Едни от основните предизвикателства днес са свободата на словото и езика на омразата. Особено в интернет.

Не, господин Тръмп, ние не сме с вас!

През уикенда от Туитър сензационно обявиха, че в рамките на следващите 48 часа ще изтрият профила на Доналд Тръмп заради неговата „расистка и разделяща реторика”. Ние няма да толерираме наши активни потребители, чиито послания се основават единствено на омразата, расизма и липсата на толерантност. Доналд Тръмп може и да е избран в Белия дом, но най-малкото, което може да направим, е да му се противопоставим в името на американския народ, се казва в официалното съобщение.

Иронията в случая е, че Туитър бе “острието” в кампанията на Тръмп, който се дистанцира от традиционните медии и изпращаше посланията си до своите избиратели под формата на туитове. Всеки негов туит моментално се размножаваше от новинарските медии по цял свят и заливаше страната по време на кампанията. Правеше впечатление, че основна цел на Тръмп бе туитовете му да са скандални и около тях да се разшуми и Туитър бе перфектното оръжие за това, при това абсолютно безплатно.

Както Business Insider съобщи, американското издание на New York Times използва две пълни страници от вестника си, за да публикува в малък шрифт всяка обида на Тръмп срещу хора или организации през Туитър, откакто започна предизборната си кампания преди повече от една година. Още през януари списъкът бе качен онлайн и постоянно се допълваше. До момента “жертвите” на обида и подигравка са 281, като разбираемо води опонентката му Хилъри Клинтън.

 

 

През последните дни се разразиха скандали около знаменитата реч на Мерил Стрийп по време на церемонията Златен глобус, в които звездата отправи директни и остри критики към новоизбрания президент. Тръмп не закъсня и едва няколко часа по-късно в туит определи актрисата за “лакей” на Хилъри Клинтън. Публикацията му предизвика вълна от сигнали към Туитър. Такива са изпращани до момента от редица общественици, политици и дори медии като Washington Post и Salon.

Въпреки официалното предупреждение от Туитър, Тръмп заяви, че когато встъпи в длъжност, ще продължи да използва профила си като основна платформа за своите послания. Той подчерта, че ще запази ника си @realDonaldTrump, където има над 20 милиона последователи, и няма да използва този на институцията президент @POTUS.

Личният профил на Тръмп е създаден през 2009 г. и до момента е публикувал над 34 000 туита и близо 2 000 изображения и снимки. Този на президентската институция е едва от 2013 г. и има 345 туита, 67 снимки и 13.5 милиона последователи. Барак Обама използваше “служебният” @POTUS профил въпреки факта, че личният му притежава над 80.6 милиона последователи.

Поредица от коментари предизвика и изявлението на Тръмп, че туитът вече не е 140 символа, а 280. Дали новоизбраният президент е блъфирал, или има особени преференции от платформата, остава да разберем.

Платформата Туитър e създадена през март 2006 г. Тя започна като мрежа за споделяне на кратък текст (до 140 символа) лесно, бързо и без филтриране – в реално време. Така тя по своите функции наподоби онлайн новинарска медия. След огромния успех съвсем естествено допълнително се добавиха нови възможности като линкове, изображение, съобщения и видео.

В основата на Туитър винаги е стояла ценността за свободата на словото и желанието всеки да може да се изразява и да се свързва със света в реално време, без външна намеса и цензура. И точно така и се случи през Иранската революция и Арабската пролет, когато Туитър изигра значителна роля в свободното разпространение на посланията. За последното десетилетие Туитър бе синоним на свобода. Туитър е единствената водеща социална мрежа, която не забранява голотата.

Тази свобода обаче бавно и плавно започна да се размива и “цапа” от тъмните краски на свободията. Още през 2014 г. тези тенденции добиха заплашителни размери, когато клиповете с обезглавяване на ИДИЛ наводниха мрежата.

Ето защо от Туитър бяха изправени пред сложната задача да продължат да предлагат актуално свободно съдържание в реално време, като го изчистят от насилие и агресия и запазят бизнеса и инвеститорите си. Така те стигнаха до неизбежния конфликт от една страна като онлайн медия да представят реално свободно съдържание и от друга да го модерират, спазвайки определени изисквания.

През 2014 г. изтекоха записки на бившия изпълнителен директор на Туитър Дик Костоло, в които той признава невъзможността на платформата да се справи с ограничаване на агресията и обидите. Публичността на тези признания отприщи още по-голяма вълна, защото потребителите се усетиха безнаказани и всемогъщи. Редица звезди изтриха профилите си заради неспиращи обиди. Според редица анализатори този проблем е сред основните причини от Дисни изненадващо да се откажат да закупят Туитър. Така езикът на омразата от малко явление се превърна в основната причина за промяна на имиджа на Туитър и в заплаха за неговия бизнес модел и дори съществуване.

Междувременно ръстът на Туитър изчезна, цените на акциите паднаха, а някои анализатора дори туитваха с хаштаг #RIPTwitter.

