Джудит Кларк и Адам Филипс – един арт-куратор и един психолог са в основата на едно от най-интересните събития в европейския арт-афиш в края на годината. The Vulgar: Fashion Redefined е изложбата, която те представят в галерията на BarbicanCentre в Лондон. 

На пръв поглед, експозицията е разходка в историята на модатаповлияна от изобразителното изкуство. Разказ за дизайнерски интерпретации презвековете, които са променяли обществените вкусове и са създавали нови понятия замодерност. Но заложената в нея идея надхвърля територията на дрехите иаксесоарите и се настанява удобно в гнездото на социалните спорове и коментари.Там, където се оформят критериите на всяко общество за красиво – грозно, добро -лошо, талантливо – бездарно, морално – неморално… 

Сред експонатите има оригинални дрехи от епохата на Ренесанса до екземпляри отмодни колекции на Elsa Schiaparelli, Christian Dior, Maison Martin Margiela, Christian Lacroix, Moschino, Prada, Philip Treacy, Louis Vuitton, Vivienne Westwood, Walter van Beirendonck … Примери от преди 500 години, когатомодните закони са се оформяли в аристократичните салони, до днес, когатосветовните пазари и институтите за социална прогностика, контролират променитевъв вкусa на различните социални групи. Причината да са в една селекция е, чевсеки експонат е скандализирал общоприетия вкус, често практикуван като канонза поведение. Появата му е била приета като недопустимо ексцентрично решение вдамския и мъжкия гардероб и е провокирала в публиката усещане за “вулгарноповедение“.

Няма скандал в тази изложба. Има истории на прецеденти, предизикани отексцентрични решения в дизайна на дрехи и аксесоари. Дали всичко ново езабравено „старо“? Едва ли, но ефектът им върху вкуса на обществото енепредвидим. В галерийното пространство на Барбикан има 11 форума с отделнитеми – Showing OffPuritan, Extreme Bodies, Too Popular , Impossible Ambition, Common… Провокиран е дебат как се формира обществения вкус. Коее скандално и кое сензационно. Колко може да бъде вулгарно едно въображение икакво се случва с него, когато намери широка публика от поддръжници. И даливсяка промяна е непременно предшествана от скандал. Дали трябва да поставямена всичко различно етикета “скандално”, “вулгарно”, “арогантно” или да опитамеда потърсим свежестта на нова интерпретация в една стара тема или идея.Вулгарно ли е да отстояваш естетическата си позиция, противопоставяйки се налицемерните обществените норми? 

Кое е по-осъдително: да се появиш топлес наплажа с бански на Руди Гернрайх (създаден 1964 г.) или да се припичаш на слънцепокрит с катове плат, поради нечия религиозна доктрина? През 1976 г. МалкълмМакларън и Вивиан Уестууд поставят на витрината на бутика си SEX в Лондон т-шърт с фотографски отпечатък на женски бюст. Консервативното общество ескандализирано, но феновете на Секс Пистълс вече са ударили глава в краката наидола си Стив Джонс и адмирират появата на тази провокация. Принтираният Т-шърт се превръща в символ на цялото поколение, което има потенциала даподиграе догмите на общоприетия морал. Иронията в поведението на пънкпоколението е приета като вулгарност. Изглежда всяко общество в един момент сечувства по-комфортно с публичното лицемерие и не е склонно да коментирагрешките си.Тук изложбата прави една негласна уговорка: за да отречеш нещо или някого,трябва да го опознаеш добре. Опознай различния, преди да хвърлиш камък по него.Какъв ли обществен рай би предизвикало подобно поведение – свят на взаимносъгласие с място за всеки. Колкото по-голяма част от публиката осъзнае това,толкова повече общественият отзвук на подобни изложби има потенциала даповлияе на вкуса и ценностите ни.Джудит Кларк твърди че вулгарността е по-скоро въпрос на възприятие отнаблюдаващия, отколкото съдържанието на наблюдавания обект. 

В този контексткоментарите за шапката на посланичката ни в Белгия щяха да са по-адекватни,ако познавахме историята на този аксесоар, дипломатическия етикет, илиисторията на шапките по време на конните надбягвания в Аскот.За да се освободим от усещането за вулгарност на всяка новопоявила се идея илиобект изглежда, че ни е необходимо обяснение. Преди да възкликнеш “Кой, подяволите, би се облякъл така” е добре да знаете, че дрескодовете са различни завсяко общество и че често вдъхновенията в “модата” поставят на изпитание общатани култура. Фамилиарността ни към дрехите и аксесоарите не извинява слабите нипознания в история на изкуството, литературата, киното.Преди време излязоха на български книгите на Умберто Еко История наКрасотата и История на Грозотата. За съжаление те не предизвикаха обществендебат, а и не намалиха броя на неадекватните модни рецензии в българските медии.Можем ли да се движим напред, без провокации на вкуса, без противопоставяния,без прецеденти? Или да копираме понятия от чужди практики, без да можем да гинапълним със съдържание. Особено важно е да говорим за забраните, за дрехите -символи, за сексуалността в стайлинга, за прототипите, за културното наследство,за невъзможността да контролираш въображението на другия. Това е начинът да сеосъзнае видяното, преди да се подритне в ъгъла като “вулгарно”.Ако истината се ражда в спора, то споровете трябва да са на почит.


Изложбата ще бъде открита на 13 октомври 2016 и ще продължи до 5 февруари, 2017 г. в Barbican Art Gallery, Barbican Centre, UK.



Колаж Мариета Ценова