Ами ние всъщност канихме петък, пък то какво стана… натрапи ни се вторник. Сега ни е неудобно да го изгоним и се преструваме, че нещо сме се били разсеели при раздаването на поканите. Понеже както и да го погледнем, си беше тъп жест.
УНСС в една снимка pic.twitter.com/XmBE2kuUE9
— Daniel Georgiev (@grazziemonte) December 4, 2017
Какво ще ни сервира денят, още не знаем. Можем само да чакаме и да треперим да не е проклятие за стогодишен сън. Пфф, какво говоря… естествено, че няма да е това – сънят си е типично неделна орисия. Най-лошото, на което е способен вторник, е ефектът на Стрейзънд. Или казано на човешки – опитай се да забраниш нещо от интернет и гледай как ставаш за смях. Работи безотказно, особено когато гост-лекторите ти вече са вдъхновили не един и два вица.
ВНИМАНИЕ!!! Опасен вирус в Интернет – "Студентски съвет на УНСС"
Публикувахте от Васко Мавриков в 4 декември 2017 г.
Поредната академична лекция в УНСС…ПП Очевадно е, че това е ирония и подобно събитие няма да бъде проведено.
Публикувахте от Наука и критично мислене в 2 декември 2017 г.
лол pic.twitter.com/olpwUxx5YQ
— Bozhidar Bozhanov (@bozhobg) December 4, 2017
И като говорим за неканени гости, трябва да отбележим, че не всички са недоброжелателни. Някои са само безполезни.
Днес, 16 ч. Той: "Госпожо, от криминална полиция сме, от половин час се мъчим да се свържем с вас, за да ви предупредим,…
Публикувахте от Vesselina Sedlarska в 3 декември 2017 г.
Други само миришат.
Скъпи съседи, това, че изхвърляте киселото зеле в тоалетната не е новина и ще го приема.Обаче става малко еднообразно и…
Публикувахте от Venci Micoff в 4 декември 2017 г.
Затова по-добре просто да не отваряш на непознати. Или поне питай първо кой е, пък тогава си троши главата, хвърляй си парите и т.н.
Чеклист за уточнявате на самоличност в малките населени места:
1. Как се казва
2. Оценка на известността
3. Кой е баща му
4. Каква кола кара
Пирмерно: Петър бе, знаеш го, дето баща му е шеф на пожарната, кара едно беемве тройка— Steliyan Georgiev (@steliyan) December 4, 2017
И като чуеш, че се хлопа, спомни си, че лудостта никога не идва сама. Имай си един дежурен репелент вкъщи. За всеки случай.
– Той е човек с ясно изразена ентомологическа мисъл.
– ??
– Ми, главата му е пълна с бръмбари…— A.U.Thor (@cataphractus) December 4, 2017
Пък ако в един момент вече сам не можеш да прецениш светът ли е такъв или ти си се чалнал, значи ти е време за тест. Какво виждаш?
Къв е проблема на тоя Роршах? Защо толкова е обичал да рисува пишки?
— ням и сляп (@lek_ama_tup) December 4, 2017
Добрата новина е, че ако всички ги виждаме, значи вероятно наистина са си там. Лошата новина е, че ако са там открай време, а ги виждаме чак сега, може би са ни много паметниците.
Скъпи приятели. Изкуството в България отново нанесе съкрушителен удар по нас. Този път горките Кирил и Методий са обект …
Публикувахте от Letiashtata Kozzila Erato в 1 декември 2017 г.
За какво са ни толкова много паметници, ама наистина? София не е ли достатъчно запомняща се и просто така?
"Булевардът не е толкова зле, колкото се опитват да го изкарат." – това е отговорът на надзора, когато журналистката пит…
Публикувахте от Спаси София в 4 декември 2017 г.
– Какво си казали в Министерски съвет, след като завършили всички ремонти за шестмесечното председателство?
– Само дано не завали.— Teodora Angelova (@angelovabg) December 4, 2017
Хайде, да ни върви по вода…
Учени разкриха мистерията защо българите рядко гледат събеседника си в очите. Ами защото са свикнали да си гледат в краката да не ги изпръска някоя хлопаща плочка.
Публикувахте от Kalin Parvanov в 4 декември 2017 г.
И по въздух…
За хората които се оплакват от мръсния въздух напомням че живота не се измерва с броя вдишвания а с моментите които спират дъха ни
— бот (@12345sedem) December 4, 2017
И по всякакви стихии.
И да кълват шараните!
Ся ша ма карате да търся шаран в тоя студ.
— Боян Юруков (@yurukov) December 4, 2017
Преди Никулден, седмицата се познава от понеделника така, както възрастта на рибите се познава по очите: Колкото са по-далеч очите от задника й, толкова по-голяма е рибата!
Публикувахте от Luben Dilov в 3 декември 2017 г.