•
18 октомври 2015
#Jебем ти интервю с Валери Шварц. Или една среща на здравия цинизъм с инфотеймънта
След две години жълти обрати и ШОКиращи новини, Фейсбук страницата#jебемтижурналистиката прекратява дейност. Същото сеслучва и с едноименния Туитър профил. В обяснението за това са намесени нацапани ръце и очаквано разочарование, но в крайна сметка резултатът е налице.
Всъщност целта на начинанието е да иронизира – нелепите вестникарски заглавия, които можеш да откриеш в родните ежедневници, а по този начин – да покаже в какво са се превърнали не мечтите, а медиите у нас. Ежедневно обновявани, придружени от забавен коментар, постовете в #jебемтижурналистиката набират скорост и малко преди обявяването на финала, лайковете са над 10 000. В тозисмисъл, ако си изпуснал “новината”, че Венета Райкова е била нападната от гарга или че Фики Стораро носи розови гащи – мястото да наваксаш беше под наслов #jебемтижурналистиката.
Зад този медийно-социален експеримент стои Валери Шварц – понастоящем старши съветник връзки собществеността в “Telenor”. Представя се като “почти динозавър”, грамотен, неосъждан, обвързан – но не женен, с две деца. Твърди, че започнал #jебемтижурналистиката на шега, но и защото така или иначе в работата му се налага да всекидневно да следи печатната преса. Две годинипо-късно е намерил отговори на повечето си въпроси и се е поуморил от тях.
Иначе харесва рок музиката (но не само), американски футбол и точните факти. Ние пък обичаме хора с мнение, дори и да не сме съгласни с него.
Срещата ни се случва в един мрачен и дъждовен следобед, подходящ за сивите нюанси в темата, по която ще си говорим. Ако някой се е чудил на кого все още му пука за положението с медиите у нас, как изглежда и дали дългото пребиваване в абсурдна среда води до леки или по-тежки изкривявания, ето един възможен отговор.
“Кръстих експеримента #jебемтижурналистиката, защото и на български е много експлицитно.” – започва Валери Шварц” – “Всъщност #jebeмтижурналистиката дори не е на сръбски, защото там има падежи. Иначе едно време, когато бях в казармата се случваше да ни съберат на плаца в пълно бойно снаряжение в 6, а камионът, който чакаме, да се появи в 10. 4 часа висене, вместо да правим нещо друго. И много други такива глупотевини. Така се появила “Jебем ти организацията”, jебем ти това, онова и естествено – jебемтижурналистиката. Нарочно исках да е мръсна думичка – беше ми любопитно, ако се случи някой журналист да прояви интерес, как ще го напише.”
Очаквам да науча какво може да накара човек да се занимава с подобни експерименти и какъв вкус в устата ще му оставят резултатите. Валери Шварц говори бързо, увлекателно и често е назидателен. Използва хитри изрази и по-скоро е сериозен, отколкото не.
В началото било просто”за смешката”. С течение на времето обаче му става ясно, че феноменът с безумните статии не е случаен. “Не е защото в дадена редакция се е пръкнал един идиот, който е запълнил тия квадратни сантиметри. Нарочно е, бе,човек.” – казва Валери Шварц.
Изненадало го, че на много хора не им се вярвало – да, това са напълно действителни статии и заглавия. С течение на времето и с натрупването на лайкове, фокусът на #jебемтижурналистиката се измества – от канал за осмиване, се превръща в канал за… информиране. “Случвало се е например да пусна някоя статия, в която пише, че манекенката Х като малка е откраднала салам от магазин.” Освен вече все по-честите шерове тип “Тая ша я скъсам”, започнало да се появява недоволство – “Крадла да е водеща на телевизионно предаване?” Тази реакция го разочарова, защото целта не е дасе дава още един канал за разпространение на подобна куха информация. “Когато започнаха на мен да ми се карат, че публикувам тия неща, ми дойде малко в повече” – смее се Валери Шварц, но не съвсем.
Той изглежда като човек, на когото хем му е смешно, хем тъжно. Казва, че се смята за пич с добър поглед върху развитието на медиите от 89-та насам, защото работата му е свързана с това да ги наблюдава и да знае, а и защото той самият е работил в медии. Настоящата му професия също е тясно свързана с комуникация с журналисти. “Още от малък винаги ми е било интересно какво пише във вестниците”- казва Валери Шварц. Опитва се да бъде скромен, когато говори за правото си да критикува, но не му се получава съвсем – възмутен е.
“Хората все още смятат, че ако нещо е написано във вестника, то е истина” споделя с удивителна накрая и разказва историята за негов известен приятел, за когото в някакъв вестник написали, че е болен от рак. “Виж какво се получава – майка му може да не си е купила вестника, но нейна съседка да е и да й е звъннала с “О, миличка, много съжалявам”. Жената се паникьосала – майка е.”.
Подхвърлям, че навсякъде по света жълтата преса има склонност да преувеличава – не само истината, но и значението на личностите, за които пише.
“Съгласен съм с теб, но трябва да има граница. Аз до ден днешен не знам какво работи Николета Лозанова. Ти знаеш ли?” – пита ме. Отговарям, че вероятно е модел -“На какво?” – готов е с въпрос Валери Шварц – “Аз не съм видял нито една нейна фотосесия. Не казвам, че не прави, нали. Но ако съдим по броя публикации, които има за нея, тая жена е минимум Майли Сайръс, която все пак записва музика, изнася концерти, снима видеоклипове и т.н.” Еманация на мечтата на един определен тип момичета, които не работят, но живеят лесен и бляскав живот? Не е съгласен.
