През 2017 Роджър Уотърс е скептичен и гневен, както обикновено. Всъщност, дори повече от обикновено. Лесно можеш да разбереш защо – онези стени между обществото, индивида и властта, които той се опитва да бута още от 70-те, стават все по-високи. Издигат се и съвсем истински нови прегради, в сравнение с които Адриановият вал и сценичните декори от шоутата на Pink Floyd са истински джуджета. Прасетата летят – преяли и самодоволни, а един абсурден, фашизоиден персонаж е начело на най-голямата световна сила.

Дали когато е писал Animals и The Wall Уотърс е подозирал какво предстои?

Picture a courthouse with no fucking laws

Picture a cathouse with no fucking whores

Picture a shithouse with no fucking drains

Picture a leader with no fucking brains

(“Picture That”)

Началото с “When We Were Young” и “Déjà Vu” е подчертано напрегнато, пулсиращо с трупан години наред гняв и обвинения – към себе и света, плюс малко черен хумор и подмолно-акустични пасажи с наратив, който спокойно би паснал и на Ник Кейв, и на Ленард Коен. До момента, в който достигнеш четвъртото “Picture That” вече ти е ясно – петият албум на Уотърс не е отнесено-романтичната музика, която можеш да откриеш в соловите творби на дългогодишния му колега и съкомпозитор във Floyd Дейвид Гилмор, например. Is This the Life We Really Want? не е и точно албумът, който можеш изобщо да очакваш от 73-годишен прог рок великан. Вместо улегнал и успокоен, Уотърс звучи по-политизиран, готов да сочи с пръст и дори нещо повече – готов да хвърля камъни.

So, every time the curtain falls

Every time the curtain falls on some forgotten life

It is because we all stood by, silent and indifferent

(“Is This the Life We Really Want?”)

Защото Уотърс може да бъде всичко друго, но не „silent and indifferent“. Музиката му – също. Вероятно покрай концертното завръщане към The Wall през последните седем години (по време на които записва и тези 12 парчета), композиционният му фокус се е преместил обратно към всичко онова, което направи Animals, The Wall и Amused to Death силни концептуални албуми. В Is This the Life We Really Want? можеш да откриеш моменти от всички тях – хитро преработени и преподредени, наместени между достатъчно нови идеи, така че да можем спокойно да слушаме новия соло албум на Уотърс защото е добър, многопластов и има какво да каже/изкрещи. А не заради криворазбрана носталгия.

And if she comes soon, wait for her

And if she comes late, wait

Let her be still as a summer afternoon

A garden in full bloom

(“Wait for Her”)

И си струва да почакаш и да изслушаш албума до края (а после пак). Защото освен апокалиптично-песимистичен и гневен, подобно всеки продукт на Floyd и Уотърс, Is This the Life We Really Want? е и разнообразен. В него има красота, романтика, много умни текстове и онзи много специфичен баланс между много базови музикални структури и истински прог, на какъвто единици са способни.

Is This the Life We Really Want? Вече можеш да стриймваш в Spotify, както и да купиш на диск или винил от rogerwatersshop.com