Те едва сега започват, драги ми възмутен и сексуално неизтормозен читателю.

Съжаляваме да ти го съобщим, но ще ставаш и ще лягаш с името на Уайнстийн и хаштага #MeToo още дълго време. Идват традиционните декемврийски равносметки за най-важното от 2017, след това годишни награди, Златни глобуси, Оскари. И ако на топа на устата миналата година неотменно беше Доналд Тръмп, то тази със сигурност ще са сексуалните посегателства основно върху жени, но и срещу мъже. Втори месец темата е новина номер едно, едва ли не през ден. Тъкмо се поразведрим с Гришо и Мис България и ето в поста си за Деня на благодарността между пуйките и семейната идилия Ума Търмън ще каже:

“Честит Ден на благодарността на всички! (Освен на теб, Харви, радвам се, че се печеш на бавен огън, защото не заслужаваш бърз куршум)”.

Защо със закъснение, скъпа Ума? “Защото досега бях толкова ядосана, че не исках да говоря, защото щях да кажа неща, за които после да съжалявам.” Fair enough. На същата честота и по същото време Мелинда Гейтс излиза с авторска колонка в списание Time: “Дискриминацията, тормозът и изнасилването никога не са били приемливи. Просто бяха приети.” Единственият начин това да се промени е с гласа на безбройно много жени. Друг начин просто няма. Така че всички, на които малко им е втръснало от темата, ще трябва да се заредят с огромно търпение. #MeToo не само няма намерение да слиза от тренда, но има и много големи шансове да е на корицата на тазгодишния брой на Time Person of the Year.

На всички, на които все още не им е ясно защо се случва всичко това и защо точно по този начин, препоръчваме да започнат (ако имат желание да си го изяснят, разбира се) с една история, преживяна и писана във времето, когато нямаше ни хаштагове, ни интернет. Става дума за личната драма на 15-годишната Мелинда, която е изнасилена на един ученически купон в края на 8 клас. Историята е колкото фикция, толкова и разказ от първо лице на Лори Халсе Андерсен в книгата ѝ Говори. Събитията в нея се случват преди повече от 20 години, но романът излиза сега за първи път на български, при това напълно случайно премиерата му съвпада със скандалните разкрития за мащабна на сексуалните посегателства върху жени в световен мащаб.

 

 

 

Ученическите преживявания на авторката, разказани чрез историята на Мелинда, дълго време са забранявани в щатите от библиотеки и училища под претекст, че в книгата има порнографско съдържание. Нищо подобно, самото изнасилване почти липсва. Книгата обаче е крайно неудобна, защото светът, който вижда Мелинда през очите на едно изнасилено момиче е далеч от приветлив, приемащ, примерен. Щастливите сред нас, които не сме преживявали насилие, няма как да си представим какво им е на жертвите. Нито преди 20-30 години, нито днес. Затова и на мнозина им е трудно да си обяснят вълната от разкрития и задават въпроси от типа на “Защо чак сега?”, “Чак толкова зле ли е било?”, “Не им ли е минало вече?”.

It doesn't happen often, but since it's #nationallipstickday …..

A post shared by Laurie Halse Anderson (@halseanderson) on

Авторката Лори Халсе Андерсен.

Не им минало. Поне не докато не го изрекат на глас, или не го напишат на стената. Виртуалната както е през 2017 и истинската стена, както прави Мелинда в Говори. Изговарянето на истината за преживяното е първата необходима стъпка за преминаването от лагера на “жертвите” (victims) в лагера на “оцелелите” (survivors). Тази промяна в нагласите и възприятията е и основата на случващото се през последните месеци. То бележи не само 2017, но и цялостното зараждане на тенденция за промяна не толкова в ценностите, колкото в поведението. Защото, както вече цитирахме Мелинда Гейтс, черно на бяло употребата на власт и позиция за извличане на сексуални удоволствия никога не е била в полето на общоприетото. Просто е била общоприемана. От всички – от насилниците, от насилваните и от тези, които са знаели какво се случва.

Лори Халсе Андерсен на 17 години.

Сега е времето, в което вторите събират сили да превърнат общоизвестното в общоненавистно. Ще им трябва време, за да го направят, а на нас търпение, за да ги изслушаме. Отказът да го направим може да означава единствено едно – да допуснем напълно реалната възможност вместо те да са последните жертви, ние да се превърнем в поредните.

Още по темата – в дискусията за сексуалното образование в училище в предаването Нова култура по Дарик.

Говори от Лори Халсе Андерсен е издадена от Сиела