Какви според него са причините за всички тези явления – и ако оставим за момент жълтата преса и гащите на Фики Стораро, а говорим за по-сериозните всекидневници? “Може и много категорично да прозвучи, но печатните медии у нас, вестниците, не са пред умиране. Те са умрели отдавна. Те дори не са на системи в истинския смисъл на думата, мъртви са.” – категоричен е той. “Във финансов план – мисля, че никой не може да оспори факта, че няма вестник на печалба. Не говоря да е на нула, а да е на печалба. От какво живеят тези вестници е много любопитен въпрос, чийто отговор аз не знам.”
Сигурна съм, че все пак има теория, а и ми допада категоричността, с която говори по темата, затова искам да ми каже повече – “Има едни европейски програми, за чиято реклама има заделени средства – знаеш ги – оперативна програма човешки ресурси, оперативна програма дръж ми шапката… Това не съм го установил или измислил аз, то се знае – тези средства са едно от основните оръжия, с които човекът, който е на власт, този, който ги манипулира и може да ги разпределя, държи определени медии в готовност . Той има влияние върху тях, ако не и пълен контрол. Според мен някои вестници съществуват, само за да може там да бъде публикувано еди кое си съобщение – дали ще бъде прочетено от някой или не, няма значение, но ще бъдат отчетени едни средства и ЕС ще види, че рекламата е там, работата е свършена.”
Другата причина, за която дълго и обстойно говори Валери Шварц са: собствеността на медиите, концентрирана в малко на брой лица, не винаги известни на широката публика – “За разлика от практиките по света, където е възможно един собственик на два или повече вестника да издава единия с малко по-десни убеждения, а другия – с малко по-леви, за да владее по-голяма част от пазара, тук такова нещо няма. Вестниците не съществуват, за да информират, а за да индоктринират позицията на определена партия или лице, но без да го обявяват.”
Валери Шварц се пали още повече по темата – “Когато премиерът, който и да е той, даде пресконференция по наболял проблем – нали, на-бо-лял” – натъртва иронично- “вестниците ще напишат едно и също – премиерът каза, че ще решим този проблем еди как си. Или за него е виновен еди кой си, поискал съм му оставката. Или предишното правителство е виновно за него. Едно време пишеше – в отговор на това опозицията каза еди какво си. И накрая журналистът изцепва “Ние проучихме проблемът, оказа се, че нито предишното правителство, нито сегашното е виновно, проблемът е в неглижиране на проблема от страна на еди коя си конкретна институция.” Имаш гледната точка на вестника, на премиера, който е бил попитан по темата, плюс на опозицията, а може и някакъв експерт да е вкаран. Сега няма да го видиш това нещо.”
“Нещата са беззъби.” – казва Валерии пали цигара. – “Примерно излиза Бойко Борисов и казва – “Тия гонки по пътищата са ужасни, но аз какво да направя, как да възпитам децата на хората?” Това е цитат на деня във в. “Дневник” и на първа страница на редица други – той нищо не може да направи, родителите трябва да си свършат тяхната работа. Нито един журналист не става да каже – “Да бе, то никой не очаква от теб да възпиташ децата на хората, ти твоите не си отгледал, камо ли па наще. Обаче, пич, от тебе зависи полицаят катаджия да не е подкупен, а вместо това да си върши работата и най-малкото да иде да ги изпъди тия гонкаджии.” Нали се сещаш,че няма как полицията да не знае къде са тия гонки или кой участва в тях. Особено пък в по-малък град, да не говорим за някое село като Лесидрен, например, където загинаха онези деца. Ние така и не разбрахме гонка ли е било, не е ли, ама кой ти гледа тия детайли?”
Вбесява го безкритичното приемане на информация – смята, че всеки има право на мнение, но информирано.”Не можеш да вярваш на всяка тъпотия, която пише във вестника. Когато видиш нещо – провери, прочети, виж повече по темата. Същото ми е отношението към религията, както и към историята. Когато стана скандалът с паметника на Цар Самуил – ама как, ама той е велик…” – споделям, че съм взела решение да не се вълнувам от тази тема – понякога човек има нужда от хигиена в интересите. Но той продължава “Ти знаеш ли кога е властвал цар Самуил, бас ловя, че не знаеш? Повечето хора нямат никаква представа, че е бил цар от Х век, нямат и понятие кое, защо, как – но ще отидат до статуята и ще се поклонят с чисто сърце, защото знаят, че това е велик български цар. А Самуил просто е бил най-оправното копеле от четирима братя, което взима властта по най-брутален начин.”
След като онагледява позицията си, се връщаме в по-близкото минало. Според Валери Шварц някога пресата не се страхуваше да използва по-сложни изрази или послания, защото “хората нямаха какво толкова да правят и четяха книжки”. Но все пак мисли, че е безумно напредването на технологиите да е оправдание за лошото качество на вестниците.
Съгласяваме се, че функцията на вестника като медия се е изместила- тъй като той вече не информира – новините са с вчерашна дата, негова работа е да представя анализи, очерци, да разработва теми… Поради гореизоброените причини, обаче това все още не се случва у нас.
Иначе той е дълбоко убеден, че във всяка редакция съществуват кадърни хора, които страдат от ситуацията, в която се намират. Но не разполагат нито с възможността, нито с причината “да влязат при главния редактор и да му кажат: “Абе, капут нещастен, ти ме караш да пиша лайна!”.
Питам го накрая кога спорeд него нещата ще се променят? Отговаря, че това ще се случи тогава, когато всеки от нас спре да дава 20 лева на катаджията, за да се отърва от фиша и това се смята за нормално – “Докато е напълно нормално да паркирам като първия човек на света и да не може една майка с количка да мине; докато си хвърляме фасовете по земята и няма да си ги съберем след това; докато да карам с 260 по магистралата, съм герой, до тогава ще бъде така.”
Дали?