Преди време си говорихме с Мариета Ценова за едно изключително интересно момиче, което прави доста на брой и все интересни неща – учи книгоиздаване, вероятно сте я виждали и като модел. Казва се Илина Славова и е нов гост в поредицата ни „Бал на дебютантите“.

КВ: Ако сега трябва да отпечатам визитна картичка с твоето име какво ще пише отдолу? Как би се определила в този настоящ момент? Може дори като състояне на духа.

Илина Славова: Спокойна съм като състояние на духа. Като професия все още не знам, иска ми се да е нещо свързано с книгоиздаването. Не се определям като модел.

Фотография: Константин Вълков

Фотография: Константин Вълков

КВ: Ако трябва процентно да определиш как минават дните ти в последните 6 месеца какво ще бъде съотношенитето между нещата, с които се занимаваш?

Илина Славова: Моделството отпада от картинката за момента, университетът е на първо място. Като проценти бих казала 40% и другото е време, което прекарвам със себе си или с приятели, или ходя по изложби, чета. Това е по-скоро и когато мога доброволствам.

КВ:„Време за себе си“ казваш, дай  пример. То може ли да влезе под формата на „търся себе си“ или е нещо различно?

Илина Славова: Определено е „Търся себе си“. Не мога да кажа, че на 21 години съм намерила какво съм и защо съм. Пиша, водя си дневници, това е доста полезно, много помага. Онези self-help видеа, които са много популярни в момента в youtube са крайно вдъхновяващи. Понякога ги ползвам като заготовка – паля свещи, пускам си хубава музика, чета поезия, правя нещо, правя чай, пия вино, ром. Някакви неща, които ме успокояват и са само за мен и с мен и след това се чувствам много по-добре.

КВ: Това, което пишеш е някакво огледало на деня ти или са някакви други размисли?

Илина Славова: И двете. Ако имам някакви размисли, които са ми в главата и ме тормозят, трябва да ги запиша, иначе ми пречат да заспивам. Случва се доста често. Забелязах, че откакто съм в София, ако не си записвам има моменти, в които не помня какво се е случило. Доста е зловещо. Има някакви месеци, в които не съм си записвала и просто не помня какво съм правила – като мъгла са ми. Гледам да съм записала за всеки ден какво съм направила, какво искам да направя и някакви размисли, бъдещи идеи за себе си или света.

КВ: Връщаш ли се назад към нещата, които си записвала?

Илина Славова: Да, доста често. Даже си правя някакви ретроспекции, ако помня датата, на която съм правила нещо миналата година отварям и чета какво съм писала, чета и какво съм правила по-миналата година, сравнявам ги с това, което правя сега. Много ми помага понеже бях прочела един цитат, че трябва да се сравняваш само с миналите твои версии, а не с другите хора, защото сравнявайки се с други хора боли. Та сравнявайки се с минали мои версии определено ми действа много по-добре, защото виждам как съм се развила, променила, къде съм по-добра, къде не съм, какво трябва да променя. Определено много помага.

КВ: Ако златната рибка съществува и можеш да си пожелаеш едно качество, което винаги си искала да притежаваш, какво ще е то?

Илина Славова: Първото, което ми идва наум, е търпение, защото съм супер нетърпелива, дори за най-малките неща. Ако го отлагам ми полудява главата.

КВ: Това има и хубавите страни.

Илина Славова: Да, има, но е лошо и да не мога да изчакам и да се насладя на момента, защото постоянно бързам за някъде, защото съм нетърпелива момента да дойде и изпускам сегашното време. Сегашният момент, който понякога е много хубав.

КВ: Връщаме се на книгоиздаването. Герой или героиня, който/която те впечатли с нещо? И вторият ми въпрос към това е: тези герои, които харесваш – припознаваш ли се в тях, или те са корено различни от теб?

