Събирателните текстове какво трябва и какво не трябва да четеш сякаш са неизбежна част от дните, свързани с отбелязване на литературна годишнина или празник. И в това нямаше да има нищо лошо, ако книгите в тези списъци се приемаха наистина като нещо основополагащо и важно в интелектуалната и културна история, и израстване на човек. Преди 15 години бях почти сигурна, че трудно ще срещна човек, който не знае кой е Джон Стайнбек или знае нещо повече за “Параграф 22”, освен че изразът се използва като синоним на парадокс. Но човешката памет е къса, а необходимостта от набавяне на знания и опит чрез четене – все по-рахитна.

Затова решихме да използваме Световния ден на книгата и авторското право, за да напомним за няколко книги, които все повече хора се правят, че са чели, а все по-малко всъщност са. И ако ти си един от тях, няма нищо лошо тайничко да решиш да поправиш това, благодарение на нашето припомняне. Защото няма нищо лошо да направиш нещо смислено по-късно. Има лошо да не го направиш изобщо.

“Майстора и Маргарита”, Михаил Булгаков

“Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!”

Защо да я прочетеш?

Булгаков прекарва последните години от живота си в писане на романа, който се надява да се превърне в “най-добрия руски роман”. Въпреки че не доживява да види произведението си отпечатано, може да се каже, че целта му е изпълнена. Романът съдържа всичко – от магия, социална критика, ирония и любов, до приключения и религия.

 

“На изток от Рая”, Джон Стайнбек

“- Ти можеш!

Очите му се затвориха и той заспа.”

Защо да я прочетеш?

Защото е не само един от най-пищните и мащабни романи в американската литература, но и една от най-размазващите семейни драми в историята на фикцията. Базирана на библейския мит за Каин и Авел, книгата на Стайнбек си струва и времето, и усилията, и търпението, които ще вложиш в нея.

 

“Братя Карамазови”, Ф. М. Достовевски

“Да се влюбиш, не значи да обичаш. Можеш да се влюбиш и ненавиждайки. Запомни!”

Защо да я прочетеш?

Последният роман на Достоевски, който често е определян като магнус опуса на руския писател, тъй като в него е вложена идеята за свръхчовека. Животите на няколко братя, всеки един от които крайно различен от останалите, се преплитат в една от най-сложните фабули в литературата. Безспорно висока топка, която ще те накара да се чувстваш толкова удовлетворен и извисен след прочита, че не трябва да имаш колебания дали да го правиш.

 

“Цар Плъх”, Джеймс Клавел

“Когато човек се научи да пие чай от празна чаша или да гледа как камъка расте, тогава и само тогава той е в пълна хармония със себе си и със заобикалящия го свят.”

Защо да я прочетеш?

Стивън Кинг се вдъхновява за написването на новелата си “Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк” именно от този роман на Клавел, който е най-краткия, практичен и ударен от т.нар. “Азиатска сага”. Освен това успява да пъхне живота в метафоричните рамки на един затвор и така да изгради роман около нещо, което би могло да бъде прието и за социален експеримент, и за различна гледна точка върху ВСВ.

 

“Параграф 22”, Джоузеф Хелър

“Майор Майор беше роден прекалено късно и прекалено посредствен. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.”

Защо да я прочетеш?

Защото е крайно време да разбереш за този параграф и нещо повече от парадокса за лудите и армията. А така ще се запознаеш и с една от наистина забавна история, представител на едно специфично чувство за хумор в литературата, което е предназначено главно за интелигентни хора. Тъкмо ще разбереш дали си от този тип.

 

“На западния фронт нищо ново”, Ерих Мария Ремарк

“И знам едно – всичко онова, което сега, докато сме на война, потъва като камък в нас, ще се пробуди отново след войната и тогава тепърва ще започне борбата на живот и смърт.”

Защо да я прочетеш?

