С Цветослава Гергинова се виждаме рано сутрин, защото бърза за работа. Тя е от онези млади хора, заради които правим поредица “Бал на дебютантите” – пълни с блясък в очите, готови за подвизи. Момиче с желание да превземе деня, който предстои. Добро утро и старт.

Фотография: Константин Вълков

КВ: Ако сега трябва да ти отпечатам визитна картичка с твоето име какво ще пише отдолу?

Цветослава: Това е труден въпрос. Преди всичко ще пише студент, мечтател и пътешественик.

КВ: Да се захванем с най-скучното „студент“. Какво точно учиш, отговаря ли на мечтите ти?

Цветослава: Уча маркетинг като целта ми е първо да имам една стабилна основа, да развия икономическото си мислене като паралелно с това ще се опитам да развия и креативното си мислене. Някак не мога да избера само една насока, която да следвам и се опитвам да се развия всестранно. Надявам се след маркетинга да изкарам курсвове по Photoshop, да уча и реклама и така лека-полека развитието да се случи.

Фотография: Константин Вълков

КВ: Ти каза, че след малко си на обучение за работа, за това се срещаме и по-рано сутринта, на какво точно обучение си?

Цветослава: Обучението е за Social Media специалист, а в българската ми длъжностна характеристика това е Специалист проучване на пазари. Като цяло работата ми ще е свързана с мониторинг на акаунти в социалните мрежи, акаунти на фармацевтични компании и обратната връзка на клиентите, може би ще работя с маркетинг отделите в някои от ситуациите. Обучението тепърва ще ми разкрие още за бъдещата работа, но това е една малка стъпка към развитието на целите ми. Всъщност може би една от основните ми цели е – преди няколко години започнах работа вкъщи и ми допадна това, че мога аз да контролирам времето си и се надявам след време да се завърна към работа вкъщи или поне аз да избирам кое да бъде работното ми място.

КВ: Не е тайна, че целият проект „Бал на Дебютантите“ тръгва от Instagram и се срещам с хора, които в повечето случаи не познавам, те са там със своите интересни и смислени профили. Като вляза в твоя профил виждам и една част фотография, мода. Разкажи ни за това, има ли някакви неща, които те научи работата на модел, за които дори не си подозирала?

Цветослава: Да. Работата на модел дойде хем спонтанно, хем целенасочено. Аз отидох в агенцията, те не са ме намерили случайно, исках да пробвам, да видя дали ще успея в тази сфера. Те ме харесаха, а и доста ми допадна. С работата на модел се научих да бъда точна, отговорна, да помня имена, защото аз бях много зле в това отношение.

Фотография: Константин Вълков

КВ: Защо трябва да помниш имена?

Цветослава: Защото не можеш да работиш с хора и да не знаеш как се казват. Прави добро впечатление, когато запомниш името на човек от първия път, най- много от втория, за да може когато работиш в един екип от гримьори, фризьори, стилисти да знаеш как да се обърнеш към тях. „Ей, ти!“ – не върви. Работата ме научи и на ориентация, защото ходенето от кастинг до кастинг е трудна задача, особено в чужбина. Ако не използваш такси, в моя случай градски транспорт, то е едно планиране на целия ден.

КВ: Била ли си на кастинг в чужбина? Какво се случва там?

Цветослава: Всъщност протича много бързо, ако няма опашка от чакащи други модели. Отиваш на кастинга, запознаваш се с кастинг директора и като цяло те на момента могат да преценят дали си подходящ, или не. Кастингът протича за не повече от 1-2 минути, много зависи дали трябва да пробваш дрехи, като цяло не трае дълго, за това първото впечатление е много важно. Трябва да си усмихнат, дори да си уморен не трябва да го показваш, да си в един приповдигнат дух, да не показваш, че цял ден си ходил от кастинг до кастинг.

КВ: Имаше ли някой в началото, който те научи или ти гледаше какво правят другите и от твоето възпитание в един момент това се оформи като един начин на поведение?

Цветослава: Като цяло доста от фотографите, с които съм правила тест снимки – те са хората, които са ме въвели в този занаят. Те са хората, които са ме научили на много. Специални благодарности на Енчо Найденов, с когото снимахме около 3 часа и изключително добре ми показа какво трябва да правя, към какво трябва да се стремя, къде са ми грешките. Разбира се има хора, на които им идва отвътре. Аз като бях по-малка никога не съм си мислела, че да си модел е толкова трудно и че всяко едно мъничко изместване променя целия облик на човек, цялото излъчване, цялата енергия на самата снимка. Изключително съм благодарна на фотографите, с които съм работила досега, защото те са ме научили на страшно много.

Фотография: Константин Вълков

КВ: Казваш „като бях малка“, върни се сега в някакъв спомен от безгрижното детство.

Цветослава: Спомен от безгрижното детство. Пред блока. С моите приятелки обичахме да си измисляме танци, да ги показваме пред нашите родители. Нещо, с което много се гордея е че обичахме да чистим междублоковото пространство, нашите родители също много се гордееха с нас. Мога смело да заявя, че до седми/осми клас катерех дърветата в гимназията в Ботевград, защото аз съм от там и изобщо не съм мислела нито за заведение, нито за това как изглеждам. Общо взето това са ми най-ярките спомени, спомени свързани с приятелите ми, които и до ден днешен са ми изключително близки и много ценя.

КВ: Два въпроса за модата. Първо това, което ми прави впечатление е че адски много е започнало да се експериментира – това ок ли е или не е? Второто е има заличаване на границите между половете – било то мъж да носи женски дрехи и обратно, какво мислиш за тези две неща?

Фотография: Константин Вълков

Цветослава: Експериментирането в момента ми допада независимо под каква форма е. Като цяло според мен трябва да се наложи един по-здравословен имидж, защото аз съм слаба, защото съм си такава, не пазя диети, но жените в момента, в който видят снимката от списанието си казват: „Аз искам да бъда ето такава, искам да изглеждам по този начин.“ Истината е, че дори моделите не изглеждат винаги така, както по списанията. За мен външният вид е комбинация не само от външните характеристики, но и от харизма, чар, начин на говорене, на държание. Много е комплексен един външен вид и не трябва да се стремим към промяна само на външните си характеристики. Като цяло много подкрепям особено plus size моделите, подкрепям експериментите с по-различно изглеждащите модели, които нямат ясно изразени скули, които имат, дори, в хубавия смисъл на думата, по-грозновато излъчване. Харесва ми експериментирането между мъжкото и женското. Даже съм си мислела за кампания за мъжки костюми, която да бъде промотирана от жени. Допада ми. За мен това е изкуство и трябва да се експериментира.

КВ: Ти беше пет минути преди мен на тази среща. Дисциплинирана си.

Цветослава: Да, точно така. Дисциплината е много важна част в живота ми, защото, ако трябва да намирам време за учене, работа и социален живот – без дисциплина ще настане тотален хаос. Да, дисциплинирана съм, за което голям принос има и образованието ми по немски език в средното ми училище.

КВ: Амбициозна ли си?

Цветослава: Да, страшно много, даже понякога аз се учудвам на себе си. Не на всяка цена, но определено в неща, които зависят от мен се старая да бъда перфекционист. Нещо, което ме дразни. Нещо, което правих последно е една презентация, ама то беше ефектите, обаче тука това, пък тези цветове не ми харесват. Две седмици я правих. Желая всичко, което правя да е естетически добре, да е смислено и реално, да дава някакво послание на хората. В това отношение съм много амбициозна.

Фотография: Константин Вълков

***

Бал на дебютантите #18: Йордан Ръсин