В последните дни няма спортно събитие в САЩ, в което водеща тема за размисъл да не е кой ще е поредниятспортист, който ще изрази своя протест срещу расовата несправедливост,заставайки на едно коляно по време на изпълнението на националния химн настраната. Често за зрителите това се оказва по-интересно дори от крайниярезултат, а коментаторите връщат темата по няколко пъти по време на ефир.

Крак повлече (до голяма степенбуквално) куотърбекът на San Francisco 49ers – КолинКаперник. Още на първия мач на своя отбор в новия сезон на NFL Колин застанана едно коляно по време на химна, предизвиквайки вълна от негодувание от феновеи анализатори от всички раси. Освен очакваните освирквания на стадиона, някоифенове стигнаха и по-далеч като ритуално изгориха екипи с неговото име. Колиннасочва своя протест срещу полицейското насилие над чернокожи и го обяснява сдумите:

Няма да се изправям, за да показвам уважението си за флагана държава, която потиска чернокожите и цветнокожите.

Отвъд крайните реакции и полярнитемнения се появи и друг въпрос – колко точно чернокож е Колин Каперник? Бързасправка показва, че той е дете от смесен брак (чернокож баща и бяла майка),отгледан е от приемно семейство с двама бели родители и като цяло далеч не етолкова черен, колкото стана в очите на феновете. Донякъде куриозно, бившиятиграч и настоящ анализатор в NBC РодниХарисън заяви:

Казвам ви – аз съм чернокож, Колин не е. Той не знаекакво е истински расизъм и какви са проблемите на чернокожите.

След това се извини като каза, чее мислел Колин за бял.

Протестът на Колин се превърна втенденция и много играчи, не само от NFL, а отмного различни спортове последваха неговия пример. Едни заставаха на коляно,други вдигаха юмрук във въздуха (по примера на Тони Смит и Джон Карлос, даденна Олимпийските игри в Мексико през 1968-а), а трети, които всъщност бяха иболшинство, заявиха, че не това е начинът да се протестира и че химнът с нищоне им е виновен.

Още по-неловко стана, когато впротеста започнаха да се включват бели спортисти. Така например най-силновнимание привлече Меган Рапиноу от женския национален отбор на САЩ по футбол.Меган е бяла жена и не получи голяма подкрепа за своя протест, като някои дория заподозряха в опит да си направи евтин PR.

Снимка: Kevin C. Cox/Getty Images

Всичко изглежда объркано. Едничернокожи протестират така, а други намират този вид протест за обиден. Някоиот вторите дори са съгласни с темата на протеста, но за тях химнът оставасвещен. Повечето бели спортисти пък не смеят да кажат нищо по темата, защотознаят, че веднъж заплетени в темата за расизма, много лесно могат да се окажатпозорно уволнени и да се извиняват публично за всяка своя неволно изпуснатадума по всички сутрешни блокове.

В крайна сметка обаче САЩ есвободна държава и всеки може да изразява своя протест както пожелае. Някоиотбори излязоха с публични декларации, че окуражават играчите си да стоят правипо време на химна, но ако решат да не го сторят – никой няма да оспори правотоим на протест.

Остава само да се чудим дали тозивид протест няма да се превърне в международна спортна тенденция и дали (и закакво) и някой български спортист ще покаже своя протест по време на химна.