Правите филми от 40 години, изпитвате ли носталгия към 80-те, 90-те или и сега ви е интересно?

Разбира се, че имам спомени, и добри и лоши, но не съм се фокусирал върху нещо в миналото, за което да смятам, че са “златните години”. Живея в настоящето, вълнувам се от случващото се в момента. Има много събития, които да ме провокират, да ме ядосат и върху които човек може да надгради и да прави изкуство, при това с позитивно послание.

Ейбъл Ферара и съпругата му Кристина на премиерата на филма Пазолини на кинофестивала във Венеция, 2014 година. (Photo by Pascal Le Segretain/Getty Images)

Повечето ви филми са доста провокативни, докато в момента като че ли тенденцията е киното да става все повече и повече политически коректно. Например да разказваме повече истории за силни жени в контекста на #MeToo. Има ли опасност киното да загуби скандалност?

Аз имам три дъщери и разбирам много добре какво е да си жена в днешния свят. Макар че във всичките ми връзки жените са били много силни. Що се отнася до киното, човек трябва да остане верен на себе си, да прави това, което иска, което го вълнува, какво иска да покаже на света като артист. Не трябва да се страхуваме от нищо, да мислим как хората ще реагират и ще възприемат изкуството ни, трябва да изкарваме наяве истинската си природа. Тя може да бъде всякаква, различна, грозна и човек трябва да се справи с нея. Ти си толкова извратен, колкото са тайните ти. И ако ще правиш филм, който да е политически коректен, най-вероятно ще прикриеш с него нещо друго, което е важно за теб.
Едва ли някой би си признал, че прави филми, за да се хареса на публиката…
Но всички това правят, за да запазят работата си, да си купят нова кола, не за да изразят себе си, а за материални печалби. И никой няма да се откаже от това. Ако нещо е заплаха за работата ти, не го правиш.

Харви Кейтел и Ейбъл Ферара (Photo by Vittorio Zunino Celotto/Getty Images)

И как се справяш с това противоречие?

Снимаш филмите, които са на сърцето ти, оставаш верен на себе си и не го правиш за пари. Не се страхуваш, че ще останеш без работа. Ако снимаш филми, значи имаш работа, имаш игра. Тя може да не ти носи пари, но трябва да превъзмогнеш този страх. Какво беше казал Куинси Джоунс… Когато парите влязат в стаята, Господ излиза.

Вярвате ли в това? Никога не сте правил нищо за пари?

Правил съм много неща за пари, продавал съм се за пари много пъти и не се гордея с това и се надявам никога повече да не ми се налага. Няма какво да се залъгвам и да го крия, но не е нещо към което се стремя и искам да се връщам. Това не е бил най-добрият Ейбъл.

Това ли би бил съветът ви към младите режисьори?

Да, забравете за страха и за парите. Разберете защо го правите, защо искате да снимате филми. Гледайте класиците и големите майстори и се учете от тях. Затова и направих филма за Пазолини, този човек е умрял заради убежденията си. Ако искаш да правиш филми, да си актьор, режисьор, летвата е вдигната много високо. Трябва да си готов на тази жертва.

Ейбъл Ферара на прожекцията на филма си Пиаца Виторио на кинофестивала във Венеция през 2017.(Photo by Pascal Le Segretain/Getty Images)

Има ли такива хора и днес, готови да умрат заради изкуството си?

В нашата индустрия не знам, аз не съм един от тях. Освен това има много повече начини да умреш освен този да те застрелят или прегазят. Но съм убеден, че всеки ден се раждат хора, които са готови да се борят за идеите си и го правят. Те може да не са хората, за които чуваме непрекъснато, може да не знаем, че съществуват. Тези хора нямат по един милион гледания, не правят хитове. Може би работят на тавана в дома на майка си, в някой гараж някъде в Канзас, кой знае. Но правят това, в което вярват. Или поне на мен ми се иска да вярвам, че е така.

Да поговорим за проблема, който има Америка с оръжията и насилието във филмите.

Америка няма проблем с оръжията. Имаме Втората поправка на Конституцията, която позволява на хората да носят оръжие. Това е Америка и тя е изградена на това право. Когато Хитлер е превземал Полша, никой не е имал оръжие да се защити. Аз живея в Италия, там никой няма оръжие, нито пък в Русия. Защото правителството така е решило. В Америка хората имат оръжия, за да се защитят от правителството. Ако живеех в Ню Йорк, щях да имам оръжие, за да се защитавам от Тръмп и неговите глупости, защото аз не съм поданик на Доналд Тръмп. Така стоят нещата в Америка. Трагедията на децата, които стрелят по други деца, e съпътстваща щета от правото да имаш оръжие. Само преди няколко десетилетия в Европа правителствата изтрепваха масово хора и никой не можеше да се защити. В Америка можеш да се изправиш срещу някой, който твърди, че е представител на по-висша раса. Нали ме разбирате?
Колкото до децата, които излизат и започват да стрелят, проблемът не е в оръжията, а в това, че никой не е научил тези деца да ценят човешкия живот. Много от тях не са имали бащи, живеят на ръба, не ходят на църква, никой не ги възпитава. Учат се от видео игрите, които играят по цял ден и в които стрелят наляво и надясно. И след това излизат и не правят разлика между насилието в игрите и филмите и насилието в истинския живот. Тя нямат никакво уважение към живота на другите, защото никой не уважава техния живот.
И това е отговорността на възрастните, не само към собствените им деца, а към всички. Ако показваш на децата филми с насилие, ако им продаваш видео игри, ако могат да влязат в гугъл и да видят отрязани глави или хардкор порно. Всичко това е в къщите на децата и те са жертви на консуматорското общество, в което някой иска да забогатее на техен гръб.

Казахте, че сега живеете в Италия, бихте ли се върнали в Ню Йорк, след като изтече мандатът на Доналд Тръмп?

Не, няма причина да се върна там. Манхатън е детска площадка за богати дечица, завладян е от милиардери. Храната е ужасна, въздухът е ужасен, хората работят 24/7 само за да си платят наема. Не го разбирам. За някой може би това е раят, но аз познавам друг Ню Йорк. Сега съм тръгнал на изток, живея в Рим, но мисля да продължа още по-наизток.

Филмите на Ейбъл Ферара са на София Филм Фест:

РАЗКАЗИ ЗА СТРИПТИЗЬОРКИ

25.03.2018
КИНО „ОДЕОН“ – 18.30 часа
ПИАЦА „ВИТОРИО“
23.03.2018
ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ – КИНО „СЛАВЕЙКОВ” – 20.30 часа
ПАЗОЛИНИ
26.03.2018
КИНО „ОДЕОН“ – 21.30 часа
КРАЛЯТ НА НЮ ЙОРК
24.03.2018
КИНО „ОДЕОН“ – 18.30 часа
ЕЙБЪЛ ФЕРАРА: ALIVE IN FRANCE
24.03.2018
ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ – КИНО „СЛАВЕЙКОВ” – 18.30 часа
27.03.2018
КИНО „ОДЕОН“ – 18.30 часа