Я да ти видя етажерката

Някъде четох много забавен материал за това как трябва да се радваме и поощряваме мъничкия хаос в домовете ни. Не може всичко дабъде подредено и излъскано, все едно е готово за снимка за интериорно списание, нали?

–     Много е интересно, защото според мен нашите мебелидават възможност да се живее по какъвто си начин пожелаете -подреден дом, запълнен с боклуци, минималистично обзаведен, както искате. Поради тази причина не виждам нищо по-специално в един свят, който например е лишен от боклуци.Ние във Vitsoe се опитваме да създавамемебели,които не диктуват на хората какда живеят животите си.

Значи ще потвърдите,че малко хаос в дома можеда бъде и нещо вдъхновяващо?

–     О, да, абсолютно.

Но пък, ако трябва да сме коректни,вие сте в бизнеса с мебели, а основната им цел е да въвеждат някакъв ред, независимо дали в дома илив офиса.

–     Бих казал, че нашата модулна рафтова система създаваструктура,за да подредите нещата си.Често я описвам като едно бялоплатно.Това, което е рисувано върху бяло платно презвековете,е абсолютно впечатляващо.Така се опитваме и ние дапостроим бизнеса си. Но това е ипредизвикателството – нашитепродукти са по-скоро фонови, те не са на преден план, не крещят и не се стараят да привличат вниманието самовърху себе си.

Естествено, че хората съдят по дрехите, но възможно ли е да съдимза хората и по офисите им?

–     Не мисля, че това е един от елементите,по които може да съдим за единчовек.Офисите са също като дрехите,като храната, която избират или колата, която карат. Това са все повърхностни елементи.Ясно е, че трябва да опознаеш добре някого,за да отсъдиш за него,да изградиш мнение.Мога да кажа, че това което научих от нашия бизнес заклиентите ни е,че те основно са мислещи хора.Простират умовете си извънпознатото.Загрижени са за това,което предлага бъдещето.Това са все качества,които не можеш да провидиш отпървите си впечатления.

Ако се върнем към 1985 година, тогава вие сте били просто едно момче,което продава в магазин замебели.Как натрупахте знания затова,което работите днес?

–     Колковреме имаме, зада ви разкажа (смеесе)? Непрекъснатосе опитвам да уча. Постояннопредизвиквах себе си. Непрекъснатоизваждах себе си от зоната на комфорт. Четох изключително задълбочено в различни сфери. Ето например, връщам се от Мюнхен итам непрекъснато избирах непознати улици, за да посетя нов магазин, библиотека, галерия, книжарница, винаги се опитвам да изледвам непознати места. Винаги ходя там, където бих срещналнови, различнихора. Дории впоследствие да се запитам “какво правя точно тук”, продължавам даизследвам мястото, хората. Странно е, улавям се, че днес искам да учадоста повече, отколкотокато ученик. Сега съм по-гладен за знание.