Туитър отвърна на удара още през миналата година

През юли 2016 г. се разшумя около казуса с Мило Янополус – британски журналист, предприемач, оратор и редактор в крайно десния базиран в Америка уебсайт Breitbart News. Янополус, който е гей, бе особено язвителен в постовете си към жените и особено към чернокожата актриса Лесли Джоунс и последния ѝ филм Ловци на духове 3. От Туитър премахнаха статуса “проверен” заради обвинения в използване на език на омраза и го предупредиха, че ще премахнат профила му изцяло. В изявление техният говорител заяви: Хората трябва да могат да изразяват различни мнения и вярвания през Туитър. Но никой не заслужава да бъде подложен на целенасочена злоупотреба онлайн и нашите правила забраняват подбуждане или участие в целенасочена злоупотреба или тормоз на другите. Макар да не назоваха публично Янополус, Туитър направиха своето изявление след като премахнаха статуса “проверен” на профила му и допълниха, че отчетохме нарастване в броя на акаунтите, които нарушават тези правила и са предприети действия за прилагане на мерки срещу тях, като се започне от предупреждения, че ако не спазват нашите правила, профилите ще бъдат трайно премахнати.

Янополус отказа да се извини, отрече да е бил агресивен и обвини Туитър в преувеличаване. Жypнaлиcтът пoяcни, чe е писал да плaтфopмaтa, зa дa paзбepe нa ĸaĸвo ce дължи нeйнaтa peaĸция, нo нe e пoлyчил oтгoвop.

Това е началото на края за Туитър, заяви той и допълни, че: Някои хора ще намерите това напълно приемливо, но всеки, който вярва в свободата на словото или е консервативна със сигурност няма да го приеме. По-късно профилът на Янополус бе доживотно баннат.

В миналото базираната в Сан Франциско Туитър беше подложена на много критики и покрай така наречения GamerGate скандал, при който жените-геймърки бяха подлагани на сериозен онлайн тормоз и често дори получаваха смъртни заплахи. Макар че от социалната мрежа твърдяха, че ще се справят с обида, сигурност и доверие, на практика не е уточнено как и до момента не се е случвало. Самите Туитър публично признаха, че “мнозина ни критикуват, че не правим достатъчно за да ограничим агресията в нашата платформа. И са прави”

Ето защо в края на 2016 г. Туитър обяви, че въвежда нови още по-строги правила за справяне с агресивни публикации. Анализатори отчетоха, че част от рекламодателите са уплашени от разрастващия се религиозен фанатизъм, прокламиране на тероризма, крайно леви или десни и националистически възгледи и послания в мрежата и започнаха да я заобикалят, а инвеститорите се отдръпнаха.

Сред наскоро премахнатите профили са този на Ричард Спенсър – директор на тинк-танк Национален Институт за Политика и крайно десни лидери като Пол Тоун, Рики Вон и Джон Ривърс.

Какви са правилата на Туитър днес?

В раздела с Общите си условия към днешна дата Туитър заявяват:

Вярваме, че всеки има правото да създава и споделя идеи и информация мигновено, без бариери. С цел защита на опита и безопасността на хората, които използват Туитър, има някои ограничения по отношение на вида на съдържанието и поведение, което не е позволено. Всички потребители трябва да се придържат към политиките, заложени в Правилника на Туитър. Неспазването на това изискване може да доведе до временно заключване и / или постоянно спиране на профила(ите).

Описаните видове неспазване на изискванията могат да бъдат:

1. Забрани откъм съдържание:

  • 1.1. търговска марка
  • 1.2. авторско право
  • 1.3. графично съдържание
  • 1.4. незаконно използване
  • 1.5. неправилно използване на Twitter badges (удостоверяващи, че профилът е проверен и автентичен)

2. Обида

  • 2.1. заплахи (преки и косвени)
  • 2.2. тормоз
  • 2.3. език на омраза
  • 2.4. няколко акаунти, които целят да заобиколят ограниченията за обида от един-единствен профил
  • 2.5. конфиденциална информация
  • 2.6. използване на чужда самоличност
  • 2.7. самонараняване

3. Спам

Какво да очакваме?

Със своите 300 милиона потребители Туитър е мощен инструмент за влияние. И ако в началото то е било неорганизирано и персонално, през последните години има опити да се “яхне” с цел извличане на политически или организационни дивиденти.

В ерата на Барак Обама всеки туит на Президентството бе премерен и политически коректен и бе споделян в чиста и свободна среда. Днес всеки туит на Тръмп е провокативен, директен, целящ вълна от споделяне на принципа на скандала и се разпространява в една все по-агресивна и груба среда.

Актуално проучване на германския съюз на IT-индустрията Bitcom сочи, че почти всеки втори потребител на интернет е попадал на съдържания с обидни или расистки твърдения или пък закани за използване на насилие. А всеки девети дори се определя като жертва на подобни публикации.

Дали Туитър ще съумее да “пресее” съдържанието си и да подобри алгоритъма за реклама и маркетинг – предстои да видим, докато споделяме последния скандален туит на @realDonaldTrump