Никога толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко (малцина)!

С тези думи е известна речта, произнесена от Уинстън Чърчил през лятото на 1940-та година, в разгара на Битката за Британия между Кралските военновъздушни сили и Луфтвафе. Конкретното изречение всъщност е малко по-дълго, но все тая. Така или иначе, в следващите редове няма да говорим за противния расист и привърженик на евгениката Чърчил…

Вместо това ще говорим за “малцината”, на които много от нас са задължени в културен план.

В случая става дума буквално за шепа хора – една шайка, превърнала се в най-подривната клика, дръзнала да блудства с моралните устои на Великобритания през 20-ти век. Група млади аутсайдери с нестандартно мислене, намерили убежище от социалната обреченост и безизходица в малък бутиков магазин на Кингс Роуд 430, чийто по-възрастни и ексцентрични собственици ги взимат под крилото си.

След това всичките заедно съумяват – къде с умисъл, къде неволно – да скандализират консервативна Британия по нечуван до онзи момент начин, като в процеса преобразяват културната среда и музикалната индустрия завинаги, и смело налагат в модата поразителни нови трендове, които до днес доминират в световен мащаб.

Ето защо имената на Малкълм Макларън, Вивиън Уестуд, Sex Pistols, Джордан, Марко Пирони, Сузи Сю, Стийв Северин, Сю Катуомън, Сид Вишъс и няколко други са с легендарен статут. Е, не у нас, където повечето хора предпочитат казачок пред рокендрол, но ако отидете на Острова, ще разберете, че дори най-надутите и надменни шоубиз британци падат на колене пред две неща – Ню Йорк и пънка, който свързват най-вече с магазинът, онзи на Кингс Роуд.

А той е истинската рожба на Макларън и Уестуд, след като се оказва, че биологичната им такава не представлява особен интерес за тях.

Макларън среща Вивиън Уестуд в една голяма и пълна с безделници къща (“нещо като комуна”), където се нанася в средата на 60-те:

„Беше пълно с американци, избягали от мобилизация в армията , а сред тях – Вивиън, която постоянно се разхождаше из къщата гола. Като млад мъж, пращящ от тестостерон, ѝ хвърлих око и една нощ се озовахме в леглото. Така загубих девствеността си. След известно време тя ми изтърси, че е бременна и ме попита какво ще направя по въпроса. Взех пари от заможната си баба и ги дадох на Вивиън за аборт, а тя си купи комплект кашмирени блуза и жилетка с тях.“

Подобно на своя баща, синът им Джо Корей се ражда с нерадостната съдба да не е особено желан от родителите си, макар че те все пак правят опит да заживеят като нормално семейство. Оказва се невъзможно, особено за Малкълм, който изпада в депресия. За повдигане на духа, Уестуд му ушива син костюм с ламе, като на Елвис.

„Тогава открих, че тя е изключителна шивачка и в главата ми светна крушка!“

Малкият Джо набързо е изпратен в пансион, а родителите му отварят първия си магазин на Кингс Роуд 430 в баровския квартал Челси. Името му е Let It Rock и е специализиран в теди бой и винтидж американска мода от 50-те.

Собственикът често стои отпред, издокаран в най-разкошните си ретро одежди.

Скоро магазинът е преименуван Too Fast to Live Too Young to Die – епитет, изписан върху якетата на американските рокери в памет на Джеймс Дийн. Интериорът е по-нихилистичен, а дрехите по-предизвикателни, с възпламенителни лозунги на Макларън в стила на ситуационистите, изписани от Уестуд с безопасни игли, блестящо лепило и избелени пилешки кости.

„Каквото и да правехме с магазина, важното беше да е антимагазин, антимоден, антикомерсиален – антивсичко!”

В средата на 70-те магазинът преобразен в нещо като садо-мазо стая за сексуални извращения, с бичове, вериги, гумени дрехи и стени нашарени с анархистки лозунги и нарисувани фалоси. Прочутите модели дрехи, познати днес по цял свят,тогава се продават само на конкретни хора, одобрени по преценка на работещата зад щанда пънк икона Джордън. Три огромни гумирани букви монтирани отвън образуват новото име SEX, което се забелязва отдалече и кара доста хора да пресичат на отсрещния тротоар. В магазина се събира малка група от удивително изглеждащи млади хора, които ще променят историята на британската музика. Те са там и когато магазинът е преименуван за четвърти път на Seditionaries.

Всички са на мнение, че Вивиън Уестуд е творческата сила, а Макларън – устата, която „узаконява“ творенията й с „интелектуалната си бълвоч“ (думи на Джони Ротън). Единодушни са й, че Вивиън е гениална, но и много луда.

Марко Пирони лично ми разказа, че когато за пръв път съзрял Вивиън, бил потресен, защото никога преди това не бил виждал някой като нея.

„Магазинът беше много странен, готин и секси,“ каза ми веднъж той, „Малкълм беше много приказлив, а Вивиън леко плашеща. Тя е малко луда, да знаеш. Но изглеждаше фантастично.“

Джон Лайдън (бивш Ротън) пък казва: „Тя беше вълнуващо изобретателна. Само дето дрехите ѝ не бяха правени за човешкото тяло, а по-скоро бяха произведения на изкуството. Забрави да ги носиш, аз се опитвах много пъти, но те или нямаха ципове там където трябва, или се разпадаха… Фланелките ѝ бяха велики, стига да не ги переш. И не си мислете, че ни даваха дрехите ей -така – трябваше да си ги купуваме, макар и с лека отстъпка. Вивиън си беше родена магазинерка в стил Маргарет Тачър, тоест падаше си диктатор – казваше ти, това ще ти го продам само ако го купиш в комплект с еди кое си, иначе няма да ти го дам – и край! После пък имаше наглостта да каже на медиите, че ТЯ била измислила заглавието Anarchy in the UK – ама че дърта овца! С нея редовно се оплюваме един друг, но всъщност помежду ни има голямо уважение. Реално погледнато, в днешно време има ли някой друг освен Вивиън, който да е така предизвикателен и да се движи постоянно по ръба?“

Покрай Марко се запознах и с бивщата съпруга на Адам Ант, Лорейн, която дойде да снима тогавашната ни група, издавана от лейбъла на Пирони. Тя е бивша асистентка на Уестуд и сподели, че Вивиън е способна да бъде много неприятно критична и да се държи ужасно надменно, но понякога е  най-милият човек на света. „Просто е малко луда,“ добави Лорейн.

Хм, къде ли сме го чували това….

Лайдън: „Когато Sex Pistols се събраха за турнето през 1996-та, Стийв Джоунс си поръча сценични дрехи от Вивиън. Само че не посмя да ѝ прати актуалните си мерки, защото беше понапълнял, а Вивиън беше ужасна крава в това отношение, казваше „Не правя дрехи за дебелаци!“ Та когато дойдоха дрехите, Стийв не можа да облече нито една от тях, защото му бяха малки, само една шапка му ставаше, хахах!“

Автобиографията Вивиън Уестуд (превод: Герасим Славов, Деян Кючуков, 332 стр. е на пазара от Colibri, цена 25 лв.

Заповядай на представянето ѝ  – 15 февруари,  CORSO Party Hall, Цар Освободител 10, точно срещу Руската църква, от 19:30 ч.