Илина Славова: Има два момента, заради които те ми харесват: когато се припознавам в тях и когато не се припознавам, а си казвам искам и аз да съм като нея, да имам тези качества. В кои героини съм се припознавала: в „Любовен саботаж“ на Амели Нотомб главната героиня е едно шест-седем годишно момиченце, което е мой огледален образ. Едно егоцентрично момиченце, което иска света да се върти около него и аз просто виждам себе си в нея. Сега чета „Вино от глухарчета“ на Бредбъри и там двете момченца супер много ме вдъхновяват. Искам да съм като тях, да мога да се насладя на момента, да усетя малките неща; те са търпеливи, правят нещата бавно. „Портретът на Дориан Грей“ – харесва ми Дориан, има неща в неговият характер, които бих искала да притежавам и аз.

КВ: Кажи ми за определението „кногоиздаване“ – какво се крие зад всичко това?

Илина Славова: Като професия такова нещо няма, можеш да провериш, дори и в речника, но такава професия няма, защото това е цял спектър от неща. Една книга от написването до стигането до читателя минава през толкова много процеси и редактиране, и графично оформление, и корекции, така че това стои зад книгоиздаването, но като идея стои много повече, защото всички хора, които участват в изготвянето дават и времето си, и живота си, за да съществуват тези книги, така че стои и вдъхновението, и желанието за промяна и желание за знание.

КВ: От всички тези процеси, които изброи с какво не би се занимавала?

Илина Славова: С преводи. Мисля, че нямам търпението да седна и да преведа книга, колкото и добре да знам един език. И с дистрибуцията. Аз не съм шофьор, няма да мога до никъде да ги занеса тия книги.

КВ: Отстрани изглежда, че живеем в добри дни за книгите, непрекъснато излизат нови и нови, така ли е наистина? Какво наблюдаваш в младите около теб, извън дигиталната реалност има ли връщане към книгата?

Илина Славова: Към хартиената книга ли? Според мен да. Едно, че пазарът е пълен и има качествена литература, която се издава и се чете. За продажби не мога да говоря. Дали има връщане не знам, мисля, че интересът към хартиената книга никога не си е тръгвал. Когато дойде дигиталната книга тя няма да замести другата, ще бъде нейн приятел. Ще има онези плюсове, които хартиената няма. Младите четат. Виждам непрекъснато на плажа, в бара – млади хора, които четат хартиени книги. Според мен това е много хубаво.

КВ: Защо още в началото зачеркна моделството?

Илина Славова: Защото още преди да подпиша това беше страхът ми. Сега вече това не стои като страх, а като идея, че като модел някой може да ме възприеме само като лице. Аз мисля, че в себе си имам повече, защото си мисля, че това лице и тази коса винаги могат да се направят така, че да изглеждат добре. Това, което съм аз – то си стои и то може да бъде променено, но по-трудно. Не казвам често, че съм модел, само на определени хора, защото не искам да се възприемам само като „външност“.

КВ: Но въпреки това, предвид случващите се неща в модата в световен мащаб, мисля, че на всички им е станало ясно, че да си модел не е само да показваш нови дрехи, а това е изкуство, театър и история, трудна професия. В този смисъл какви неща, какви позитиви може да донесе това да си в моделските среди?

Илина Славова: Определено много запознанства с хора, които са стойностни, смислени и могат да те научат на много търпение, умение да работиш с хора. Ако си единствено дете като мен нямаш много умения върху това да помагаш на други, да отдаваш нещо от себе си. Като модел се учиш, че зависиш от други хора и те зависят от теб.

КВ: Казваш, че си нетърпелива, в някакъв контекст може ли да се каже, че си амбициозна?

Илина Славова: Амбициозна съм, но много бързо идва, много бързо си отива тази амбиция. Като усетя, че идва амбицията си казвам: „айде сега бавно, може да го реализираме това.“ Дори да е за нещо малко, да си напиша курсовата работа – имам я и после изчезва. Амбициозна съм в някакви моменти, гледам да мога да задържа амбицията.

КВ: Ти каза, че си записваш какво си правила предния ден, но знаеш ли какво ще трябва да правиш утре? Подредена ли си, дисциплинирана ли си в задачите, които трябва да направиш утре, вдругиден?

Илина Славова: Да, доста към задачи, от към забавление, когато съм във Варна, за София…. Сега знам какво имам да правя до края на месеца. Ако нещо не ми е планирано полудявам, гледам, дори да си планирам почивките. Планирам бъдещето, за да съм спокойна.