Питай Гришо, питай Юли – и двамата ще си погледнат календарите и ще потвърдят, че и по новия, и по стария, Коледа мина. Вече можем да си отдъхнем от цялото това напрежение “да бъдем по-добри”. И без това е все тая. Само Бог може да ни съди, а той е навсякъде…
Вече дори в Истанбул!
Присъствието му там значително увеличава размера на цялата държава.
Бог вижда всичко.
Ама ние по негов образ и подобие сме създадени. И затова също ще си съдим, колкото можем.
Съдим каквото можем…
И съдим каквото намерим. Ако намерим, разбира се.
Работата е там, че макар съденето да ни се получава доста добре по принцип, с виждането все още имаме малко проблеми.
Затова ето го решението – вместо да чакаш някой да прозре истината, казвай си я направо. Ако може, даже предварително.
Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори.
Нека новата седмица седне на подсъдимата скамейка. Пък да видим.
коментари