Рожбата на Зукърбърг се оказва трън в петата на традиционните медии. Едва ли минава и ден без да не се публикува негативна статия за Фейсбук, насочена към читатели и рекламодатели, в опити на журналисти да предизвикат недоволство към мрежата, казва Рой Грийнслейд от The Guardian.

Неотдавна социалката понесе множество критики, след като цензурира прословутата снимка на бягащото момиче от войната във Виетнам. Последва и обвинението за т.нар. функция за “налагащи се теми”. Твърди се, че това стеснява новините от дневния ред на потребителите, като предоставя съвети или директно им показва какво да прочетат. Според проучване на Pew Research Center 66% от Фейсбук потребителите получават и следят новини през сайта.

Това, което ни излиза в нюзфийда във Фейсбук, е следствие от алгоритми, проследяващи интересите на даден потребител, а после му предоставят това, което би следвало да го вълнува и иска да прочете. Останалият поток от новини, който не е счетен за важен, бива филтриран. От тук идва и “ехо” ефектът на тази система.

Както отбелязва авторката на Times – Симон дьо Брюкселс “новините на Фейсбук са това, което Фейсбук казва, че са”. Съвсем удобно се пренебрегва фактът, че преди съществуването на интернет новините във вестниците са такива, каквито вестниците казват, че са. И винаги е било така. Още от зората на медиите, които правят избор за това какво да се публикува и по-страшното – това, което остава непубликувано. Фейсбук не са открили топлата вода.

Но както пише Демайма Кис в British Journalism Review, водещата социална мрежа прилага “увеличаване на влиянието върху приходи и контрол на значителна част от критичната платформа за разпространение на интернет реклама.”

Потребители с готовност предоставят безкрайно лична информация за себе си във Фейсбук, която дава възможност на сайта “да продаде целева реклама за тях.”

От друга страна дори и на най-модерните и успешни сайтове на вестници не са в състояние да направят същото. Те не могат да се конкурират, пише тя. Следователно всички издатели и журналисти са изправени пред сериозна битка за набиране на достатъчно приходи от дигитална реклама за финансиране на медиите си.

Журналистът на The Guardian продължава тезата на Кис – увеличаване на влиянието на Фейсбук над рекламата е причината за уволнението на хиляди журналисти – хората, които произвеждат новината. Логичният извод за този процес е не само унищожаването на старите медии, но и край за журналистиката, каквато я познаваме, твърди Грийнслейд.

Преди циниците да обявят, че това не е краят на света, помисли само за опасностите, пред които се изправяме в тази ситуация – без колективно организирани, квалифицирани журналисти, работещи за достатъчно големи организации, които да държат властта настрана. Фейсбук новините имат потенциал да дестабилизират демокрацията от една страна и да контролират това, което четем и останалото, което не достига до нас.

И що се отнася до спора за контрола упражняван върху новинарския избор, Кис посочва, че макар и човешките редактори да са заменени от алгоритми, все пак тези “роботи” са проектирани от хора. Така че решенията за това, което се появява и не се появя не са нито неутрални, нито безпристрастни.

По същия начин, чрез създаване на новинарски емисии, които дават на хората това, което те би трябвало да искат да знаят, рядко се предлага различна гледна точка.

Кис твърди, че този трафик на Фейсбук предлага и едно повърхностно преглеждане на статията – научаваш новината само чрез заглавието, защото този вид трафик няма стимул да прочете новина до края. “Твърде вероятно е защитата на журналистиката да не е приоритет за Фейсбук, където инженерите държат властта и решението е почти винаги чрез технологиите. Журналистиката е повече от просто един бизнес – тя има решаващо значение и социална цел в тази епоха на нестабилност, изолационистка политика, в която властта и богатството са по-важни от всякога”, добавя авторката.

А ти обнови ли статуса си?