Започваме те от вратата за краката, от въздуха за дробовете, както се казва. През изминалия уикенд най-безопасното място бяха социалните мрежи, където се повозихме гратис. Там и най-големият въздухар е безобиден в сравнение с въздуха в столицата. Позволихме си да отворим няколко прозореца в интернет браузъра и вижте какви фини прахови частици намерихме там.
(Снимката е от сайта Meantime.live)
И с нова йогистка поза, където показалец и палец се сключват, за да запушим носа си, минаваме през последните вълнения около джендъра. Имаме някакво съмнение, че тоя Пол е основен замърсител на въздуха в София…
Може би си забелязал отсъствието на господин Мицов от сцената на фейсбук, а и нашите писма са някак постни без него. Е, той е тук за кратко и иска да ти изкрещи нещо.
През втората половина на тази седмица влизаме в любовния февруари. Както всяка година, ни очакват накацали ангели по купестодъждовните облаци и превалявания от вино и розови листа. Очевидно любовта трае един месец , плюс отзвука.
Често с живота се случва да говорим на различни езици, като баба Капиро и госпоза Тодора. Но има някакво очарование в това да си мислиш, че някой ти сваля звезди, а той всъщност да те псува на родния си език. Така прави и животът но ти не го отлагай за по-късно.
Ето ти едни хора – глътка свежест, образи които виждаш ясно, не през пелерина от мъгла.
коментари