57-мото международно Венецианско биенале за съвременно изкуство отвори врати за публика на 13 май под заглавието VIVA ARTE VIVA и ще продължи до 26 ноември. Поканени са 120 артисти от 51 държави, 103-ма от които участват за първи път.

Биеналето трябва да представя себе като място, чийто способ – ако не и причина за съществуване – е посвещаването на отворения диалог между артистите и между артистите и публиката.

С тези думи г-н Паоло Барата, президент на Biennale di Venezia представи изложението, обяснявайки че 57-то издание развива темата за диалога като собствена – защото тазгодишното Биенале е посветено на честването и благодарността за всяка форма на съществуване на изкуство и артисти, чиито светове разширяват нашата перспектива и пространството на собственото ни съществуване. 

Плаващият град се превърна в най-големия фестивал на изкуството с най-добрите съвременни творби за идните 6 месеца, през които старата венецианска корабостроителница Арсенал става дом за изложби на 120 творци, а съпътстващи събития се помещават в дворци, музеи и централните части на града.

Let’s tour around. Shall we?

Лоренцо Куин

Опора

Гигантските ръце дело на Лоренцо Куин са подпора на двореца от 15-ти век, по настоящем луксозният хотел Ca’Sagredo. Скулптурата е с височина над 9 метра и е коментар към климатичните промени и покачването на нивото на морската вода в града.

Джеймс Ли Баярс

Златната кула е висока близо 20 метра и покрита с варак (фини листа) от 24 каратово злато. Както се казва във филма за монумента, направен от wallpaper.comАко не беше злато, нямаше да е Джеймс Ли. За първи път творбата е изложена пред публика през 1990, 7 години преди смъртта на автора й. Разположена между галериите Академия и Пеги Гугенхайм по време на Биеналето тя символизира възнесението.

Анн Имхоф

Фауст

#anneimhof #faust #germanpavilion #biennaledivenezia

A post shared by Olaf Stüber (@olafstueber) on

Двучасов перформанс от Анн Имхоф, Германия отвежда посетителите изцяло извън комфортната им зона. Чрез повдигнат стъклен под и допълнителни съоръжения инсталирани във всяко измерение, тя обгражда публиката, като максимално я доближава изпълнителите, измежду които има и кучета порода Доберман, магаре, както и бунтовници, пазещи входовете, като създават клаустрофобично, тоталитарно пространство.

Немският павилион, част от който е пърформанса на Анн Инхоф е носителят на престижната награда Златен Лъв за 57-мото издание на изложението – Най-добър павилион.

Филида Барлоу

Безумно (folly)

Скулпторите на Филида Барлоу, повечето изключително масивни с неправилна, сякаш изкривена форма доминират в британския павильон, дори излизат извън пределите му. Цветовете са от тъмно сиво, до дръзко розово, червено и оранжево. В центъра на изложбата, посетителите трябва да направят избор за изход от лабиринта, оформен от високи колони. Материалите за направата на скулпторите са евтини и част от ежедневието, като бетон и дърво.

За разлика от сънародника си по-долу, който използва изцяло благородни метали.

Damian Hirst

Treasures from the wreck of the Unbelievable

Съкровища от руините на Невероятния e колосална самостоятелна изложба на артиста отнела над 10 години подготовка. Помещава се в двa от дворците на Франсоа Пино във Венеция – Punta della dogana и Palazzo Grassi. Тя противопоставя митология, фактология и фикция в изследване на колекционирането и търсене отговор на въпроса Защо посещваме музеи? Произведенията разказват историята на потънал преди 2000 години кораб и показват над 180 съкровища. Заснети са и кадри показващи изваждането на някои от морските дълбини, но все пак не всичко е както изглежда. Артефактите са фикция. Ако се вгледаш ще разпознаеш силуета на Мики Маус.

 

The wonder of #damienhirst #venice #italy🇮🇹 #wreckoftheunbekievable

A post shared by Hotnubuck 🇿🇦 (@hotnubuck) on

#damienhirst #primitivefears #palazzograssi_puntadelladogana

A post shared by Hélène Mitayne (@heleneinbristol) on

#damienhirst #thierrynataf #theluxuryconsultingcompany #luxury #consulting #art

A post shared by THE LUXURY CONSULTING COMPANY (@theluxuryconsultingcompany) on

 

Както Кени Шактър пише за Artnet Много (не всички) от работите създават усещане за скъп реквизит от комедийно шоу, наречено “Арт”. (Надпис “Произведено в Китай” е дръзко поставен на гърба на бронзово същество от дълбините.) Хуморът е незрял и обзалагам се, колосалните мащаби и изместване на пространството са негативен отзвук от глобалното затопляне – плюс, са докарали Джулиян Шнабел до състояние на ревност в процеса.

В първото си интервю относно изложбата за BBC, артистът цитира 50-100 британски паунда за стойност на продукцията, а продажните цени на всяка от работите е в порядъка между 500 000 и 5 милиона щатски долара, като всяка творба е в по 3 копия. Направихте ли калкулациите? Твърди се, че повечето вече са продадени.

Егил Сайвюрнсон

Извън контрол във Венеция (Уг и Боягар Ūgh and Bõögâr)

Хърст не е единственият артист дал пълна свобода на въображението си. Исландецът Егил Сайвюрнсон “доведе” двама си приятели – троловете Уг и Боягар във Венеция и нещата излязоха извън контрол…

Trolls 👍🏻good👍🏻at 🙈HIDING🙈. 😝HOHO😛. You can't even notice Bōögar there! LOL. #outofcontroll #mealplanning

A post shared by Ügh And Bōögar (@icelandicpavilion) on

 

Марк Брадфорд

Tomorrow is another day

Боклук е разпръснат нарочно по земята пред входа на павилиона на САЩ, с което Марк Брадфорд дава тон на случващото се вътре. Утре е друг ден намеква за една страна на американското общество, която настоящата администрация предпочита да игнорира, но въпреки това заглавието на експозицията е оптимистично.

#venice#biennale #usapavilion#

A post shared by Paola (@paolaburattocaovilla) on

Разбира се това е много малка част от творбите, които са изложени във Венеция и чрез които имаме възможност да разширим мирогледа си през идните 6 месеца. Светът на изкуството следва да бъде изпразнен от победители и победени. Няма по-важно послание. Няма и по-маловажен принос. Творбите живеят дълго след създателите си, за да пренасят историята на своето време през годините напред.

Ролята, гласът и отговорността на артиста са по-критични от когато и да било преди в същността на съвременното изкуство. Чрез и в тези индивидуални инициативи ние формираме утрешния свят, който въпреки, че е не е сигурно е често най-добре пресъздаден именно от артистите.

Viva Arte Viva  е възклицание, страстен повик към изкуството и състоянието на твореца. Viva Arte Viva е Биенале създадено с артисти, от артисти за артисти.

Кристин Масел, Директор на Венецианското Биенале