След падането на Търново през 1393 година един от най-важните български ръкописи, Четириевангелието на цар Иван Александър, е изнесено от страната в Цариград, за да бъде опазено. След това то е откупено от молдовския владетел Александру чел Бун. Данни за следващите стъпки на ръкописа липсват. Едва през XVII век е открит в записите на светогорския манастир “Св. Павел”.

Емил Велинов, директор дирекция Вероизповедания

Документите показват, че през 1837 година на посещение в православните манастири в планината Атон пристига британеца лорд Робърт Кързън, който вижда Четириевангелието в библиотеката. По онова време игумен на манастира е българин. Когато на сбогуване питат лорд Кързън какъв подарък би пожелал да получи, той избира именно Четириевангелието. За негова изненада, българският игумен му дарява Четириевангелието.

Емил Велинов, директор дирекция Вероизповедания

До 1917 година Четириевангелието, заедно с Видинското евангелие, както и редица други ценни ръкописи са притежание на семейството на лорд Кързън. Съпругата на лорд Кързън дарява колекцията от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон, а по-късно Четириевангелието се премества в Британската библиотека.

На аудиенцията на 25 май в Рим, министър-председателят Бойко Борисов подарява Четириевангелието на папа Франциск. Лондонското Четириевангелие, както също е известен ръкописа, който главата на Римокатолическата църква получава като подарък, е издадено за първи път като пълно фототипно издание, с прилежаща коментарна книга, съдържаща есета на видния австийски българист проф. Хайнц Миклас и проф. д-р Елисавета Мусакова.

Емил Велинов, директор дирекция Вероизповедания

Четириевангелието е един от най-известните български кирилски ръкописи и вероятно един от най-важните писмени документи на българската култура преди падането на Второто българско царство. Оригиналът е излаган  в криптата на храм-паметник “Св. Александър Невски” и в Нацоналния исторически музей.

Снимка: егоист.бг

Великолепно изработеният ръкопис от XIV век, илюстриран с 366 цветни миниатюри, е включен в списъка на ЮНЕСКО “Паметта на света”. Това е най-добре изработеният и най-пълен старобългарски текст, представляващ уникален препис на четирите канонични евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан, изписан на кирилица с търновски устав.

Снимка: егоист.бг

Исторически проучвания показват, че Цар Иван Александър Асен поръчва създаването на евангелието през 1355-1356 година за личната си библиотека. Създадено от монаха Симеон, по-късно Четириевангелието е било притежание и на цар Иван Шишман. Евангелието, като други писмени документи, се озовава извън страната, след падането на България под Османско робство. След библиотеката в Атон евангелието стига до Лондон, където се съхранява до днес в Британската библиотека. То е в голям квадроформат, написано на т.нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.  Четириевангелието е запазено в оригиналния си вид като липсва само една страница.

Характерен с невероятно прецизното графично оформление и богата украса, Четириевангелието се издава в пълно фототипно издание от “Методиеви книги”, Румяна Стоянова, Диляна Русева и Методий Петриков с подкрепата на Виваком. Официално изданието с библиографска стойност и уникален издателски номер на всяко копие, ще бъде представено на 7 юни в Националния Археологически Музей в София. Всяко копие е с включена към него коментарна книга от есета на българиста и доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски”проф. Миклас и проф. д-р Елисавета Мусакова. Досега Четириевангелието не е било отпечатвано в пълната си цялост. Фототипното издание дава възможност на изследователи на българската културна история да видят и изучават едно от най-значимите произведения на българската книжовност и изобразително изкуство.

Снимка: егоист.бг

По време на аудиенцията на г-н Бойко Борисов при главата на Римокатолическата църква Негово Светейшество папа Франциск премиерът Борисов подарява и картина на Павел Митков, изобразяваща Св. Иван Рилски и пещерата, в която е живял, както и разсад за 33 маслодайни рози от Казанлък.

Павел Митков

На срещата с папа Франциск присъстват Западно и Средноевропейския митрополит на Българската Православна Църква Антоний, ректорите на УННС проф. Стати Статев и на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” проф. Христо Бонджолов, директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров, ръководителят на Националната школа по приложна математика Теодосий Теодосиев, както и други официални и духовни лица.

Г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България и г-н Зоран Заев, Министър-председател на Република Македония

Официалната програма от посещението на министър-председателя в Рим завършва с аудиенцията при папа Франциск. На 24 май в програмата бяха включени  поклонение пред гроба на Св. Кирил и посещение на базиликата “Сан Клементе”, където папа Адриан II благославя славянската азбука и книги.

Г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България и г-н Зоран Заев, Министър-председател на Република Македония

За първи път тази година това традиционно посещение беше осъществено съвместно с делегацията на Македония, водена от министър-председателя Зоран Заев.

По-късно същата вечер двете делегации ще участват в прием в българското посолство в Рим по случай 24 май. След посещението на базиликата “Сан Клементе”, двете делегации се отправиха към базиликата “Санта Мария Маджоре”, която е една от четирите велики базилики в Рим и една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на главата на Римокатолическата църква.

На няколко пъти двамата министър-председатели подчертаха значението на съвместното честване на празника.

Вечерта на 24 май беше даден прием в посолството на България в Рим, където също присъстваха двамата министър-председатели и придружаващите ги делегации.