Защото Ремарк познава войната и ѝ е позволила да смаже психиката му, но да запази хуманизма и любовта към езика. В романите му ще видиш и двете неща и трудно ще спреш само с една книга. Бягай далеч от мисълта, че ще четеш само военни книги с него. Той умее да надгражда и най-обикновената история по разкошен начин. Но и малко истории за война, писани от войник, могат да са обикновени.

 

“451 градуса по Фаренхайт”, Рей Бредбъри

“Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем дори да си представим, за да накара една жена да остане в горящата къща; в тях непременно трябва да има нещо. Човек не остава ей така, за нищо.”

Защо да я прочетеш?

Смята, че има два типа читатели на Бредбъри – които харесват повече “Вино от глухарчета” и които харесват повече “Фаренхайт”. Ние очевидно сме от вторите и намираме романа за един от триумфите на въображението, особено за онези, които си падат по четенето на книги за четене и литература. А и книгата е кратка, действието върви неусетно и няма да се мъчиш като грешен дявол да четеш претенциозни параграфи. Тук е лесно.

 

“1984”, Джордж Оруел

“Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.”

Защо да я прочетеш?

За да не повтаряш същата грешка като с “Параграф 22” и да се преструваш, че си чел книга само защото някъде си прочел каква е основната ѝ идея. Оруел е много повече от антиутопиите си, но е нормално да започнеш с “1984” и да я четеш отвъд клишето “Големият брат те наблюдава”.

 

“Повелителят на мухите”, Уилям Голдинг

“Възрастните спасяват децата… но кой ще спаси възрастните?”

Защо да я прочетеш?

Колко пъти си си казвал, че искаш да прочетеш много интересна книга, която ей така от раз да те погълне и после да не знаеш къде си? Ако очакваш това от НЕлюбовен роман, заповядай на един самотен остров, където група деца ще поставят основите на свое собствени общество, което постепенно се извращава до всички познати отклонения на идеализма, които познават и възрастните.

 

“Към фара”, Вирджиния Улф

“Светлина тук изискваше сянка.”

Защо да я прочетеш?

Няма да лъжем, Улф не е весел и лесен автор, но и няма причина да бъде. Тя е ярък представител на модернизма и освен емоционални проблеми, е носила със себе си и особен поглед към света около себе си, който се слива и с литературата ѝ. “Към фара” е емблематична книга, която може би ще те обърка, но може и да те срещне с любимия ти наблюдател на детайлите в човешките взаимоотношения.

 

“Одисей”, Джеймс Джойс

“Историята”, казва Стивън, “е кошмар, от който се опитвам да се събудя.”

Защо да я прочетеш?

Сигурно има причини, но има и ние на какво да се учим. Още не сме чели “Одисей” до края. Или до средата.

 

“Хладнокръвно”, Труман Капоти

“Не е срамно лицето ти да е мръсно. Срамно е, ако го оставиш такова.”

Защо да я прочетеш?

Защото е документален роман, връх на кариерата на Капоти като журналист и писател. След като научава за бруталното четворно убийство на семейство в Канзас, той заминава за мястото на събитието и интервюира всички, свързани с него, в това число и двамата извършители, които вече са заловени и са в затвора в очакване на изпълнението на смъртната си присъда.

“Спасителят в ръжта”, Дж. Д. Селинджър

“Лошата новина е, че понякога да правя глупави неща ми е забавно.”

Защо да я прочетеш?

Прочети я, защото най-вероятно и твоето време да бъдеш млад бунтар е отминало, но това на Холдън е вечно. Изкарай с него известно време и му прости младежката дързост и всички глупости, които ще направи. После си спомни какво е да си млад и да плюеш срещу вятъра.

 

“Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин

“Човек не може винаги да се надсмива над някого, без от време на време да се натъква на нещо остроумно.”

Защо да я прочетеш?

Все пак и романтиката има в живота. И красивите рокли, и любовните игри, и приемите. Стига да са пресъздадени с вкус, разбира се. Не всеки може да го прави като Джейн Остин.

