Според проучване почти 90% от британците псуват(средно по 14 пъти на ден) и невсеки смята, че този “поздрав” е обиден. Така че, ако всеки го прави и никой не мупука, трябва ли да спрем порива на езика и соления речник повреме на работа? В интерес на истината, много от нас го правят така или иначе. И докато професионалният свят не одобрява това държание (илипоне се прави), някои изследователи смятат, че псуването имасвоите предимства. Изследване на CareerBuilder установява, че 81% от работодателите смятат ругаенето за непрофесионално. Показва незрялост, липса на контрол и дори представя псуващия служителятпо-малко интелигентен.

“Сигурно сепитате каква е вредата от грубия език, но все пак – какво добро прави то за нас? Можеда те накара да се чувстваш по-добре, но това не печели уважение, не отразява силен характер, особено при решаване на спорове.”, смята Джеймс О’Конър, автор на книга за ограничаване на ругатни.

И все пак много хорана върха на обществената йерархия псуват като каруцари. Не става дума само заизвестния готвач Гордън Рамзи, бившия мениджър на Yahoo Карол Барц, изпълнителниядиректор на T-Mobile Джон Леджър,както и президента наСАЩ Барак Обама. Ясно е, че псуването не ги е спряло при развитието на кариерите им. Споредсъщото това изследване “разумната” употреба на ругатни може да те направи дори доста по-убедителен.

В експеримент през 2007-а, изследовател започва мисияпод прикритие, като работник в британски склад за поръчки попощата. Първоначално билизключен от социалната група в офиса, но нещата се променили, след като напсувал колега. Нещо като запознаване иидентифициране с другите от бандата.  

Съавтор на същото изследване – Йехуда Барух, професор в университета на Саутхемптън Business School, казва, че псуването не познава класи в обществото. “Ние всички сме човешки същества идори ако си изтъкнат адвокат, товане ти пречи да псуваш” казва Барух. “Неказвам, че ругатнята еосновен критерии за контакти, но тяима способността да ни свързва един с друг.”, споделя още той.

И тази монета е сдве страни. Ако в първия случай тя помага за укрепване на връзките в еднагрупа, то не се ли получава обратното с другата страна? “Изругаванетообикновено изразява гняв или негативно отношение, което може да създаде по-малко приятна работнасреда,” казва Джеймс О’Конър.

И наистина, влиянието на псувните върху работната среда е мястото, където тя се превръщав истински проблем. “Контекстъте всичко”, според Роланд Хасъл,адвокат в Сидни. Неговата фирма се занимава с дело, в което псувните се оказват основен фактор. 

Повечето работни места днес не са загрижениза нежните уши на служителите си. Те се интересуват по-скоро от създаването нахармонична и продуктивнаработна среда. “Обществото е много по-толерантно сега, отколкото да речем в 1960 от гледнаточка на това, което може да се каже,” споделя Хасъл. Но и това правило има изключение, най-вече що се отнася до сексистки и расистки език, който може бързо дапресече линията в сексуалентормоз или дискриминация.

Кога, къде и как ще псуваш има и своите законни рамки. Наскоро рапърът Фифти Сент беарестуван и глобен за използване на нецензурни думи, по време на една отнеговите шоута в Сейнт Китс, къдеторугаенето е незаконно. В Обединените арабски емирства санкциите са още по-сериозни.

А за да си наясносъс значението и етимологията на едни от най-цветущите ни поздрави на майка, кликни тук.