Изборите приключиха. Картината е следната: ГЕРБ не може да състави самостоятелно правителство. БСП не може да състави самостоятелно правителство. И Борисов, и Нинова в изборната нощ изглеждаха смачкани. Нямаше пъчене. Нямаше декларации на първенци. Обединените патриоти (които са три партии) не повториха успеха си от президентските избори, когато имаха над половин милион гласове. Нещо повече – регистрираха сериозен спад в резултата си спрямо отделното им явяване на парламентарния вот през 2014 година.

ДПС са надупчени като швейцарско сирене. От ДОСТ. Марешки очакваше 10% подкрепа, но евтините горива и хапчета доведоха едва до 4 на сто. В крайна сметка – новият Бареков в негово лице е в парламента, но 10-тината му народни представители на този етап изглеждат недостатъчни за политическо брокерстване.

Брандът Реформаторски блок (не Москов, не Кунева, не Луарски, не Светльо Витков, а самият бранд) взе 3%. За тези проценти блокът похарчи над половин милион лева за медийна реклама. Доста скъп провал.

Нова република и Да, България показаха, че всяка има своите избиратели. Едната коалиция въпреки странните си участници в нея (Дани Каназирева – бел.авт), другата – въпреки на момента неясните си послания (извън борбата с корупцията и съдебната реформа). Въпреки това обаче едните не минаха 3%, а вторите не успяха да прескочат парламентарната бариера.

Алтернативата на БСП в ляво – коалицията между АБВ на Георги Първанов и Движение 21 на Татяна Дончева показа ясно, че в политиката 2 и 2 не просто не винаги е 4, а никога не е 4. Т.е. формацията не успя да сборува вота, който двете партии в нея получаваха поотделно на предходни избори.

Какви са изводите:

Голяма коалиция (явна) няма да има. Голяма коалиция, маскирана като програмен кабинет, правителство с ограничен мандат, експертен Министерски съвет (или – проявете фантазия как да бъде наречен) е напълно възможна.

Управление на ГЕРБ с Патриоти и Марешки е съвсем възможно. По-малко вероятно (заради по-малкия брой гласове в парламента) е управление БСП, Патриоти, Марешки. Напълно вероятно е правителство на малцинството – и на ГЕРБ, и на БСП (пак в по-малка степен). Като това правителство ще бъде подкрепяно от Патриоти и ДПС, въпреки всички мантри как това е невъзможно.

Почти със сигурност може да се твърди, че срокът на годност на следващото правителство няма да е повече от година и половина, максимум – две.

Какви са негативите:

Негатив е, че в 44-я парламент няма да има представители на автентичната десница.
Няма да има и представители на формациите, които могат да настояват за радикална съдебна реформа. Обективно обаче – дори и да имаше, тези хора щяха да бъдат атакувани по проевропейската им ориентация, заради уж проевропейската ориентация на ГЕРБ, с цел да подкрепят и легитимират поредно управление на Борисов. Борисов пък не е нов, както не бе нов и 2014 година. Затова в някакъв смисъл е добре, че никоя от тези партии не е в НС. Защото би била виновна или за това, че Борисов управлява, или затова, че Борисов не управлява.

Какви са поуките:

Слава Богу, в България няма силна националистическа вълна. Което не означава, че лумпенизирани избиратели няма. Има, но те не са непреодолимо мнозинство.

Първото място на Борисов (въпреки Борисов) означава само едно – проевропейски настроените граждани в България са по-голямата част от населението. Това е успокоително. Хората, които смятат, зе “демокрацията ни е взела много”, че доктрината на киселата краставица е водеща и прочие дивотии са по-малко. Засега това носи известна сигурност за страната.

Предизборните коалиции или иначе казано – съвсем откровените бракове по сметка – не работят. Трикове в стил Лукарски и компания стават по веднъж. После и Хиподил да запее – все тая. Политическият лигав поп, представян като пънк – умрЕ.

В тоя ред на мисли – лидерите на партии, които не са се коалирали с други формации, не дължат обяснение на електората на другата партия (да, за Нова република и Да, България става дума) защо не са се го сторили – това е нелепо. Дължат на собствените си избиратели (които не са малко) още много работа. За да бъдат адекватни говорители на хората искащи промяна, правова държава и елементарно политическо приличие. Дължат и честния разговор – “защо ние сами не успяхме” и “какво да сторим, за да успеем сами”.

Кои са победители:

Победители няма. Големите партии, или иначе казано – представяните за основни политически играчи: ГЕРБ, БСП, ДПС и националисти са победени. От себе си. От собствените си практики и стратегии. А това е обещание за възможна промяна.

Бонус размисъл:

Ако се върнем към президентските избори – не ги спечели БСП. Спечели ги стратегията за личност нова, неизхабена, нямаща общо със старите политически муцуни.

Ако погледнем резултатите от парламентарния вот – не го спечели ГЕРБ, спечели го проевропейската ориентация.

Това би било добра логическа задача за останалите играчи на терена.

На практика – и това е обещание.