След заседание на ръководството на Християндемократическия съюз (ХДС) в неделя Ангела Меркел заяви, че е готова за 4-ти път да се кандидатира зафедерален канцлер на Германия. Въпреки че от доста време тя отказваше да обяви своето намерение,кандидатурата ѝ не бе неочаквана.

В последно време предположенията за номинацията ѝ се засилиха от официалния правителствен поздрав към Доналд Тръмп, в койтоМеркел изказа желание за развитие на двустранното сътрудничество между САЩ иГермания на основа на свързващите ги западни ценности. Още тогава редицаанализатори приеха думите за скрита заявка за участие в избори във времена, вкоито десният популизъм набира сила и смело отредиха на Меркел ролята на стожер на либералнатаидея. Нескритата подкрепа на Барак Обама и посещението му в Германия в периода16-17 ноември може би са още един довод, но едва ли са били определящи зарешението на Меркел.

Практическият анализ показва, че за ХДС Меркел ебезалтернативният успешен вариант пред останалите опции – германският воененминистър Урсула фон дер Ляйен, германският министър на финансите и единот най-дълго служилите политици във федералната република Волфганг Шойбле и министърътна вътрешните работи на Германия Томас де Мезер – все личности, на които липсва широка общественаподкрепа и харизмата на бъдещ лидер на държавата. Въпреки, че рейтингът наМеркел през последната година и половина се срина. Преди месец обаче тойотново започна да се покачва, като в момента е над 55% според агенция Emnid. „Канцлерът на свободния свят“ има безпрецедентна разпознаваемост в странатаи няма нужда от налагане.

На второ място анализатори, добре познаващиМеркел, твърдят, че желание за още един мандат не ѝ липсва, а причината закъсното му обявяване следва да се потърси в противоречията между ХДС и ХСС.Партиите сериозно се отдалечиха по повод разбиранията си за похода за справянес мигрантската криза. Различията и до момента продължават, но от ръководстватана партиите вярват, че пред тях е по-важна общата цел да не допуснат на власт “Червено-червено-зеленатакоалиция” между ГСДП, Зелените и левите. Ето че и лидерът на ХСС Хорст Зеехоферподкрепи открито Меркел, по думите насвоя заместник Маркус Сьодер “ако не с еуфория, то поне с уважение”.

Коя е Меркел?

През 2005 г. Меркел стана първатажена-ръководител на правителство в Германия и първият лидер на обединенаГермания, израснал при комунизма в бившата Източна Германия. Сега, внавечерието на 4-тия си мандат, Меркел е изправена пред предизвикателства отнов тип – Брекзит, разпадане на ЕС, сътресения в НАТО, вълна на популизъм инационализъм, обострени отношения с Турция на портата на мигрантския поток, протестсрещу статуквото.

Ако Меркел спечели през 2017 г. и изкара пълния сичетиригодишен мандат, то тя ще достигне следвоенния рекорд от 16 години на свояментор Хелмут Кол.

Първите тримандата на германската канцлерка бяха белязани до голяма степен от благоразумие,консервативност, приспособимост и стабилна обществена подкрепа, предаде ДПА.

За мнозинаобаче Меркел прекали с промяната на курса на ХДС и с позицията си спрямомигрантите. След десетилетие на власт много германци се чувстват разочарованиот своята канцлерка.

Ако Меркелиска за 4-ти мандат да поеме управлението на 4-тата най-голяма икономика вЕвропа, тя ще трябва да покаже повече от авторитет, опит, класа и предвидимост.От международната сцена ще трябва да се вгледа в проблемите и предизвикателстватапред собствената си държава. Ще трябва да развие нови идеи, с които да сепротивопостави на разпада на ЕС и популизма, да предложи политики и най-вечеконкретни резултати. Във времена на криза са нужни промени. И ако Меркел неуспее да ги иницира и да убеди избирателите си, че може да ги реализира, щебъде възприета за част от статуквото и ще загуби.

Какво да очакваме?

Официалното обявление на кандидатурата на Меркел емного силен коз за Червено-червено-зелената коалиция, за която се открива блестящавъзможност за силна анти-кампания и обединение на недоволството на всичкигерманци, останали разочаровани от Меркел след нейната поканата към мигрантите.Силният противник по всяка вероятност ще бъде катализатор за обединение налевите и социалдемократически формации, които имат редица различия повъзгледите си за управление на Германия, но които са готови да ги преглътнат вимето на общата победа. И жлъчните послания вече заваляха. Експертите очакватоще повече атаки, черен ПР и силни крайни тези в хода на същинската фаза на кампанията. Средспряганите имена за потенциален опонент на Меркел са лидерът на ЕропарламентаМартин Шулц и вицеканцлерът и председателят на ГСДП Зигмар Габриел.

Антисистемните настроения в Германия вече набрахасериозна инерция при местните избори в Германия и от силата на популисткатавълна в САЩ и Франция.

Изборите в Германия ще бъдат сложни и непредвидими. Съревнованието е наняколко плоскости – ляво-дясно, управляващи-опозиции, традиционализъм-популизъм. Резултатите в САЩ и процесите във Франция през пролетта със сигурност ще повлияят за вота в Германия през септември.

Както отбеляза анализаторът на Дойче-велеКай-Александър Шолц “кандидатурата таМеркел дава много шансове”. Тя също така обаче крие много неизвестни и ще преминепрез редица предизвикателства.