Привлече вниманието ми, когато се завъртяха коментари по материала му за изложението Арт Базел, което той оприличава на Хадж, поклонението в град Мека. Кени Шахтер припомня, че това е най-голямото годишно поклонение на мюсюлмани в света и всеки, който изповядва тази религия трябва поне веднъж в живота да отиде в Мека. “Базел е арт еквивалент на това,” продължава Шахтер. “Това, което поддържа арт света над водата е религиозното купуване на изкуство. Амин.”

Хареса ми начинът му на писане за изкуство – директен, без задръжки. Цифри, характеристики, оценки – всичко беше там. Прочиташ негов материал и се пренасяш в малките стаи, където се сключват сделките; или големите зали, където също се сключват сделките. И си там – завладян от истории за коктейли, вечери, повечко алкохол, повечко богати хора, размяна на любезни думи, покупка на произведения на изкуството, размяна и на стотици хиляди долари, впрочем – милиони. Арт Базел се случва (очевидно в Базел) в градче, което е дом на две големи фармацевтични компании – Novartis и Roche. “Арт Базел е емоционалното хапче за мнозина в града през тази седмица,” завършва Кени.

Написах му имейл, отговори веднага, след още час бяхме на телефона. Арт комуникатор от класа.

Любопитни са ми времето и усилията, които са необходими за създаването на едно произведение на изкуството. Смятате ли, че до името на всяка изложена картина трябва да пише и колко време е било необходимо за създаването ѝ?

–    Хм. Добър въпрос, но вижте – цял живот артистите придобиват мъдростта и уменията, за да създават произведения на изкуството. В края на живота си Пикасо може да прекара и десетина минути, за да нарисува една картина, но тези десет минути представят целия предишен опит на Пикасо. Независимо дали създаването на една картина отнема десет години или пет минути, не може да се каже, че едната задължително е по-добра от другата. Не мисля, че критерият е акуратен за преценяване качеството на изкуството.

Пред очите ви са минали толкова много картини. Има ли обаче произведение или конкретен артист, които наистина ви правят щастлив? Просто щастлив.

–    Знаете ли, има толкова неща, които могат да привлекат вниманието; толкова изкуство се създава ежедневно. Трудно е, на практика невъзможно да посоча един артист или една работа, които ме правят щастлив. Със сигурност мога да ви кажа, че това, което ме прави щастлив всеки ден е да бъда обграден от колкото се може повече изкуство.

Kenny Schachter


Казват, че сте артист, арт дилър, куратор, писател. Ако на визитната ви картичка има място само за едно нещо, кое ще поставите?

–    Харесва ми да се занимавам с бизнес, в чиято основа е залегнала креативността. Какво да ви кажа – харесва ми да бъда арт дилър също толкова, колкото да пиша и да преподавам. Комуникацията с хората всъщност е моята страст.

Казвате, че срещите с хора ви харесват, но в същото време съм убеден, че въпросните хора, знаейки за вашите познания в областта на изкуството, непрекъснато ви питат: “в кой автор да инвестирам, коя картина да купя, за да спечеля?“. Не ви ли идват в повече темите за изкуството и парите?

–    Трябва да призная, че най-лошият въпрос, който ми задават е “кой е следващият Пикасо?”. Доста изнервящо. Ако знаех кой е, със сигурност щях да имам две хранилища, пълни с негови работи. Изкуството е нещо, което отнема много дълго време, за да го разбереш – независимо дали пишеш за него, колекционираш, купуваш, създаваш или просто те е грижа.

Kenny Schachter

Знанието и опитът се натрупват с години. Има известна доза субективност, тъй като нещо, за което мога да бъда заинтригуван днес, не значи, че ще продължи и утре. В същото време вярвам, че великото изкуство носи и обективни характеристики. Понякога наистина не е приятно, че хората искат да оставят настрана цялата работа, целия опит, времето, което си посветил на изкуството, в желанието да получат само едно име, което ще ги напълни с пари и промени живота им.

Няма да ви питам за следващия Пикасо, питам ви обаче за друго – как се отразява от журналистическа гледна точка изложение като Арт Базел?

–    Признавам, че съм в една необичайна ситуация що се касае за писането ми. Обяснявам защо – няма нито един друг човек, който да пише за изкуство и в същото време да купува и продава изкуство. Много са хора, които последователно и дълго време отразяват арт пазара във финансов аспект – имате издания като Financial Times, Bloomberg, New York Times. Като дилър на изкуство аз не работя основно с частни клиенти. Възприемам се като дилър на дилърите. Това ще рече, че съм арт дилър, който основно продава на други дилъри, но в същото време аз нарушавам всички правила, защото не препродавам, а продавам изкуство, което притежавам. В арт бизнеса има много неизказани правила и се очаква, че те не се нарушават. Нарушаваш ги на свой собствен риск и може да бъдеш изхвърлен от арт света. Аз обаче нарушавам всяко правило с моето писане.

Какво ви спасява тогава?

–    Няколко неща, но основното е, че казвам истината. Никога не лъжа. Не променям фактите. Честен съм. Не се вземам насериозно. Не бива да го правя – все пак не съм доктор, който лекува. Макар да има нови изследвания, които потвърждават, че изкуството има лечебни свойства. Има болници, в които използват изкуството. Казах, че нарушавам всички правила, но го правя с хумор и при това без да се взимам насериозно.

Kenny Schachter

Коя е най-голямата грешка, която сте допуснали в журналистическата си кариера?

–    Не мисля, че съм направил грешки. Поне засега – сигурно е, че ще направя такива. Направих доста грешки в бизнеса си. Бизнесът е много интересен. Отивате в Базел например и може да харесате толкова много неща, да похарчите 200 милиона долара без реално да сте си стиснали ръката с никого. Без дори да подписвате никакъв документ. Единственото, което трябва да направите, е да размените няколко думи и да кажeте: “ще купя тази работа, мога ли да ви платя след два-три месеца”. Случва се така, че начинът, по който функционира този бизнес, липсата на бариери, може да вкара хората в беля – и това са грешките, които съм правил. Тъй че проблемите ми се свеждат до това, че харесвам много неща.

колаж на Kenny Schachter

Що се касае до писането ми – пиша така, че понякога се излагам на твърде голямо внимание, атаки, мнения, но хората оценяват честността.

Навярно заради медиите или други причини, но оставаме с впечатлението, че арт бизнеса се разви през последните десет години така, както не се е развивал през последните 100 примерно.

–    Абсолютно точно. Това казвам и на студентите, на които преподавам. Когато започнах да се занимавам със съвременно изкуство през 80-те, пазарът се движеше основно от Ню Йорк, малко от Европа и то по-скоро Лондон. Дори социалните медии – Инстаграм например, без да е създадена, за да улеснява арт бизнеса, всъщност върши това. Всичко това променя цялата география на бизнеса. Всичко е на един клик разстояние. Има артисти, които са работили примерно във Виетнам, в Африка, работите им не са виждани другаде през целия им живот, а днес това всеки има възможност да ги види. Категорично арт пазарът експлоадира.

Проект “Иноваторите“ на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и Исабел Алиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю номер 73 в проект Иноваторите: Кени Шахтер, артист, куратор, арт дилър, журналист, преподавател

Повече за Innovation Starter тук.