 

“Властелинът на пръстените”, Дж. Р. Р. Толкин

“Не всяко злато сияе,

не всеки скиталец е враг,

здрав старец не вехне до края,

не жари слана корен як.

Ще лумне пак пламък изгаснал,

над сянката – лъч засиял,

строшеният меч ще зарасне,

сваленият пак ще е крал.”

Защо да я прочетеш?

Филмите не се броят, макар да са убийствени. Светът на Толкин е още по-огромен от това, което Питър Джаксън успява да преведе на екран, така че действай и ще видиш попаднеш в съвсем ново приключение, с още повече герои, още повече дребни препятствия и още повече магия.

 

“Врява и безумство”, Уилям Фокнър

“Часовниците убиват времето…”

Защо да я прочетеш?

Фокнър е разнообразен и адски талантлив писател, който може, както да пише реалистични разкази за живота на обикновени американци, така и да ти разкаже история за разпада на едно семейство от няколко гледни точки, едната на умствено изостанал мъж. Неслучайно името на книгата е това. Представи си какво е да гледаш през призмата на такъв човек и да четеш неговите мисли. Не е лесно.

 

“Том Сойер”, Марк Твен

“Той беше открил велик закон на човешкото действие, без да го знае – а именно, че за да накара мъж или момче да пожелаят нещо, е необходимо само да направи това нещо трудно за получаване.”

Защо да я прочетеш?

Да, това е по-скоро детска книга, но е великата прелюдия към определяния като най-добрия американски роман (онзи за Хъкълбери Фин). А и да се върнеш в пролетните обятия на детството.

 

“Кланица 5”, Кърт Вонегът

“И дори войните да не продължават да идват като ледници, все пак ще има обикновена стара смърт.”

Защо да я прочетеш?

Автобиографичен роман на Вонегът, който ще ти даде старт в неговия стил и дух, ако все още не си навлязъл там.

 

“Ана Каренина”, Лев Толстой

“Жените са главната спънка в дейността на човека. Трудно е да обичаш една жена и да се занимаваш с нещо.”

Защо да я прочетеш?

Да, знаеш, че накрая Ана се мята под влака и че преди това напуска съпруга си заради по-млад мъж. Обаче това няма как да е по-повърхностно и неправилно синтезиране на този грандиозен портрет на психическия и физически разпад на една сложна жена на средна възраст.

 

“Сто години самота”, Габриел Гарсия Маркес

“Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората.”

Защо да я прочетеш?

Колко шантави неща могат да станат в рамките на един единствен роман? Ако говорим за магически реализъм и Маркес – много. Ще излезеш от всичко стандартно, свързано с историите, които си чел досега, и ще отидеш във въображението на един от най-летящите мъже, крачили някога из света на писането.

 

“Полет над кукувиче гнездо”, Кен Киси

“Цялата история ще ви се стори твърде ужасна, за да е действителна, твърде страшна, за да е истина…”

Защо да я прочетеш?

Кен Киси е бил доброволец в правителствена програма за изследване на наркотични средства. Романът е плод на опита му в нея и затова е жив, дишащ, плътен и важен. Пък и действието се развива в лудница.

 

Разкази на Чехов

Защо да ги прочетеш?

Защото ще се смееш с тях, ще си починеш с тях, ще се срещнеш с колоритни герои и неочаквани обрати, а разказите трябва да ти дават това, нали?

 

“Пътят на Икар”, Любен Дилов

“Носейки се все напред и напред, човек, изглежда, е осъден постоянно да тъгува за своето минало.”

Защо да ги прочетеш?
Защото това е един от най-добрите научнофантастични романи, писани някога. (Дори братя Стругацки твърдят, че е един от петте най-добри романи в жанра за времето си). Чети го отвъд българското, отвъд дори рамките на фантастиката. Космосът му ще те помете и ще се попиташ защо някой някъде не е говорил повече за тази книга и днес тя стои забравена.