей излагаш произведение на изкуството и градът става по-богат… В случая с do it вече я няма тази идея за “светите мощи”, защото всеки може да “изсвири” произведението.” Част от правилата се състоят в това всеки да може да изсвири работата, като на артиста (създал инструкциите) е забранено да я види. Когато преди време Болтански прави своите инструкции те биват интерпретирани в Париж, но не отива да види резултата, за да предотврати оценяване. Всички интерпретации са добри. Всеки може да прави това, което иска с неговите инструкции и правила. Няма грешки…
Тримата от кафе Select раждат идеята и от 1993 г. до днес проектът пътува по света постоянно. Това са повече от 165 изложби и над 400 творци от цял свят, което е възможно от самото начало, защото тогава превеждат инструкциите на 12 езика и ги разпространяват по целия свят под формата на малка книжка. Любопитни са да видят какво би се случило, ако инициират изложба, която постоянно да генерира свои нови версии.
За да тества идеята Обрист кани 9 артисти, които да предложат работи базирани на писмени инструкции, давайки възможност за свободна интерпретация при всяко представяне. 20 години след инициирането на проекта в кафене Select, do it вече е част от над 50 различни дестинации по земното кълбо, в т.ч. Австралия, Китай, Франция, Германия, Мексико, Коста Рика, Словения и Уругвай. Водещата идея зад проекта е обобщена от Марсел Дюшан, който казва:
“Изкуството е игра между всички хора във всички времена.”
От 14-ти май 2020 г. проектът продължава в ново измерение do it (around the world), след като хора от цял свят в условия на извънредно положение са започнали да споделят инструкциите в социалните мрежи. ICI (Международен съюз на независимите куратори, Ню Йорк) създава do it (home) – селекция от инструкции на артисти специално създадена за работа в домашни условия и разпространявана посредством глобалната мрежа. Kaldor Public Art Projects, Синди (най-старата публична организация за изкуство в света) инициира do it (Australia) и продължава да разпространява инструкции на австралийски артисти.
Този модел на отворена изложба се превръща не само в най-дълго продължилата, но и най-всеобхватната, която някога се е случвала. Тя дава ново значение на концепцията “еxhibition-in-progress”. Други версии, в които се развива са do it (музей), do it (TV), do it (семинар), do it (отворени пространства), do it (частично), както и някои anti-do its, философия do it и детска do it заедно с UNESCO.
В разговор на Обрист с Болтански от 10-ти май артистът споделя, че намира за абсолютно глупаво да изпратиш изложба много далеч, като за целта приготвяш огромни и скъпи сандъци, които да пътуват в огромен самолет, пълен само с обекти. Всичко е толкова скъпо, а негови изложби реално могат да бъдат направени по цял свят с минимални средства. Доста по-евтино от транспортирането й. Чуйте целият разговор от тук:
Приветстваме с радост Serpentine gallery днес в Instagram профила ни за да научим повече от тях.
…и оставаме с надеждата за do it (Bulgaria), yo art world! #staytuned #egoinstatakeover