Разбира се, предварително ясно беше, че всичко около новия кабинет „Борисов“ 3 ще е не просто на ръба между комичното и трагичното, а и отвъд него. Беше ясно и, че националистите ще легитимират лумпениадата, в която са свикнали да виреят като политическа хранителна среда. Ясно беше, че реформи няма да има, макар да има вицепремиер с ресор една конкретна реформа (вече да те е срам да я изпишеш). Съвсем ясно щеше да е, че кабинетът ще брани някои корпулентни интереси.  Също така никой не си е правил илюзия, че управляващите ще бъдат нещо по-различно от мрачни балкански субекти. Така де – къде е Макрон, къде е представата на българския премиер, която става ясна от епичното изказване „не е лошо да си дедо, сине, лошо е с баби да спиш“.

 

Изобщо обаче не бяха ясни няколко неща.

 

Неяснота №1: Не беше ясно, че арогантността на управляващата коалиция ще ескалира до там, че още с първия си проектозакон да каже: „ние не работим за населението, което е наш началник, ние сме персонал на олигархията и едрия бизнес“. Да, точно за закона за земеделските земи става дума, зад който всъщност се крие удовлетворяване на мерака за застрояването и на последните останали що-годе чисти плажове по българското Черноморие.  Закон, от който ГЕРБ оттеглиха подкрепата си, но не заради протестите, а ей така да го дооформят.

 

Първият проектозакон на „Борисов“ 3 ни казва в превод: вие нямате значение. А министърът на екологията Нено Димов, в прав текст обясни: има приятни начини на застрояване.  Тези действия обещават, че наглостта ще нараства с квантови подскоци. Пък докъдето мине… А тя ще минава. Засега единствено Пеевски не мина, но когато беше сам по себе си.  Когато е с подставени лица всичко негово си минава.

 

Толкова си можем.

 

Неяснота №2: Не беше ясно, че онзи, който в предходния мандат твърдеше, че българите в чужбина му се „мотаят в краката“, а в последствие самодоволно обясни, че ги е „опраскал“, година по-късно ще отговаря точно за …. българите в чужбина.

 

Преводът на въпросното управленско решение вицепремиерът Валери Симеонов (макар че отделен текст би трябвало да бъде как изобщо Симеонов може да бъде вицепремиер на държава членка на ЕС) допълва превода на Неяснота 1. Не просто нямаме значение. А за да нямаме никакво значение – ще бъдем системно опрасквани.  И българите в чужбина, и тия, които отдавна са в състояние на имиграция, но в границите на страната.

 

Неяснота №3:  Не беше ясно и друго, че иначе възмутените от социалиста Крум Зарков и неусместния му хумор (помните – глупостта с мъченията от Държавна сигурност и нечий дядо) представители на ГЕРБ усилено ще се правят на невидели снимката с хитлеристкия поздрав на зам-министъра на регионалното развитие Павел Тенев. Неясно беше и, че вместо да свият уши и да се посрамуват обединените патриоти няма да изнаглеят още повече в откровението на Валери Симеонов, че и той вероятно имал майтапчийски снимки от Бухенвалд. „Дали някой не може сега да каже: Подавай оставка и се прибирай на село“, продължава „остроумно той“.

колаж – Иван Червенков

На това превод не е нужен. Той би бил същият както блъскането на възрастна жена по границата.

 

И не само това – ако България беше нормална държава, тия двама шегобийци щяха мигом да бъдат запокитени не на село, а в най-тъмната част на обществения живот – „осъдени“ на вечно изгнание.

 

Лошото е, че това няма как да стане. Защото и политиците, и медиите, и обществените (всички с малки изключения) не уважават човешкото достойнство като ценност. А оттам и човешкия живот.

 

От встъпването във властта на кабинета няма и месец. И всички обяснения, че Пеевски си има квота, че няма непредставен олигарх, че „стабилността“ всъщност е хранителна среда за обичайната по нашите географски ширини мерзост, нямат никакво значение.

 

Само в последната една седмица с три напълно неочаквани прояви на наглост управляващите казаха следното: Вие не ни интересувате. Или и да ни вълнувате то е само в смисъла – да принизим достойнството ви до толкова, че изобщо да не можете да ни се възпротивите.

 

Защото те – шегаджиите с човешки животи искат точно това. Пихтиеста маса избиратели, претръпнала от всевъзможни безобразия, която да повярва, че тя самата няма значение. След година-две подобен маниер на управление не за шеф на ДАНС, а за премиер да го изберат Пеевски, няма да има нито един човек на улицата. Защото всички ние ще смятаме, че нямаме значение.

 

Неяснота №4 (бонус): Дали наистина ще позволим това да ни се случи?