Камен Стоянов е роден в Русе. Завършил е националните академиите по изкуства в София и Виена. Автор е на инсталации, видеа, пърформанси.

Участва в актуалната изложба Разместване на пластовете.

Произведенията му са представяни на изложби в Будапеща, Берлин, Грац, Лос Анджелис, Сидни, Виена и др. Ето 7 от тях.

 

Това е последния ми проект и понеже е пърформанс още го развивам и разширявам. Досега го правих два пъти в рамките на изложбата Kunst Kebab във Виена, която беше осъществена в пространството на една Кебабчийница Пицария  в подлеза на Museum Quartier. Това е пърформанс, който се състой съответно от девет написани на меню пърформанса респективно пици който могат да бъдат поръчани.

Всяка пица е посветена на определен автор и произведение, които се интерпретират и превеждат от мен със средствата на пицата и готварското шоу. В крайна сметка това е и иконокластичен акт към материалността на произведението което бива изядено, консумирано от публиката. Пърформансът ще бъде осеществен в първата половина на 2018 и в София.

Петнадесет минутната кратката изложбена версия на филма може да бъде видяна в СГХГ до 4 февруари 2018 в рамките на изложбата Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея. (Трейлър тук) Пълната му версия е 28 минути и над него работих от септември 2016 до май месец 2017. Имах възможността да пребивавам първоначално три месеца в Истанбул в рамките на ателие-програмата на австрийското министерство на културата. Филмът показва строежа на новото летище в Истанбул, което трябва да е най- голямото в света. Този мега проект и по думите на Ердоган e негова мечта и се случва на огромната цена на унищожаването на един от последните горски части и райони с природа, непосредствено и северозападно от европейската част на града. Това е в конфликт с желанията и начина на живот на хората от селата, които се занимават основно с животновъдство. Техните мисли и отговори във филма на въпроса за какво мечтаят контрастират  с картините от необятната строителна площадка. През целия филм виждаме отново и отново тичащ и дърпащ куфар на колела мъж по новите и сюреалистични улици.

Филмът завършва с музикален пърформанс, един  вид песен на протеста в една събаряща се къща в периферията на строящото се летище. Изпълнението е на истанбулската банда Zoomk-Ru-Tu. За целта адаптирахме популярната песен Карагьозлум на турската поп изпълнителка Седа Сеян. Вместо любов между черноок младеж -kарагьоз и жена в песента на филма се пее за любовта и мъката на младеж към пейзажа и унищожаващата се природа между двете морета – черно и мраморно море.

„Черноокия младеж се влюби

в теб карсиви пейзажу

Цяла нощ не мигна

Питах го защо, каза ми не питай

Остави ме да умра, каза земята

Светът има свършек, има добро и зло

Чернооки момко, чувствам че умирам

Живей на инат каза той

Чернооки момко

Умирам

Летище

Умирам

Между две морета.

Умирам“

 

Това е видео работа заснета на  автомивка в Кронщад при Санкт Петербург.  Там пребивавах като резидент художник в държавния център за съвременно изкуство през август 2017. Използвах автомивката Акварел в Кронщад за поле на артистично действие пърформанс рефлектиращ техниката на акварела.

По начина по който модерната живопис се отдръпва от изображението като репрезентация на действителността и се концентрира върху самата живопис, аз използвам автомивката в Акварел не за миене на автомобила, а за пренасочване на вниманието към водата и движенията на тялото. Това действие създава момент на комичност и абсурд и е подплатено от кадрирането и пустия нощен сетинг.

 

Проектът Operantium беше замислен и осъществен  за резиденцията ми в Gleis70 Цюрих. Там прекарах пет месеца през 2016. В края на престоя си осъществих 24-часов пърформанс. Тук влизам в ролята на художника, който не само използва, а взривява една основна част от модерността, а именно акумулиращата логика на капитализма, завзела отдавна полето на изкуството и кондиционираща художниците. Рисувайки по производствен график в минутно темпо успях да произведа 1100 рисунки. Пърформансът се състоя на тераста на кунстферайна в маркирано поле, наподобяващо лаборатория. Сменящи се асистенти поемаха и закачаха потока от рисунките на предварително подготвени двуметрови квадратни рамки, които биваха приложени една след друга върху дървени релси, за да образуват накрая внушително тяло конструкция. Постфактум продукцията на Operantium (от операте – правя) продължи и кулминира в обект книга със 1100 страници и в тираж от 10.

 

Могат ли целенасочени следи във водата да се разпознаят като букви и могат ли разварящите се във водата букви да образуват образ на дума в съзнанието на зрителя? Impossible се опитва да се справи с тази невъзможност. Това е друга видео работа респективно пърформанс писане – с бяла следа образуваща се от движението на гумена лодка с мотор в черно море. Видеото показва по три опита от три различни дни. Заснето е от високите скали при нос Калиакра. В крайна сметка в съзнанието на внимателно гледащия медитативната картина на морето зрител изплува думата Impossible. Работата може да бъде видяна в момента в Виена и от 4.2.2018 в рамки на международния видео фестивал Now&After в Москва.

 

Това е друга работа, която тества границата на възможното. Гигантска три-метрова пластмасова свирка завързана на покрива на автомобила ми би трябвало при достатъчно бързо каране да произведе звук, да засвири и нейният звук да бъде чут. Работата я направих през септември 2013 по време на вече повече три месеца течащите анти правителствени протести. Видео заснето по трасето от Перник до София и скулптурата свирка бяха изложени в СГХГ. В Romantisism and Modernity – Хегел казвa, че това което е от значение за хумора е обекта и оформянето му относно субективната рефлексия и в този процес достигаме до растяща интимност (Verinnigung) с обекта, един вид обективен хумор. „Такава интимност може да е само частична и може би би могла да се изрази само чрез компаса на песен или само като част от едно по голямо цяло.“ Hegel, Aesthetics (609).

 

Този видео пърформанс заснет в полето до Терминал 2 на Летище София, може също в момента да бъде видян в СГХГ. Тази работа е и част от колекцията на галерията.

Изпозвах ръждясалата, разкривена и стояща неупотребявана билборд конструкция с формата на триизмерен триъгълник, за да опъна на нея хамак, да легна в него и да наблюдавам света от мястото на липсващото изображение реклама. Изразяването, запълването на празното е самият предмет на удоволетворяване – синхронизиция.