Началото на сериите „За душата” се зароди, когато се завърнах от Бали с пречистен ум и тяло след като избягах там поради тежък за мен период в Лондон. Винаги съм се интересувала от свръхестествената и одухотворена страна на нещата, както и от философската и психологична нагласа на хората. След това ободряващо и възкресяващо пътуване, най-накрая успях да отключа способността си да изразя най-откровените си мисли върху бялото платното. Тези серии са с насоченост към психологичните ми наблюдения и илюстриране на чувствата.
Първата рисунка се появи абсолютно подсъзнателно и в началото не знаех, колко много всъщност означава. Приключих първите шест картини и ги наблюдавах известно време, изучавайки символиката на собственото си подсъзнание. Докато накрая символите започнаха да говорят и аз разбрах, какво съм изобразила – борбата, която водим вътре в нас, и която в крайна сметка е в допирна точка с външния свят, от което следва зараждането на други конфликти.
Историята на момичето започва с това, как тя е завързана по нейна воля от тъмната страна. Тя е с демоните, защото там се чувства защитена от външния свят.
Тези демони или чудовища въплътяват нашите лоши навици и поведение. Ние често сме привикнали към тях и към маските, които слагаме всеки ден, за да прикрием истинската си същност. На нас това ни харесва и ни е забавно…
Във втората картина отново виждаме тези лоши същества, но този път й е дошло до гуша от тях. Тя усеща как иска да свали маската и да бъде себе си, да отвори сърцето си за истината.
Изобразените демони са широко и ехидно усмихнати, защото знаят, че след толкова дълго време с тях, на нея ще й бъде трудно да захвърли всичко просто така. Тя иска да избяга от тях, да се освободи от кожата на дявола и да заживее с душите на ангелите. Всичко това става реалност, когато бяга от забързания Лондон и отива да стопли душата си в Бали.
Там тя среща невероятен човек, който кара леда около сърцето й да се топи. Усеща как може да полети от радост. Природата и цветята разцъфваха в името на новото начало. Тя беше много по-спокойна, левитираща върху облаци от щастие докато слънцето я огряваше и постепенно стопяваше леда.
Тя започна да се влюбва в този нов дух, който беше там. Там тя се чувстваше като у дома си. Цветята бяха по-красиви от всякога. Усещането за любов се носеше във въздуха и се преплиташе около цялото и тяло, обгръщайки я в най-нежната и чувствена мрежа. Душата й се разгръщаше за новите усещания и тя чувстваше, че ледът скоро ще се пропука и ще позволи на сърцето й да усети тази най-висша еуфория.
Там достигна нови висоти и душата й летеше като свободна птица, а слънцето печеше толкова силно, че тя се разтапяше от радост. Там тя беше себе си.
Но настъпи момент, в който тя трябваше да се завърне в големия град. Раздялата за нея беше тежка, както никоя до сега. Тя плачеше със сълзи по-горчиви от всякога. Беше й трудно, но знаеше, че е за добро – само когато се отдалечиш от нещо и премислиш нещата добре, разбираш истинското му значение.
…Душата й продължаваше да мечтае тихо, тайно, и чакаше моментът, когато ще се завърне там.
Тя осъзнаваше, че така работи животът и трябва да бъде търпелива, за да дойде истинската любов. Далеч от земния й рай чакаше да се върне при него или да дойде следващото й пътуване до нови необятни земи.
И все пак, тя продължаваше да мечтае за него и се връщаше там тайно в мислите си и крадеше по малко спомени, с които по-късно се топлеше в студените нощи и огряваше тъмните.
Не можеше да остане повече в големия и шумен град. Чувствата я разкъсваха отвътре. Тя трябваше да се завърне отново там…, но намери решение на проблема – научи се да плува!
Тя започна да се гмурка в моретата от сладки спомени, а след това и в солените реки на тъгата. Гмуркаше се във вътрешния си свят на въображението и там прекарваше времето си напоследък. Сякаш по този начин мъката се давеше по-лесно.
Но тя откри и подводните тунели до пещерите на демоните…