Наскоро, по повод терористичния акт в Брюксел, бе извадена от архива снимка от антитерористичния рейд на световните лидери, проведенв Париж след разстрела на журналистите от сп. Шарли Ебдо и паралелното убийство на полицаи и обикновени граждани.Снимката обиколи света и предизвика много противоречиви коментари главно защотоизглеждаше някак нагласена и неискрена. Европейските лидери в средата начелната колона сякаш се бяха наговорили да разделят Натаняху и Абас впротивоположния край, а те като скарани съперници гледаха неловко в страни. Съвместният рейд беше под мотото „Не натероризма”.

Наивно е да се вярва, че такива медийни PR-етюди  могат да спрат тероризма и той взима всеповече жертви, както стана в Истанбул, Брюксел и Пакистан.

В Израел от близо половин година това еежедневие. Не минава ден да не бъдат убити или ранени стари хора, майки с деца,момичета и момчета на военна служба. За войната на ножовете се използваттийнейджъри, домакини, възрастни жени скрили в пазарските си чанти оръжието, скоето допреди час са приготвяли семейния обяд. Използвани е точната дума,защото трудно може да се приложи закона върху деца, убиващи други деца, азастреляната на място жена с нож в ръката е прекрасна пропаганда за световнияфотообмен.

Именно в стила на пропагандата е пресконференциятана президента на Палестинската автономия Махмуд Абас от началото на тазиседмица. На нея той поиска съд за израелски войници, нападнати от дваматерористи и настоя за извинение на семействата им.

Случаят е следният: двама терористи издебватизраелски войник, единият от тях го пробожда с нож, войникът все пак успява дапроизведе изстрел и да го рани. На помощ се притичва друг израелски войник и сточен изстрел ликвидирва терористът.

За нормалната логика на европейското мислене втози случай съвсем ясно се отграничават нападателят и жертвата. На съвсем другомнение е човекът, който носеше кокардата Je suis Charlie Hebdo на онзи протест против тероризма. Според неговече е прекрачена червената линия с ликвидирането на ранения терорист. Абасизиска съдебен процес за изясняване на случая и настоя израелския войник да сиполучи заслуженото, като иронично подчерта, че няма предвид да му се връчимедал.

Израелците реагират с нарастващо раздразнениена това предизвикателство за здравия разум. И без това напоследък се задаватвъпроси докога ще се изплащат обезщетения на семействата на убити терористи подпредлог, че са останали без издръжка. На името на терористи, избили целисемейства, се назовават улици в автономията, пропагандата слави убийци надеца като мъченици и насърчава палестинските младежи да следват техния пример.Не трябва ли Махмуд Абас, ласкаво наричан от палестинците Абу Мазен, да изискаот училищата да се прекрати буквалното обучение на децата как да раняват иубиват израелци с подръчни средства.

Между другото вчера в световната мрежа беразпространен материал на BBC за начина, по който се използват парите на данъкоплатците въвВеликобритания. В анализа бяха посочени доста интересни суми изплащани заобезщетение на семейства на терористи, за поддръжка на училища, в които сепроповядва насилие и омраза. Но една доста солидна сума от над 800 000паунда имаше целево предназначение – за възстановяване и реновиране нарезиденцията на президента на Палестинска автономия Махмуд Абас.