Когато е едва на 15 години, едно момче попада в ателие, където се обработва стъкло.
„Там се почувствах много на място. Бях просто погълнат. Казах, си, че искам да правя това цял живот. Толкова бях впечатлен, че до ден-днешен това усещане не спря да работи за мен. Стъклото е един много магичен материал“.

Днес, 20 години по-късно, същото това момче, Никола Грозданов, вече работи професионално със стъклото. Завършва Националната художествена академия в София, а след това специализира изящни изкуства в Глиндор, Уелс. До 2021 г. живее и работи в студио за съвременно стъкло на остров Мурано, Венеция, място, което спокойно можем да наречем световна столица на стъклото.

Никола Грозданов. Фото кредит: Теодора Джерекарова

Именно този крехък материал не спира да предизвиква въображението на Никола и да го кара да търси нови и нови форми, с които да прoвокира публиката. Пример за това е последната му работа – изложбата „Интерференции“.

Тя е базирана на експеримента „Стаята на Мери“ и ни кара да се замислим как възприемаме света.

Коя е Мери и защо тя провокира Никола?

Стаята на Мери

„Мери е учен, тя знае абсолютно всичко за това как ние възприемаме цвета и как той ни се отразява, но самата тя живее изолирана в черно-бяла стая. В един момент този експеримент пита – Мери получава ли нещо ново, има ли нов опит в живота си, ако например види червено? От тук насетне, това е въпросът на изложбата – всеки един от нас може да си отговори. И не, не мисля, че има верен отговор.“

Възможно ли е наистина да получим нещо ново като опит и възприятие, ако вече сме се научили да виждаме света по определен начин? Можем ли да разпознаваме нови изживявания, които не са ни били зададени в познатата ни матрица?

Може би да, може би – не. Всичко е в главата ни, както става ясно от „Интерференции“.

Всъщност, „Интерференции“ е инсталация, която напомня черепната кутия и мозъка ни. Мястото, в което се извършват всички процеси, ръководещи живота ни. Мястото, в което невроните правят – или пък не, връзките по между си. Това е една интересна пресечна точка между наука и изкуство, тъй като за създаването на обектите в инсталацията, Никола работи с  гл. ас. д-р Тина Ташева и доц. д-р инж. Албена Йолева, преподаватели в ХТМУ, София, катедра „Технология на силикатите”.

Есперанто на стъклото

„Всъщност, техният език е малко по-различен от моя. Аз наблюдавам стъклото визуално, а те го наблюдават от гледна точка на химията.
Те гледат на стъклото и през призмата на индустрията, какво може да се произведе от него,  докато за мен, е важна изцяло визуалната част. Пресечната ни точка дойде след време на разговори.

Успяхме реално да разберем, че говорим за едно и също нещо, просто от различна гледна точка. Терминологията ни беше различна. В началото аз не знаех как да говоря с тях, те с мен – но се намерихме. Беше невероятно интересна среща.“

Така, след овладяват есперанто на стъклото, артистичната и научната част от екипа, който създава инсталацията, може да започне да свързва точите.

Това обаче не минава през някои трудности.

Докато имаш успешен опит

„Процесът беше много сложен и аз имах много неизвестни. Но изглежда така, както аз исках. Доста поработих имах нужда технологично да намеря правилните пропорции на материалите“, разказва Никола и допълва: „За първи път използвах  точно този вид цветен пигмент.

Цветен пигмент. Фото кредит: Теодора Джерекарова

Нямах представа дали дори мога да го вкарам в стъклото. Имах идеи и пробвах. Имах неуспешни опити, докато стигна до този, който ще сработи. Много често не знам дали мога да направя това, което работя, но винаги вярвам.

Всеки обект е направен от  три отделни стъкла, които трябва да бъдат огънати, но трябва да са покрити със слой пигмент, който се изпича предварително и след това цялото нещо се огъва.  Трите части обаче не трябва да са в идеална форма. Имах въпросителна дали ще мога да ги сглобя.

Досега не съм имал инсталации, които работят със светлина. Създадохме импулси, които могат да светват и да загаснат. Информацията която ни трябва, за да разпознаваме света и използваме от светлината е една, а в тъмнината – получаваш нещо различно.

Работен процес. Фото кредит: Теодора Джерекарова

Самите обекти наподобяват бушони. Когато веднъж изгаснат, трябва да ги подмениш. Напомня на съзнанието. Когато се присетиш нещо, получаваш спомен, но след като мине някакво време, той избледнява. Но така човек получава проблясъци за различни събития в главата си“.

Начинът, по който Никола ни задава въпроса – как светлината и тъмнината в живота ни ни дават информация за нещо, което е пред очите ни и за начина, по който го виждаме, не се отнася само за предметите около нас.

Отнася се и за спомените, които точно като импулси идват в съзнанието ни и осветяват събития в живота ни. Или пък ги правят мрачни от перспективата на времето.

Всеки от нас живее в собствената си глава, където е пълно с интерференции. Понякога осветени, понякога пигментирани или прозрачни. Понякога режещи, точно като стъкло.

„За мен най-важното е да зададеш въпрос на зрителя или да докараш емоция в него. В този ред на мисли, ако това се случи – работата е успешна. Това е най-важното за мен.“, завършва разговора ни Никола.

А ако не се страхуваме от Мери, която живее в черно-бялата стая, можем да видим инсталацията в галерия „Структура“ – Project Room до 16-ти декември. Куратор на изложбата е Аксиния Пейчева, а арт мениджър – Теодора Джерекарова.